М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Светът на един мъж се разпада в деня, който би трябвало да е най-щастливият в живота му, когато му казват, че едно от неговите близначета е починало по време на раждането. Той живее с тази мрачна агония години наред, докато един ден на прага му се появява гладно момиченце, което моли за храна.
Това беше новината, за която Алвин мечтаеше откакто се помнеше — новината, която дойде като чудо и промени живота му завинаги. Когато съпругата му Ванеса разкри, че е бременна с първото им дете, 29-годишният семеен мъж беше на седмото небе.
Скоро двойката разбра, че очаква не едно, а две бебета! Сърцето на Алвин се изпълни с радост, каквато не бе изпитвал досега. Сълзи се надигнаха в очите му, докато гледаше ултразвуковите изображения. Мечтата му да има голямо, щастливо семейство най-накрая се сбъдваше и той нямаше търпение да приветства двете си малки принцеси на бял свят.
Алвин знаеше, че Ванеса ще бъде най-добрата майка в целия свят и беше решен да бъде най-добрият баща, на когото дъщерите му могат да се надяват. С радост, преливаща от сърцето му, бъдещият татко се подготви за появата на своите бебета…
През цялата бременност на Ванеса Алвин се отдаде на грижите за нея. Знаеше, че това е специален и важен момент и за двамата.
Но понякога Ванеса избухваше без причина. Алвин беше търпелив с тези промени в настроението. Знаеше, че бременността може да бъде тежка за една жена.
Той се въртеше между работата и грижите за жена си и приемаше сериозно нейните желания. Алвин се увери, че Ванеса винаги се чувства удобно, дори ако това означаваше да се примири с нейния ирационален нрав и избухвания.
С наближаването на термина Алвин вложи сърцето и душата си, за да се увери, че всичко, всеки малък детайл, е идеален за неговите момиченца.
Алвин беше решен да превърне живота на децата си в приказка и дори избра най-хубавото розово, за да украси стените в детската им стая и куклите, с които ще си играят.
Но когато терминът най-накрая настъпи, най-лошият кошмар на всеки родител се сбъдна за Алвин. Той нетърпеливо излезе пред родилната стая, където Ванеса се опитваше да роди бебетата им, и се надяваше скоро да бъде извикан.
Той се оказа без думи, когато изтича до лекаря, който излезе, избърсвайки ръцете си след няколко часа.
— Докторе, жена ми и бебетата ми добре ли са? Мога ли да ги видя? — попита Алвин, а очите му се изпълниха с нетърпение и радост.
— Съжалявам за загубата ви… само едно от вашите бебета оцеля — каза лекарят на Алвин и го потупа успокоително по рамото.
Думите изглеждаха като жесток удар в сърцето на бащата. Радостта му беше заменена от дълбока, тъмна болезнена скръб, която го погълна. Алвин не можеше да повярва, че току-що беше загубил едно от скъпоценните си малки ангелчета, преди дори да я прегърне и да почувства нежната й кожа в ръцете си.
Новината разтърси Алвин и той почувства как негов свят, мечтите му бяха разбити на милиони парчета. Но въпреки скръбта си, Алвин знаеше, че трябва да бъде силен баща на оцелялата си дъщеря и влезе в отделението, за да я види.
— Моето малко ангелче…любов моя! Татко ще направи всичко за теб, скъпа…обичам те толкова много — извика Алвин, докато държеше момиченцето си Доли в ръцете си.
Той обеща на новороденото си дете, че ще й даде цялата любов и щастие, с които възнамеряваше да обсипе и двете си дъщери.
С течение на времето Алвин посвети времето си и цялото си сърце на грижите за момиченцето си. Но скръбта на Ванеса беше взела различен обрат. Нейният нрав ставаше непоносим от ден на ден и тя започна да спори с Алвин без видима причина.
Алвин разбираше през какво преминава жена му, след като загуби едно от бебетата им. Но дори и с течение на времето изблиците на Ванеса не намаляваха. Един ден той дори се изправи срещу нея и й каза, че изобщо не държи и не се грижи за бебето си, и яростта на жена му избухна.
— Как смееш да ме обвиняваш след това, което преживях? — изкрещя Ванеса на Алвин.
— Знам, че съм майка… не е нужно да ми напомняш през цялото време. И не съм жива само за да сменям пелените на бебето и да му пея. Имам нужда от почивка и искам да разбереш, че носенето на близнаци в продължение на девет месеца не беше лесно за мен. Най-малкото, което можеш да направиш, е да спреш да се заяждаш и да ме оставиш да си почина.
— Ти сте отговорен за нейното раждане и трябва да се грижиш за нея. Защо винаги майката го прави? Ако наистина искаш, можеш да бъдеш нейната мама!
Алвин беше като зашеметен. Как може Ванеса да не вижда, че и двамата преживяват една и съща скръб? Как не разбира, че това е най-деликатното време за тяхното бебе?
Алвин искаше да изкрещи, но вместо това си пое дълбоко въздух и взе бебето си, за да я приспи в детската стая.
Месеците се превръщаха в години, а Доли бързо растеше. Алвин обичаше да гледа малката си дъщеря как се смее и играе и правеше всичко възможно тя да се усмихва през цялото време. Все пак имаше нещо, което той не можеше да й даде — майчина любов и внимание.
Докато Алвин поемаше работата и отговорностите да се грижи за детето си, Ванеса прекарваше цялото си време в купони с приятелите си, пренебрегвайки своя дял от грижите. Тя се обръщаше към Алвин само когато имаше нужда от парите или кредитната му карта и почти не оставаше вкъщи и не обръщаше внимание на дъщеря им.
С течение на времето бракът на Алвин започна да се разпада и той винаги беше сам с дъщеря си. Той копнееше Ванеса да бъде майката, от която детето им се нуждаеше, но съпругата му не изглеждаше да проявява интерес да бъде част от живота на Доли.
Алвин се надяваше, че Ванеса скоро ще осъзнае грешките си и ще се върне на правия път. Но нищо не се промени. Алвин се принуди да търпи арогантността на жена си в името на дъщеря си, защото знаеше, че Доли обича майка си.
Един ден след като оставил Доли в училище, Алвин се върна у дома, за да работи по проект на компютъра си, когато чул силно почукване на вратата. Ванеса не беше вкъщи и той реши, че е тя.
Но когато отвори вратата, той видя малко момиченце, копие на дъщеря му, застанало на прага.
— Гладна съм, сър. Можете ли да ми дадете нещо за ядене? — попита тя, а големите й умоляващи очи блестяха от сълзи.
Алвин беше зашеметен. Той не можеше да повярва какво вижда и беше потресен из основи.
Спомни си, че току-що беше оставил Доли на училище и нямаше начин дъщеря му да носи парцали и да изглежда толкова мръсна.
— Не съм те виждал преди. Коя си ти? — попита Алвин момиченцето, което го гледаше безпомощно с големи, сиви очи, пълни със сълзи.
— Казвам се Лия… Никога не съм била тук — каза момичето. — Ходях от врата на врата, моля за храна и дойдох тук, за да ви помоля да ми дадете нещо за ядене. Гладна съм.
Алвин не можеше да се отърси от усещането, че в това има нещо повече от просто гладно момиченце, което удивително много приличаше на дъщеря му.
Затова той реши да стигне до дъното на това и да разбере какво всъщност се случва и кое е това момиче.
— Виж, Лия, ще ти дам 100 долара, ако ме заведеш при родителите си — каза Алвин на момичето, докато изваждаше пари от портфейла си.
— $100? Наистина ли ми даваш толкова пари? — възкликна момичето.
— Да, но преди това искам да ме заведеш до дома си, за да се запозная с родителите ти. Влез в колата ми.
Лия се съгласи и заведе Алвин до къщата си близо до депото, което беше доста далеч от квартала. Сърцето му се сви, когато влезе в дома на момичето.
Посрещна го неприятна миризма на алкохол, а миризмата на цигари изпълваше въздуха в долнопробната къщичка. Алвин видя майката на момиченцето да лежи на дивана, кашляйки и хриптейки, и за негова изненада малко момче на име Алън седеше до леглото.
Точно когато се огледа за бащата на момичето, висок мъж, който изглеждаше леко пиян, влезе и се втренчи неприятно в Алвин.
— Кой си ти? — възмути се мъжът.
— Това исках да ви попитам, сър — яростно се нахвърли Алвин на човека.
— Тези деца не изглеждат като ваши. Изобщо не приличат на вас или на жена ви.
Мъжът започнал да крещи на Алвин, казвайки му да не се меси в работата му и дори призна, че не е биологичният баща на децата.
— Съпругата ми и аз ги осиновихме. Благодарение на мен тези сираци вече имат покрив над главите си. Храня ги и ги отглеждам. Дадох им семейство и защита. По дяволите, не се занимавайте с нас и се махайте от къщата ми! — изкрещя мъжът на Алвин.
— О, наистина? Осиновихте ги, за да ги накарате да просят храна по улиците? — изтърси Алвин.
В този момент мъжът заплашил, че ще извика полиция за проникване в къщата му, ако Алвин не излезе. Алвин избухна, когато няколко мисли започнаха да преследват ума му. Странната прилика на момичето с дъщеря му все още не пасваше съвсем.
Той подозираше, че това има нещо общо с раждането на близначките му преди години и побърза да се прибере, за да се изправи срещу жена си. Нито в един милион сънища Алвин не би могъл да види шокиращата истина, която щеше да открие.
— Но как си обясняваш това, Ванеса? Видях това момиче със собствените си очи. Прилича на дъщеря ни Доли. Трудно мога да ги различа — Алвин веднага извика жена си у дома и поиска обяснение. Тя се опита да го вразуми, като каза, че приликата на момичето с дъщеря им е просто съвпадение. Но Алвин отказа да се съгласи.
— Дори и да беше… как така момиченцето е на шест години… точно като нашата дъщеря? Дори има същия цвят на косата и големи сиви очи като Доли. Как е възможно това? — възрази Алвин.
В този момент Ванеса започна да се паникьосва и каза:
— Не трябваше да се доближаваш до истината, Алвин. Винаги ти си искал деца… не аз — Винаги съм се страхувала да имам бебета, защото не исках да развалям спокойния си живот. Но го направих заради теб, защото нямах избор.
— Прав си! Това момиче, което си видял… тя също е твоя дъщеря… нашата дъщеря! — разкри Ванеса, когато Алвин се строполи на дивана в шок.
—Нашата дъщеря?? — ахна той.
Както се оказа, Ванеса никога не е искала да има деца, но била принудена да ги има, след като съпругът й настоял. Страхувала се, че той ще я лиши от парите и кредитната си карта, когато пожелае, затова се съгласила да роди бебето.
Новината за близнаци обаче била голям удар за нея. Ванеса не била готова за такава огромна отговорност! Мислела, че ще трябва да си остане вкъщи и да посвети цялото си време на бебетата. Тогава тя скроила план да запази само едно бебе и да продължи да живее както преди.
И така, един ден по време на преглед, когато била в напреднала бременност, Ванеса подкупила своя лекар да каже на съпруга й, че едно от бебетата е починало по време на раждане.
Въпреки че лекарят първоначално не бил склонен, той се съгласил, след като видя пачките, които Ванеса му предложила в замяна на тази лъжа.
Когато Ванеса родила бебетата си малко след това, тя успешно измамила съпруга си с помощта на лекаря. Алвин искрено вярвал, че една от неговите близначки е починала по време на раждането, докато всъщност бебето се родило здраво и скоро било оставено за осиновяване.
— Как можа… чудовище?! Как можа да причиниш това на нашето бебе и мен? Знаеш ли изобщо какво направи, зла жено? Знаеш ли колко хора се молят на Бог да ги благослови с дете ? Как можа да изоставиш собствената си дъщеря, безсърдечно чудовище?! — Алвин избухна в сълзи, неспособен да си представи, че жена му би направила такова жестоко нещо.
Алвин беше толкова бесен, че веднага изгони жена си от дома си, като й каза, че скоро ще й изпрати документите за развод.
Но преди да излезе от къщата му, Ванеса го прокле.
— Ще съжаляваш, че ме изгони… така или иначе вече нямам нужда от теб. Кой изобщо ще има нужда от теб, загубеняко? — каза тя, преди да излезе с куфара си.
Алвин беше невероятно наранен, а думите на жена му продължаваха да звучат в главата му. Но той знаеше, че Ванеса греши и че има някой, който се нуждае от него повече от всичко.
Алвин незабавно докладва на службите за деца за двойката, която е осиновила другата му дъщеря. В крайна сметка двойката беше лишена от попечителство над осиновените си деца, а децата бяха отнети.
След всичко, през което бяха преминали, Алвин осъзна, че не може да остави отново сами дъщеря си Лия и Алън. Шест месеца по-късно Алвин законно осинови двете деца и ги заведе у дома, за да ги запознае с дъщеря си Доли.
Дълбоко в себе си Алвин беше нервен и притеснен дали дъщеря му ще приеме новите промени в живота си. Но за негова изненада Доли се зарадва, че най-накрая има сестричка и малко братче, с които да си играе.
Днес Алвин е щастлив баща, който отглежда три прекрасни деца и живее живота, за който винаги е мечтал. Той е влязъл в обувките на майка и баща за трите си прекрасни деца и е решен да им даде щастливия живот, който наистина заслужават.
Какво можем да научим от тази история?
- Децата са благословия и не всички са благословени с такова красиво нещо. Така че никога не изоставяйте детето си. Алвин обичаше децата и беше щастлив, когато жена му беше бременна с близнаци. Съпругата му Ванеса обаче не беше толкова възхитена и го измами, като симулира смъртта на бебето по време на раждане. Когато Алвин научи мрачната истина години по-късно, той беше бесен на жена си и я изгони от къщата и живота си.
- Не можеш да станеш родител, като просто родиш или осигуриш на детето си покрив над главата. Вие сте родител само ако знаете да обичате и да се грижите за детето си. Осиновителят на Лия се похвали, че е осиновил нея и малкото момче и им е дал покрив над главата. Но Алвин се бори за правата на децата и печели попечителството над тях, доказвайки по този начин, че родителството не е само да раждаш или отглеждаш деца, а да ги обичаш и да се грижиш за тях.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 20 март 2023, 05:09 от Иван Петров