М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Един възрастен мъж се запъти към автогарата с несигурни и бавни стъпки. Времето го бе засегнало и крехкото му тяло се бореше с всяка негова стъпка. Дъхът му беше затруднен, а набръчканото му лице носеше белезите на дълъг, изпълнен с предизвикателства живот.
Когато наближи автогарата, видя автобуса си да чака на спирката. В очите му блесна искрица надежда, но крачката му беше болезнено бавна, обременена от възрастта и слабостта му. Той събра цялата сила, която имаше, фокусирайки се върху автобуса, който стоеше само на няколко крачки от него, без да обръща внимание на борбата му.
Само миг преди да успее да стигне до автобуса, двигателят оживя с рев. Сърцето на стареца се сви, когато видя как автобусът тръгва, оставяйки го безпомощен и отчаян.
От разстояние мотоциклетист наблюдаваше сцената. Изглеждаше як, с татуировки, покриващи ръцете му, и груба брада, украсяваща лицето му. И все пак под плашещата му външност се криеше златно сърце.
Без да се замисли, мотористът запалил мотора си и се втурна след автобуса. Той спря пред него, принуждавайки го също да спре. Сърцето му биеше силно, но той знаеше, че не може да стои безучастно и да остави стареца да страда.
Шофьорът на автобуса, объркан и леко раздразнен, отвори вратата.
— Какъв е проблемът? Защо ме спря? — попита той с глас, примесен с разочарование.
Мотористът, необезпокоен от тона на шофьора на автобуса, обясни ситуацията.
— На автобусната спирка има един старец. Той се опитваше да хване автобуса ви, но не успя да стигне навреме. Трябва да види жена си в болницата. Това е единственият автобус за деня и той не може да го пропусне.
Очите на шофьора на автобуса омекнаха, когато разбра сериозността на ситуацията. Не беше забелязал стареца да се мъчи да стигне автобуса навреме и го обзе вина. Без колебание той кимна, давайки знак на моториста да го поведе обратно към автогарата.
Когато стигнаха до автобусната спирка, старецът вдигна поглед, с разширени от недоверие очи. Автобусът се върна за него. С новооткрита енергия той се качи на борда, сърцето му се издуваше от благодарност.
— Мислех, че съм го изпуснал. Мислех, че днес няма да видя жена си. Тя наистина има нужда от мен. Благодаря ви! — прошепна той със задавен от емоция глас.
Шофьорът на автобуса, вече осъзнал въздействието на действията си, се извини.
— Съжалявам, че не ви видях. Отсега нататък ще се погрижа да ви чакам и да ви карам безплатно, когато трябва да посетите жена си. — обеща той с искрен глас.
Старецът кимна с очи, пълни със сълзи на благодарност.
— Благодаря ви. Дадохте ми повече време със съпругата ми и това означава всичко за мен.
Докато автобусът продължаваше по пътя си, атмосферата вътре беше топла и състрадателна. Пътниците бяха свидетели на цялата сцена и бяха трогнати от добрия акт на моториста и желанието на шофьора на автобуса да поправи грешката си.
Мотористът, след като се увери, че старецът е в безопасност и на път да види жена си, потегли със сърце, пълно с топлина. Той беше направил добро и това беше всичко, което имаше значение.
Шофьорът на автобуса също беше променен от преживяното. Беше научил ценен урок за състрадание и внимание и беше решен да бъде по-внимателен към пътниците си в бъдеще.
Последно обновена на 2 ноември 2023, 08:04 от Иван Петров