Един внук пренебрегна поканата на баба си да я посети за Коледа. Той се връща у дома пет месеца по-късно за лятото и е шокиран да види прашна коледна украса в дома си. Той вика баба си и се ужасява, когато съседката разплакана му дава визитна картичка.
Сирената на линейката прониза вечерния трафик в Елсуърт, Мейн. 80-годишната Дороти Флетчър лежеше на носилката почти безжизнена. Сълзите, които се търкаляха от очите й, бяха единствените признаци, че е още жива.
Усети как звукът около нея бавно заглъхва и съзнанието й се замъглява. Тя затвори насълзените си очи, усилено се молеше да види внука си за последен път.
Но в северната част на щата Ню Йорк Пиърс Флетчър купонясваше с приятелите си. По време на това половинчасово пътуване до болницата старата Дороти си спомни всичко за него, особено онзи болезнен инцидент миналата Коледа…
19-годишният Пиърс, брат му и сестра му бяха израснали под крилото на баба си Дороти от раждането си. Родителите им ги оставиха при нея и пътуваха по света в командировки. Но трагична автомобилна катастрофа преди пет години остави завинаги децата под попечителството на възрастната жена.
Преди две години Пиърс я прегърна за довиждане, преди да се качи на таксито за летището. Брат му и сестра му, Джейк, 5 и Мая, 4, стояха на прага и му махаха.
— До скоро! Ще се видим за празниците, бабо! — Пиърс я целуна, преди да замине за Нюйоркския университет. Въпреки че академичните среди го влечаха, той винаги отделяше време за семейството.
Старата Дороти нямаше други деца и трите й внучета бяха всичко за нея. Така че, когато Пиърс замина за колеж в друг щат, Дороти беше тъжна. Но тя знаеше, че образованието ще го превърне в по-добър човек.
Дороти поемаше всичките му разходи и дори плащаше скъпите му дрехи и обувки.
— Винаги искам момчето ми да блести в тълпата! — често възкликваше тя.
Междувременно през тези две години Пиърс никога не пропусна да посети баба си за празниците. Семейството прекарваше най-хубавото време в живота си, когато той беше наоколо. Но нещата поеха в друга посока, когато Пиърс започна последната си година.
— О, честит рожден ден, бабо! — пожела Пиърс на Дороти на видео разговор. — Ъъъ…много съжалявам, но не няма да мога да дойда тази година…Зает съм изпити през цялата седмица… Но обещавам, че ще дойда скоро!
Пиърс излъга. Той беше планирал пътуване с приятелите си и реши да не се прибира, за да посети баба си.
— Мога да я посетя по всяко време по-късно… Тя може да почака! — промърмори той, след като прекъсна разговора.
Дороти беше спряла да празнува рождения си ден, след като съпругът й почина преди 30 години. Но когато Пиърс беше на 5, той поиска да разреже тортата за рождения й ден и да отпразнува нейния специален ден.
През годините рожденият ден на Дороти се превърна в малка семейна традиция. Но празнуването на нейния 80-ти рожден ден през октомври 2018 г. се случи без Пиърс.
С всеки изминал ден внукът имаше все по-малко време за баба си. Той почти не й се обаждаше и беше твърде зает, за да отговаря на телефонните й обаждания. Два месеца минаха така. Пиърс беше говорил с Дороти три пъти до декември, когато получи четвърто телефонно обаждане на Бъдни вечер. Тя беше развълнувана да го покани за празниците.
— Какво има, бабо??? Нали ти казах… Зает съм с проекта си, а имам толкова много тестове. — възмути се той. — Не ми звъни, защото съм много зает с обучението си, става ли?
Старата Дороти плачеше мълчаливо.
— Н-но, сине, знаеш, че няма Коледа без теб… Моля те, върни се вкъщи… Чувствам се слаба и не знам дали ще доживея до следващата Коледа… — изхлипа тя.
Но Пиърс пренебрегна думите й. Той беше приел баба си за даденост и й каза, че има неща за решаване извън семейството.
— Защо не разбираш? Искаш да прекарам цяла седмица с теб… и… и да бъда твоята бастун? О, хайде, бабо, остави ме на мира… ще дойда, когато мога, става ли?
Дороти замръзна от болка, когато Пиърс й затвори. Тя обаче организира малко парти за Мая и Джейк, защото не искаше да им разваля празниците.
Пет дни след Коледа съседите на Дороти се стекоха пред дома й. Те се усъмниха, че нещо не е наред, след като не я видяха навън да храни патиците си.
Любезните съседи нахълтаха в къщата и я намериха в безсъзнание на пода.
— О, боже мой! Какво ви се случи, госпожо Флетчър? — изкрещяха те.
Дороти беше откарана бързо в болницата с линейка. Тя беше получила инсулт предишната нощ. Внуците й спяха и бяха твърде малки, за да разберат.
След половин час Дороти беше откарана по спешност в спешното отделение.
— Тя има ли роднини, които могат бързо да се погрижат за нея? — попита докторът съседите. Но Пиърс се забавляваше яко, поставяйки обаждания от всички непознати номера в списъка си с блокирани.
— Не, той не вдига телефона и винаги е недостъпен. — възкликна един съсед. Но състоянието на бедната Дороти оставаше критично и Пиърс беше единствената надежда, която я поддържаше жива.
Пет месеца по-късно Пиърс беше останал без пари. Беше профукал всичко, което беше взел от Дороти за партита и клубове.
— Най-накрая мога да се срещна с баба и да взема малко пари от нея! — измърмори той радостно по време на полета си към родния си град.
Университетът беше затворен за лятото. Пиърс беше развълнуван да посети баба си след дълго време.
— Надявам се, че не ми се сърди!
Но когато пристигна у дома, той видя неподдържаната морава, разпръсната със сухи листа и бурени.
— Какво се е случило тук? — измърмори той, като влезе в къщата.
— Бабо? Вкъщи съм…Бабо? Къде са всички??? Мая…Джейк? — Пиърс беше шокиран да види коледната украса все още там. Коледната елха в ъгъла на хола стоеше покрита с прах.
— Бабо??? — извика той, но нямаше никого.
Пиърс разтревожен се отправи към съседите, за да разбере какво става.
— Хей, здравей! Знаеш ли къде е баба ми? Малките ми брат и сестра също не са в къщата. — попита той Джералд, своя съсед.
Няколко съседи се стекоха около Пиърс, мърморейки помежду си:
— Това е момчето…
Пиърс не можеше да разбере какво се случва. Точно тогава Джералд с насълзени очи му даде визитна картичка на заведение за медицински грижи и му каза да отиде там.
— Хей, чакайте… Може ли някой да ми каже какво се случи? — Но хората не спираха да се усмихват на Пиърс. — Не познавам това място… можеш ли да дойдеш с мен? — попита той Джералд.
Двамата пристигнаха в лечебното заведение в покрайнините на града.
— Какво е това място и къде е баба ми? Страх ме е… може ли някой да ми каже къде е? — попита разтревожен Пиърс. Малко по-късно видя гледач да довежда някого в инвалидна количка.
Когато човекът се приближи, сърцето на Пиърс спря.
— Бабо??? — извика през сълзи той. — Какво ти се е случило?
Джералд му разказа за това как Дороти е получила инсулт през януари.
— Слава Богу, че я намерихме… Тя загуби способността си да ходи, но лекарят каза, че може да се възстанови, ако се грижат правилно за нея.
Пиърс се разчувства. Той плачеше и съжаляваше, че е отхвърлил поканата на баба си да я посети на Бъдни вечер.
— А моите брат и сестра? Къде са те?
По-късно Джералд заведе Пиърс в сиропиталището, където бяха настанени Мая и Джейк, след като Дороти беше хоспитализирана. Пиърс подписа документите за попечителство и ги прибра. Седмица по-късно момчето доведе баба си у дома и нае медицинска сестра, която да предоставя услуги вкъщи.
Пиърс осъзна грешката си и когато приятелите му се обадиха, той игнорира обажданията и съобщенията им.
— Не, имам важна работа за вършене вкъщи… Съжалявам момчета! — беше последното му послание към тях.
За щастие неговият факултет му предостави един семестър почивка, когато той поиска отпуск, за да се грижи за семейството си. След това започна работа в една от компаниите на свой семеен приятел. През това време той се грижеше добре за баба си и брат си и сестра си.
С течение на времето Пиърс взе дипломата си по програма за дистанционно обучение. Той намери по-добра работа в рекламна агенция и се премести в Ню Йорк с баба си, брат си и сестра си.
От този ден нататък Пиърс се погрижи да даде основен приоритет на семейството си, независимо от всичко, и благодарение на усърдните му грижи и отдаденост здравето на старата Дороти се подобри.
Пиърс беше спокоен и мотивиран винаги, когато беше около семейството си. Винаги, когато наближаваха коледните празници, той се уверяваше, че резервира отпуска си предварително, защото вярваше, че няма Коледа без семейство.
— Весела Коледа, бабо! — Пиърс извика от радост, докато прегръщаше старата Дороти на Бъдни вечер.
— Весела Коледа, синко! — каза тя със сълзи от радост!
Какво можем да научим от тази история?
- Оценявайте любовта, която получавате от някого, докато е още жив. Пиърс беше толкова потопен в забавния живот с приятелите си през третата си година в колежа, че пренебрегна обажданията и поканите на баба си да я посети за празниците. Но когато пристигна месеци по-късно, той я намери в клиника, след като беше получила инсулт. Той съжаляваше за грешката си и се опита да я поправи, като прекарваше повече време със семейството си.
- Трудностите формират човек и го учат да израства в живота. Пиърс живееше щастлив живот и се притесняваше само от желанията си. Но когато започна да прави малки жертви, за да се грижи за баба си, брат си и сестра си, неговите ценности и възгледи за живота узряха.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
