Матю беше бивш полицай, превърнал се в частен детектив. След като попада на бележка за помощ от 10-годишно момче в такси, Матю ще се окаже в една от най-странните мистерии досега.
Матю беше бивш детектив, служил седем години в полицията. Той беше женен за съпругата си Елизабет и имаха две деца. Елизабет се тревожеше за безопасността на Матю в полицията, особено след като имаха деца.
Страховитото безпокойство да чака съпруга си и да не знае дали той ще се върне у дома или ще получи обаждане, за да я информира за смъртта му, започна да й оказва голямо влияние. Най-накрая тя убеди Матю да напусне полицията.
И така, Матю в крайна сметка напусна службата и създаде частна компания за разследване. Първоначално нещата бяха малко трудни, но Матю скоро събра достатъчно добра клиентела, за да задвижи бизнеса си.
Един ден Матю се прибираше от бар, след като изведе персонала на компанията си на питие. Той беше изпил доста, така че реши да остави колата си и да вземе такси до вкъщи.
— Прекалихте малко, а? – попита го шофьорът на таксито.
— Хаха, да. Няколко питиета с моя персонал се превърнаха в нещо повече. Вероятно трябва да се обадя на госпожата и да й кажа, че съм в безопасност — каза Матю, изваждайки телефона си.
— Ако тя прилича на жена ми, бих го направил възможно най-бързо — каза шофьорът на таксито, смеейки се. Точно тогава се сблъскаха с гърбица и Матю изпусна телефона си, докато пишеше на жена си.
— Съжалявам за това, сър — каза шофьорът на таксито.
— Няма проблем — каза Матю и се наведе, за да вземе телефона си изпод пътническата седалка. Докато търсеше телефона си, той се натъкна на малка бележка с надпис „Помощ“, залепена под седалката.
Матю отвори бележката и я прочете цялата. Пишеше: „Адам, на 10 години, Помощ!“ Матю беше объркан, но запази спокойствие. Беше се сблъсквал с няколко случая на отвличане в работата си. Той дискретно снима името и снимката на шофьора, преди да излезе от таксито.
По-късно у дома Матю седеше в леглото и гледаше бележката в дълбок размисъл. Елизабет влезе и се присъедини към него в леглото.
— Децата спят — топло каза тя.
— Това е страхотно. — отвърна небрежно Матю, все още насочен към бележката. Забелязвайки разсеяността на съпруга си, Елизабет моментално грабна бележката от ръцете му.
— Какво е отдалечило мислите ти от мен в този час на нощта? — попита тя, преди да прочете бележката на глас, „Адам, 10 години, помощ!“
— От къде взе това? — попита Елизабет в лека паника.
— Намерих го в таксито. — отговори Матю.
— Матю, не можем да минаваме през това отново. Точно затова те помолих да напуснеш полицията. Знаеш как се справяш с такива случаи. Ти си като питбул с кокал, особено когато изглеждаш така. Имахме споразумение, Матю. — каза Елизабет.
— Знам, че обещах да се пазя и да не поемам големи случаи. Но… — започна Матю, преди Елизабет да го прекъсне.
— Без но, Матю. Вече имаме семейство. Не мога да преживея този стрес отново. Това е случай на отвличане! Кой знае какви проблеми може да донесе това на теб и семейството ни? – каза емоционално Елизабет.
— Знам, любов моя. Но това е дете. Представи си, ако бяха Питър или Лиза. Сигурен съм, че не е нищо особено. Но не мога просто да седя и да гледам. — каза тържествено Матю.
Елизабет въздъхна дълбоко, легна и след това се обърна от Матю разочаровано. После, след миг мълчание, тя най-накрая заключи:
— Само ми обещай, че ще внимаваш. Лека нощ.
— Обещавам, любов моя. — каза Матю и я целуна по бузата.
На следващия ден Матю се обади на един от старите си приятели от полицията, Бен, и го помолил да провери всички случаи на изчезнали деца през изминалата година и специално да потърси дете на име Адам.
Приятелят на Матю се свърза с него няколко часа по-късно и каза, че е намерил доклад за изчезнало момче на име Адам. Той каза, че това е доста странен случай.
— Родителите на момчето се обадиха, за да съобщят за отвличането в понеделник сутрин преди почти месец. След това се обадиха същата вечер и казаха, че са намерили детето. Оказа се, че то е било с баба си през цялото време. Тя взела детето от училище без знанието на родителите или нещо подобно. Беше приключен случай. — обясни Бен.
— Добре. Благодаря отново, Бени.
Матю си каза, че има вероятност да няма за какво да се притеснява. Когато беше в полицията, подобни недоразумения се случваха непрекъснато. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-малко смисъл имаше. Ако детето е било при баба си, тогава защо е бележката?
Матю реши да отиде в къщата на родителите и да проучи по-нататък. Той се опасяваше, че детето може да е жертва на домашно насилие. Родителите живееха в голямо имение и бяха доста богати. Мащехата на Адам го посрещна на вратата, когато влезе. Той поиска да види Адам.
— Съжалявам, Адам не е тук в момента. Той е на училище — обясни мащехата на Адам.
— О, добре. Няма проблем. В колко часа се връща? Бих искал да поговоря с него — каза Матю.
— Ъмм… Кофти момент е в момента. Той отива при баба си след училище. Бих ти дала адреса й, но не го помня — обясни нервно мащехата. Матю усети, че тя крие нещо, но просто й благодари и си тръгна.
Седейки в колата си на засада, обмисляйки следващия си ход, той видя един от съседите на родителите на Адам да изхвърля боклука. Матю реши, че това е идеална възможност да получи повече информация.
Матю попита съседа за бабата на Адам. Съседът обясни, че бабата на Адам е починала преди три месеца. В този момент Матю беше сигурен, че става нещо подозрително. Според Бен случаят е бил приключен, защото се оказва, че той е бил в къщата на баба си. Тогава обаче тя вече не е била между живите.
Съседът също каза на Матю, че бащата на Адам се е развел с майка му, след като е наследил компанията на покойния си богат баща. Оттогава родителите на Адам постоянно са в противоречие с кого ще живее детето. След дълга битка съдът най-накрая решил, че Адам трябва да остане при баща си, защото майка му изпитва финансови затруднения.
Матю почувства, че бавно отива наникъде, затова се върна там, откъдето започна всичко.
Той потърси таксиметровия шофьор и си уреди среща за обяд с него.
Матю попита таксиметровия шофьор за бележката и дали си спомня нещо странно. Той показа на таксиметровия шофьор снимка на Матю, но шофьорът каза, че никога преди не го е виждал. Мъжът обясни на Матю, че колата е нова за него. Купил я втора употреба от мъж преди три седмици.
Матю помоли Бен да му помогне да проследи предишния собственик и се оказа, че той е приятелят на майката на Адам. Сега Матю беше сигурен, че момчето е с майка си. Бен намери адреса на майката на Адам и Матю ги посети.
Той пристигна в дома им и преди дори да стигне до вратата, видя Адам, майка му Ашли и нейния приятел Джон да играят забавна игра на футбол в малкия преден двор. Момчето изглеждаше щастливо и не изглеждаше в никаква опасност.
Матю се представи и семейството го посрещна на чай и бисквити. Матю беше шокиран да види колко добродушни, мили и образовани са майката на Адам и нейният приятел. На чай те най-накрая обясниха на Матю всичко, което се беше случило.
Историята започваше да придобива смисъл, но имаше едно нещо, което Матю все още не можеше да разбере.
— Трябваше да отнема моя Адам от бившия ми съпруг, Люк. Той не се интересуваше много от детето си. Не по начина, по който аз го правех. Адам беше нещастен там. Люк не го обича, нито го иска. И той е зает с новата си жена и бизнеса. Но той не ми позволяваше дори да го видя — каза Ашли.
— Ако той не иска Адам, защо просто не му позволи да остане с теб? Тогава той може да живее живота си както си иска. Искам да кажа, че и двамата очевидно сте продължили напред — попита Матю.
— Твоето предположение е толкова добро, колкото и моето — каза Ашли.
— Исках да живея с мама. Татко и съпругата му бяха лоши с мен. Това е моят дом. — каза Адам.
— Добре. Но какво за бележката? — попита Матю и остави бележката на масата.
— О, спомням си, че написах това. Чичо Джон дойде да ме вземе от училище, но тогава не го познавах. Така че си помислих, че ще ме спаси, ако ме отвлекат. Майка ми винаги ме е учила да бъда внимателен. Той каза, че тя го е изпратила, но аз му нямах доверие — каза Адам.
— И това беше доста умно от твоя страна, шампионе — каза Джон, като рошеше игриво косата на Адам.
— Да, бях доста уплашен, докато не видях мама да ни маха, когато наближавахме алеята. Без да се обиждаш, чичо Джон, но ти изглеждаше доста хитър. — каза Адам със смях.
— Хей! — каза Джон и закачливо удари Адам по рамото.
— Същия ден, бащата на Адам дойде в къщата и каза, че можем да го задържим толкова дълго, колкото законно остава под негово попечителство — добави Ашли.
Историята започваше да придобива смисъл, но имаше едно нещо, което Матю все още не можеше да разбере. Защо Люк би го оставил да си отиде просто така след всички съдебни битки? И още повече, защо би се борил толкова усилено за дете, което не е искал?
Матю напусна къщата на Ашли и Джон, но разследването му все още не беше приключило. Той помоли няколко свои приятели адвокати да проверят дали е оставено наследство за малкия Адам през последните няколко години. И както подозираше Матю, един от адвокатите потвърди, че бабата на Адам му е оставила колосалните 2 милиона долара.
Матю най-накрая разбра какво е намислил бащата на Адам. Люк държеше попечителството над момчето, за да може да претендира за наследството му. Той се страхуваше, че майка му може да поиска парите, ако получи попечителство.
Матю реши да помогне на майката на Адам да получи попечителство над Адам, така че Люк да не получи нито цент от парите му. Той зае пари на Ашли и Джон, за да им помогне да си стъпят на краката. Матю дори нае Ашли в офисите си, докато Джон си намери работа.
И двамата в крайна сметка успяха да се изправят отново на крака и да заведат Люк отново в съда. Този път Ашли спечели делото, тъй като финансовите им дела бяха наред и те най-накрая бяха свободни да бъдат щастливо семейство.
Какво можем да научим от тази история?
- Любовта побеждава всичко. Любовта на Ашли към нейния син доведе до победа за тях в крайна сметка.
- Помагайте на нуждаещите се. Въпреки че съпругата на Матю не подкрепи решението му, той все пак направи каквото можа, за да помогне на Адам и семейството му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
