Емоционален обрат в пазаруването на един мъж, който купува стар фотоапарат от бълхарски пазар и намира в него бележка с инструкции да намери момиче на име Сузи Бергер.
Когато Сам Уилкинсън разглежда бълхите в онази неделна сутрин, в търсене на следващия фотоапарат, който да добави към колекцията си, той няма представа, че ще се натъкне на нещо, което ще докосне живота му.
Беше купил фотоапарат от един крехък мъж, който не беше особено стар, но очите му бяха издълбани от тъмни кръгове, а лицето му беше бледо, сякаш беше болен – или по-лошо, неизлечимо болен.
“Фотоапаратът, който получавате, е доста специален” – беше казал той, когато Сам го купи. “Успех!”
Сам разгледал внимателно фотоапарата, но той не му се сторил особено необичаен. Приличаше на един от онези старомодни фотоапарати, които работеха с фотографски филми. Той го купил без колебание, защото нямал подобен в колекцията си от фотоапарати и защото мъжът му го бил дал за няколко долара.
Вкъщи той почистваше фотоапарата, преди да го постави на стъкления си рафт, където често държеше – или по-скоро гордо излагаше – покупките си от спестовния магазин, когато щракна задния му капак и откри в него лента с филм.
На пазара не му хрумнало да провери фотоапарата както трябва, но сега, когато търпеливо го почиствал, с изненада открил филма вътре, както и бележка – прибрана под него. Кой държи бележка в задната част на фотоапарата?
Той първо извади филма и го поднесе срещу светлината, за да види дали има нещо видимо върху него. За негово учудване открил, че има. Оказа се, че това е снимка на малко момиче.
След това продължил да отваря бележката и открил странно послание, надраскано върху нея: “Моля, помогнете ми да намеря Сузи Бергер, възраст: 19 години. Ако я намерите, моля ви, кажете ѝ, че баща ѝ я обича”.
Докато Сам четеше съобщението, в ушите му започнаха да звучат думите на човека, от когото беше купил фотоапарата. “Късмет! Да! Той ми беше пожелал късмет. Това означава, че е знаел, че вътре има бележка” – предположи Сам. “Или, чакай, той ли я е сложил там? Трябва да го намеря.”
На следващия ден Сам се върна на бълхата, за да търси човека. Минал през няколко сергии, но човекът не бил открит никъде. Няколко пъти изминал целия път до далечния край, но това било безполезно.
Накрая седнал на тротоара, победен, с мисълта, че няма да успее да разкрие тайната на бележката. Точно тогава го забеляза. Мъжът беше точно там, подготвяйки сергията си.
Без да се бави повече, Сам се приближи до него. “Хей! Искам да попитам нещо. Вчера си купих този фотоапарат и…”
“И така, намерихте ли я?” – попита мъжът, а гласът му трепереше. “Казахте ли й какво пишеше на бележката?”
“Успяхте ли да откриете Сузи Бергер?” – попита мъжът с очи, изпълнени с надежда.
“Точно това искам да попитам! Защо сте оставили бележката вътре? И коя е Сузи Бергер?”
Сам забелязал, че очите на мъжа се насълзяват. “Обещаваш ли ми, че ще я намериш, ако ти кажа защо?”
“Ах, човече”, Сам се поколеба. “Добре, спокойно. Кажи ми какво става с тази Сузи Бергер.”
Мъжът издърпа пред себе си един стол, който продаваше, и помоли Сам да седне. След това заговори. “Казвам се Тимъти Бергер. А Сузи Бергер е дъщеря ми – моята Пепеляшка, която жена ми ми открадна. Нейните снимки са на филма, който сигурно вече сте открили вътре…”
“Какво?” Очите на Сам се разшириха от изненада. “Тя е твоя дъщеря?”
Тимъти кимна с глава. “Всичко започна, когато съпругата ми Синтия ме принуди да се разведа с нея преди няколко години. Захвърли ме, защото бях само дърводелец и не можех да отговоря на пищните ѝ изисквания. Тя се омъжи за богат мъж и ми открадна Сюзи. Каза на малкото момиченце, че аз съм този, който ги е изоставил, поради което моята Сузи никога повече не ми проговори и не се срещна с мен – успя да каже той, преди да избухне в ридания.
Тимъти избърсва сълзите си и държи ръката на Сам в своята. “Обещаваш ли, че ще ми помогнеш да я намеря? Моля? Не разполагам с достатъчно време. Три… не, два… да… два месеца – така каза лекарят. Затова оставих бележката в камерата, надявайки се, че някой ще я намери и ще й каже, че я обичам”.
“Чакай, два месеца? Аз… аз не…”
“Имам рак, млади човече. И не разполагам с много време. Моля, помогнете ми да я намеря.”
Сърцето на Сам се сви, когато чу това. Той помисли известно време, после каза: “Обещавам, че ще направя всичко възможно да намеря Сузи за вас, сър. Обещавам.”
Тимоти прегърна Сам и се разплака. “Благодаря ти! Много ти благодаря!”
Същия следобед, след като се прибрал у дома, Сам се обадил на баща си и го помолил за помощ. “Ей, татко! Можеш ли да ми направиш една услуга?”
Бащата на Сам бил адвокат и имал приятели в полицията. Той му разказал какво се е случило и г-н Уилкинсън веднага се съгласил да му помогне. Той се обадил на своя приятел, детектив Франклин Каунти, и споделил всички доказателства, които Сам му бил изпратил по електронната поща.
Но минали седмици, а от Сузи все още нямало и следа. Сърцето на Сам се сви, докато обмисляше какво ще се случи, ако не успее да спази обещанието си към Тимъти. Какво ще стане, ако не успее да намери Сузи за два месеца?
Но една прекрасна сутрин баща му му се обади и му съобщи, че са я открили. Сам отиде направо при Тимъти и го помоли да се присъедини към него в дома на Сузи. “Това е твоят шанс, сър… да й кажеш истината – че я обичаш и не си я изоставил. Ти можеш да го направиш!”
Тимоти се колебаеше, но Сам го мотивира и той най-накрая се съгласи.
Когато пристигнаха в дома на Сузи, Синтия отвори вратата. Тя беше шокирана да види Тимъти – целият блед, изтощен и слаб. “Ти! Какво правиш тук?”
“Моля те, Синтия. Позволи ми да видя Сузи. АЗ… ….” Преди Тимъти да довърши, Сам го прекъсна.
“Мисля, че е най-добре да влезем вътре и да поговорим, госпожо.”
По някаква причина Синтия омекна – вероятно заради това колко слаб изглеждаше Тимоти – и ги въведе вътре.
Сам ѝ разказа всичко, което се беше случило, и Синтия се разплака, за голямо учудване на Тимъти. Тя извика Сузи долу и ѝ каза да поговори с Тимъти.
“Но защо, мамо?” Сузи отвърна. “Той е ужасен човек! Не помниш ли как ни изостави? Защо изобщо го каниш вътре? Кажи му да се маха!”
“СЮЗИ!” Синтия й изкрещя. “Ти не си наясно с истината. Всъщност аз съм виновна, че никога не съм ти казвала истината. Никога не съм имала смелостта да я приема, но…”
Синтия призна, че тя е била тази, която е изоставила Тимоти, а не обратното. Тя също така каза, че е била глупава да го изостави и че мъжът, заради когото е изоставила Тимъти, я е изоставил, защото не е искал да се грижи за Сузи.
За 19-годишната Сюзи всичко това е било шок. “Аз – не мога да повярвам, че си го направила, мамо! Мразя те! И татко… аз… толкова съжалявам. Нямах представа за нищо от това!”
Тимоти прегърна Сюзи и каза: “О, толкова съм щастлив, че си върнах Пепеляшка. И така, би ли направила моята принцеса едно последно нещо за мен? Не е като да имам много времеһттр://….Мам рак, скъпа, но ще продължа да те притеснявам два месеца, надявам се…”
“О, Боже мой, татко!” Сюзи се разплака и го прегърна отново силно.
“Недей да мразиш майка си, след като ме няма, скъпа. Тя не беше най-добрата съпруга, но винаги те е обичала и се е грижила за теб. Доказала е, че е била страхотна майка.”
“Ти няма да си отидеш никъде, татко! Нищо няма да ти се случи!” Сузи извика, докато го прегръщаше. Дори Сам не можа да сдържи сълзите си, докато ставаше свидетел на сладко-горчивата среща.
За съжаление Тимоти почина месец по-късно. Сам, Сюзи и Синтия присъстват на погребението и от този ден нататък Сюзи всяка година посещава гроба на баща си с любимите му цветя.
Неотдавна тя организира изложба в чест на баща си и вдъхновена от него. Тя специализира фотография в университета, след като научава колко много Тимоти се е наслаждавал на фотографията по време на студентските си години.
Да, Тимъти обичаше фотографията и затова беше запазил фотоапарата, в който съхраняваше снимките на Сюзи – специалният фотоапарат, който отново събра баща и дъщеря.
