Един мъж забелязва малко момиченце, което му маха от мистериозна къща, в която не би трябвало да живее никой, и решава да разбере коя е тя.
Тим Дженкинс имаше една от най-неоценените и необходими професии в света: изнасяше боклука. Всяка сутрин, много преди разсъмване, той и колегата му обикаляха града и извозваха отпадъците, които жителите бяха събрали предишния ден.
Никой никога не ги виждаше, или поне никой, освен едно малко момиченце. Всяка сутрин Тим слизаше от камиона за боклук пред една конкретна къща и винаги имаше малко момиченце на прозореца, което почукваше по стъклото, за да привлече вниманието му.
Веднага щом момичето виждаше, че Тим вдига поглед, тя махаше развълнувано и изричаше нещо, което той не можа да различи. Тим махаше в отговор и казваше „Добро утро!“ и момичето му се усмихваше широко и да изглежда щастливо.
Това се случваше всеки ден и въпреки че изглеждаше, че момичето и семейството й живееха в къщата, кофите им за боклук бяха винаги празни и Тим забеляза, че вестниците се трупаха на предната веранда.
Всъщност с течение на дните къщата започна да изглежда неподдържана и изоставена. Единственият признак на живот беше момиченцето, което махаше от прозореца всяка сутрин преди зазоряване.
Тим започна да се тревожи за момиченцето, така че един следобед, когато не беше на работа, реши да обиколи квартала и да проучи. Той се приближи до вратата на къщата на малкото момиче и позвъни на вратата.
Тим звънна, почука и изчака търпеливо, но нямаше отговор. Той си помисли, че може би момиченцето е на училище, а майка й е на работа, но нещо не му се стори наред.
Съседната къща беше много хубава, с добре поддържана морава и рози, цъфтящи около бялата ограда. На верандата нямаше плевели и вестници!
Така че Тим отиде до входната врата и звънна на вратата. Малко по-късно чу звук от стъпки и красива жена отвори вратата.
— Да? — попита тя. — Как бих могла да ви помогна?
Тим изведнъж се изнерви. Той свали бейзболната си шапка и каза:
— Добър ден, госпожо, съжалявам, че ви безпокоя. Работя в отдела за изхвърляне на боклук, който работи на тази улица?
— О — каза жената. — Вършите чудесна работа! Благодаря ви!
Тим се ухили.
— Много е хубаво да чуя да го казвате, госпожо, но причината да съм тук е малко странна…
Жената изглеждаше заинтригувана и кимна окуражително, така че Тим каза:
— Всяка сутрин, когато обикалям – и това е преди зазоряване – има малко момиченце на прозореца на съседната къща. Тя е много дружелюбна и винаги маха, но имам чувството, че нещо не е наред и точно сега никой не отвори вратата.
Жената се намръщи.
— В съседство? Няма момиченце в съседство! Всъщност мисля, че семейството се премести преди повече от седмица!
Тим поклати глава.
— Не може да бъде! Тази сутрин видях момиченцето!
Тим се отдалечи от къщата, но не можеше да спре да мисли за момиченцето. Когато я видя да маха от прозореца на следващата сутрин, той реши да вземе мерки.
Той се обади на полицията и ги помоли да направят проверка на къщата. Тим обясни, че е видял малко момиченце на адрес, където не би трябвало да живее никой.
Този ден двама полицаи посетиха къщата и след като никой не отговори, отвориха насила вратата. Цялата къща беше празна, но чуха звук в кухнята.
Имаше малко момиченце, скрито в килера, което ги гледаше с широко отворени очи! Полицаите обясниха кои са, и че са дошли да й помогнат, но момиченцето само поклати глава.
Тогава един от полицаите каза:
— Човек, който минава всяка сутрин с боклукчийския камион, ни каза, че си тук!
Когато чу това, момиченцето се усмихна и махна плахо с ръка. Тя раздвижи устни:
— Добро утро! — но не излезе звук.
Полицаите разбраха, че момиченцето е нямо! Те също така забелязаха, че в къщата няма храна, с изключение на пакет стари бисквити и че детето е изоставено.
Те незабавно се обадиха на Службата за деца и един от полицаите се обади на Тим, за да го уведоми, че са намерили малкото момиченце и че то вече е в безопасност. Бърза проверка разкри, че бащата на детето е починал няколко месеца преди това.
То било оставено на грижите на мащехата, която просто беше събрала багажа си и беше оставила детето. Полицията е издала заповед за задържането на мащехата за изоставяне и застрашаване на детето.
Същата вечер Тим разказа на жена си всичко за момиченцето. Тя се казваше Миа и беше на 6 години. Съпругата на Тим го погледна и каза:
— Тим, нашите момчета са пораснали и ги няма, но винаги съм искала дъщеря…
Тим и съпругата му кандидатстваха за приемни родители на Миа и две години по-късно я осиновявиха. Това просто показва, че никога не знаеш къде ще намериш семейството си!
