Млад разносвач е уволнен от ресторанта, в който работи, защото приготвя и доставя храна за жена с увреждания след затваряне.
Джъстин Гордън се върна със закъснение от последната си доставка. Докато влезе в ресторанта, всички останали отдавна бяха изчезнали. Кухнята беше чиста и празна и светлините бяха загасени.
Джъстин въздъхна. Знаеше, че управителят, г-н Келсо, ще се оплаче отново, че е закъснял и е трябвало да бъде по-бърз с доставките си. Това беше първата работа на Джъстин и той даваше всичко от себе си. Той отиде до шкафчетата и се преобличаше, когато стационарният телефон на ресторанта иззвъня.
Джъстин се поколеба. Не трябваше да отговаря на телефона, но можеше да е шефът му, г-н Келсо. И така, той вдигна телефона и каза:
— Гурме гулаш, мога ли да ви помогна?
— Здравейте — каза женски глас от другата страна. — Много се радвам, че все още работите! Исках да поръчам вечеря.
— О! — каза Джъстин. — Много съжалявам, госпожо, но кухнята е затворена…
— Не можете ли да направите изключение? – попита жената. — Току-що пристигнах от дълго пътуване и нямам храна вкъщи. Наистина очаквах с нетърпение малко от вашето пилешко със салата!
Джъстин се поколеба за момент, след което каза:
— Госпожо, ще се радваме да услужим на стар клиент! — Записа името и адреса на жената и се запъти към кухнята.
За щастие Джъстин беше отличен готвач. Всъщност мечтата му беше да стане готвач, но откакто баща му почина, двамата с майка му трудно свързваха двата края и той не можеше да си позволи да влезе в скъпата кулинарна академия.
Джъстин бързо накара тенджерите да къкрят и да кипят, докато той започна да нарязва кориандъра, ментата и краставицата за салатата. Веднага след като храната беше готова, той я разпредели в съответните съдове.
Нямаше да има време да почисти кухнята, защото трябваше бързо да достави храната, но реши да дойде на работа много рано на следващата сутрин. Той се качи на мотора си и се отправи към адреса на клиента.
Когато позвъни на вратата, с изненада видя жена в инвалидна количка да отваря.
— Добър вечер — каза Джъстин. — Специална доставка от “Гурме Гулаш”!
Жената беше във възторг.
— Благодаря ви! — извика тя. — Почакайте малко и ще си взема чантата.
— Всичко е наред, госпожо — каза Джъстин. —За сметка на заведението е. Надявам се да ви хареса храната!
Рано на следващата сутрин Джъстин беше в ресторанта и първото нещо, което направи, беше да плати храната на жената в касата, след което започна да почиства кухнята.
Той почти беше приключил, когато г-н Келсо влезе.
— Какво си мислиш, че правиш? — изкрещя той. — Не ти е позволено да влизаш в кухнята, освен ако не е за вземане на доставки!
Джъстин се изчерви и обясни:
— Клиент се обади снощи и поиска пилешко и затова направих малко…
— Направил си малко? — Келсо изпищя, разярен. — Ти не си готвач! Нарушил си всяко правило в книгата! Уволнен си! Почисти шкафчето си и се върни утре, за да си вземеш чека!
Джъстин беше близо до сълзи. Той се нуждаеше от тази работа, но знаеше, че е нарушил правилата. Нямаше какво да каже. Отиде до шкафчето си и взе личните си вещи. Трябваше да каже на майка си, че е загубил работата си…
На следващата сутрин той дойде в ресторанта за заплатата си. Отиде в офиса на г-н Келсо и почука на вратата, преди да влезе. Джъстин стоеше до бюрото, докато г-н Келсо изписваше чека му и го мъмреше.
— Мога само да си представя нарушенията на здравния кодекс! — каза той ядосано. — И храната вероятно е била ужасна! Със сигурност сме загубили клиента…
— Но сър, аз просто исках да помогна на дамата… — Джъстин се опита да обясни. — Тя каза, че е редовен клиент… Мислех, че е важно…
— Не ме интересува, дори да е била президент! — изкрещя Келсо. — Аз плащам наема и тока, аз съм този, който решава кое е важно!
Тогава Джъстин забеляза портрета на жена на бюрото на г-н Келсо. Това беше дамата, на която беше доставил вечерята! Защо снимката на тази хубава жена ще бъде на бюрото на гадния господин Келсо? Каква може да е връзката!
Той се канеше да каже нещо, когато г-н Келсо му хвърли чека.
— Махай се — каза той. — И никога да не се връщаш!
Алън Келсо беше бесен. Умът му беше пълен с ужасните последици, които можеха да последват от нарушаването на протокола от Джъстин и онази вечер, когато отиде на вечеря при майка си, той й разказа всичко.
— Това безотговорно момче запалило котлоните, боравило с храна… — каза той. — Можеше да ми създаде дузина проблеми, а и беше оставил кухнята в хаос!
— Господи — ахна майка му. — Защо го е направил?
— Някаква жена се обадила за поръчка след работно време и вместо да й каже, че кухнята е затворена, той решил, че ще бъде сър Галахад на скутер! — присмя се той. — Можеш ли да повярваш?
— Да — каза майка му и се отдръпна от масата. — И той също така беше много сладък и очарователен.
— Извинявай? — попита озадачен Алън.
— Аз се обадих, Алън. — каза г-жа Келсо. — Прибрах се от пътуването си и в къщата нямаше храна, въпреки че те помолих да напазаруваш нещо за мен.
Келсо се изчерви.
— Съжалявам, мамо, имах вечеря… забравих — призна той.
— Е, бях гладна — каза г-жа Келсо. — Така че направих поръчка, въпреки че знаех, че кухнята е затворена. Исках да знам дали все още държиш на същата традиция за обслужване на клиенти, на която баща ти и аз, когато основахме този ресторант.
— Младият мъж, когото уволни, не само показа духа, на който се възхищавам, но и храната, която достави, беше вкусна — много по-добра от това, което готви сегашният ти готвач.
Алън беше объркан.
— Наистина ли? — ахна той. — Нямах идея!
— И знаеш ли какво? — каза госпожа Келсо. — Той не ми позволи да платя вечерята. Каза, че е за сметка на заведението. Мисля, че трябва бързо да вземеш това момче обратно, освен ако не искаш да те уволня, Алън!
Джъстин беше изумен да види бившия си шеф на прага си на следващия ден.
— Джъстин — каза Алън. — Тук съм, за да поканя теб и майка ти на обяд в Гурме Гулаш днес – и да те върна на работата.
Този ден Алън, г-жа Келсо, Джъстин и майка му имаха прекрасен обяд. Тогава г-жа Келсо попита:
— Джъстин, къде се научи да готвиш така?
— Баща ми беше готвач — обясни Джъстин. — Преди той да умре, и аз щях да уча, за да стана такъв, но сега…
Г-жа Келсо се усмихна.
— Е, хареса ми храната, която сготви за мен, а ресторантът те приема отново като помощник-готвач на непълен работен ден през уикендите.
— На непълен работен ден? — попита Джъстин озадачен. — Мислех…
— О, трябва да е на непълен работен ден, ще бъдетш твърде зает. — възкликна г-жа Келсо. — Защото аз ще ти плащам обучението в Кулинарната академия от следващия семестър!
Какво можем да научим от тази история?
- Вършете работата си възможно най-добре. Джъстин отиде отвъд задълженията си и го направи добре. В крайна сметка той отвори вратата към бъдещето, за което мечтаеше.
- Винаги се поставяйте на мястото на други хора, защото може някой ден да се окажете в същата ситуация. Алън не можеше да си представи, че майка му е жената с увреждания, която е поискала помощ.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
