Амелия искала да се срещне с новородения си внук, но когато синът й Марк не поискал да я вземе, тя решила да отиде пеша до къщата му. Отнело часове, защото тя използвала проходилка. Но когато стига до къщата на Марк, той й забранява да влезе и се случва нещо шокиращо.
— Не мога да те взема, мамо. Трябва да свърша някои задачи за Камила, а и други хора идват. Ще определим час, когато ще видиш бебето. — каза Марк на майка си Амелия по телефона. Тя трябваше да дойде да види за първи път новороденото им бебе, а той трябваше да я вземе, защото къщата му беше далече.
— Сигурен ли си? С кола се стига доста бързо — почти умоляваше Амелия. Тя наистина искаше да се срещне с внука си.
— Някой друг път, мамо. Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно! — той затвори и Амелия се отпусна на дивана си с огромна въздишка.
Беше притеснена от отношението на Марк напоследък. Сякаш се беше отдръпнал от нея. Ако беше честна, това започна да се случва, когато той се ожени за Камила.
Камила идваше от изключително богато семейство в Кънектикът, докато Амелия беше отгледала Марк като самотна майка с помощта на баба му. Те никога не са имали много, освен много любов. Но сега синът й имаше всичко. Родителите на Камила им подариха огромна къща, след като се ожениха, и той живееше добре.
Оттогава Амелия се чувстваше изоставена, сякаш синът й се срамуваше от произхода си, въпреки че никога не го казваше директно.
„Държиш се глупаво“, казваше си тя често, когато мислеше за този въпрос. „Марк е просто зает. Сега те имат бебе и милион неща за вършене. Той ще те вземе някой друг път.“
Но внезапно й хрумна идея. Можеше да стигне пеша до къщата му. Беше предизвикателство, но тя можеше да го направи. Автобусите не стигаха до дома му и тя не можеше да си го позволи, така че ходенето пеш беше единствената й възможност.
Амелия се надигна с проходилката си и грабна чантата, която беше приготвила за този ден. Тя я закачи здраво на проходилката и започна своето пътуване. Беше бавно и въпреки че можеше да се опре на проходилката, беше трудно за нея.
Наложи й се да спира няколко пъти по пътя и преди да се усети, минаха два часа. Три. Четири. Най-накрая тя стигна до къщата му, надигайки се тежко, но щастлива, че го е направила дори с проблемите си с ходенето.
След като позвъни на вратата, тя взе специалната чанта, тъй като искаше Марк да я отвори веднага. Но когато отвори вратата, лицето му пребледня.
— Мамо? — каза той шокиран. — Какво правиш тук?
Амелия не разбра изражението му и почти се намръщи, но беше развълнувана да бъде там и точно върху това се съсредоточи.
— Изненада! — каза тя, опитвайки се да звучи ентусиазирано, въпреки че беше уморена, гладна и загрижена за отношението му.
Марк излезе, затваряйки вратата след себе си и принуждавайки я да направи няколко крачки назад с проходилката си.
— Какво правиш, Марк? — попита тя намръщена.
— Мамо! Казах ти, че ще се срещнеш с бебето някой друг път. Не можеш да влезеш сега! — смъмри я той със свито от гняв лице.
— Не разбирам. Защо се ядосваш? Току-що вървях почти пет часа, за да видя внука си Марк, и донесох…
— Не ме интересува какво си донесла! Не те искам тук точно сега. Трябва да тръгваш незабавно! Ще се срещнеш с Ханс друг ден, става ли? Моля те, тръгвай сега! — попита той, като гледаше зад себе си, сякаш се притесняваше, че някой ще ги види. Той отвори вратата и се върна вътре, затвори вратата пред лицето й и я остави да стои отвън с нещата си.
Амелия беше шокирана. В очите й се събраха сълзи. Той дори не попита дали тя е добре, въпреки че тя току-що му беше казала, че върви пет часа пеша, за да стигне до там. Знаеше, че тя има проблеми с ходенето.
Но тя не искаше да създава повече проблеми, затова понечи да се обърне, тогава си спомни за чантата в ръцете си. Реши да я остави пред вратата му, надявайки се той да я намери по-късно.
Амелия тръгна да се прибира пеша, подготвена за дългите, изморителни часове, които предстояха. За щастие нейната съседка, г-жа Касаветис, я срещна и я прибра със старата си кола. Когато пристигна у дома, краката й отказаха, щом затвори входната врата. Тя седна на дивана и тогава забеляза, че краката й са възпалени.
След малко почивка тя успя да се изправи, да вземе малко лед и болкоуспокояващо. Но в крайна сметка трябваше да спи на дивана, защото спалнята й изглеждаше твърде далеч.
***
Междувременно Марк се сбогува с гостите си онази вечер, като им помаха от входната врата. Беше напрегнат ден с много посетители и най-накрая приключи. Той прегърби рамене, мислейки за действията си по-рано същия ден.
Майка му беше отишла до дома му от собствения си дом, помисли си той виновно, после поклати глава, убеждавайки се, че вината не е негова.
— Тя не трябваше да прави това — прошепна той на себе си. Когато се обърна, забеляза чантата на пода. Той я вдигна и видя етикет с надпис „От баба“.
Марк прехапа устни, мислейки как майка му я е оставила там и се е върнала в къщата си. Отвори чантата и разбра какво има вътре. Бяха неговите стари играчки от детството му. Те никога не са имали много, но тези предмети винаги са били ценни за него. Все още бяха. Нямаше как да не заплаче.
Камила го видя отвън и се притесни.
— Какво има, скъпи?
— Направих нещо ужасно на майка ми — изплака той и жена му го прегърна. Той разкри всичко, което е направил, включително, че е започнал да се отдръпва от семейството си, защото всички са били бедни, и се е срамувал. — Не мога да повярвам, че бях толкова ужасен с нея!
След като жена му го утеши, Марк реши незабавно да отиде до дома на майка си с голямо извинение. Той все още имаше ключовете от къщата й в случай на спешност, така че когато стигна там, реши да не звъни на вратата и просто да ги използва, за да влезе. Но беше посрещнат от гледката на майка си, припаднала на дивана със студени компреси на краката.
— Мамо — прошепна той, като я събуди нежно.
— Марк, защо си тук? — каза тя замаяно и се опита да стане, но той я спря.
— Не мърдай — каза той и вдигна майка си, сякаш не тежеше изобщо, премествайки я в спалнята. Той добави още лед към студените й компреси и й помогна да ги постави върху подутите си крака. Направи й и нещо за ядене и заедно пиха чай. Тогава той се извини за отношението си и й каза истината.
За щастие майка му беше най-фантастичният човек на света.
— Имах чувството, че се срамуваш, но се радвам, че дойде веднага да се извиниш. На това те научих. Когато направиш нещо нередно, трябва да оправиш нещата — успокои го Амелия.
Той остана с нея през цялата нощ и за щастие краката й бяха много по-добре. На следващата сутрин те решиха да отидат в дома му, за да може тя да се запознае с новото бебе Ханс.
Камила също се извини, защото нямаше представа какво е направил Марк, но трябваше да попита защо Амелия не е там. Те прекараха прекрасен ден заедно, а Амелия даде на Камила куп съвети за бебето.
В крайна сметка Марк помоли майка си да се премести при тях, защото имаха огромна къща и той не искаше тя да е сама толкова далеч.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не се срамувайте от родителите си. Марк се чувстваше смутен от произхода си и се опита да го скрие от семейството на Камила, наранявайки майка си. По-късно съжаляваше.
- Най-добре е да оправите нещата, когато разберете, че сте направили грешка. Марк веднага се опита да поправи нещата, след като осъзна ужасната си грешка срещу майка си. За щастие тя бързо му прости.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
