След като чува разговора на майка си с дядо си по телефона, Ейдриън променя плановете си, за да помогне на възрастния мъж с градинарството. Докато копае почвата, момчето открива скривалище със стари снимки, които разплакват дядо му, докато разказва на Ейдриън историята зад заровените снимки.
— Татко! Не можеш просто да работиш в градината сам. Ами гърба ти? Отложи го за някой друг ден и Ейдриън и аз ще дойдем да помагаме. — чу Ейдриън майка си Джулия да говори по телефона с дядо му. Той приготвяше раницата си, защото класът му отиваше на училищна екскурзия до местния аквариум.
Беше развълнуван от пътуването, но отиде в хола и продължи да слуша разговора между майка си и дядо Колин. Накрая тя затвори и Ейдриън се приближи до нея.
— Мамо, дядо има нужда от помощ ли? — попита той.
— Да, скъпи, но някой друг път. Трябва да тръгваме, за да можеш да се насладиш на пътуването си. — отговори тя, потупвайки главата му.
— Не, мога да го пропусна. Хайде да помогнем на дядо. — предложи Ейдриън и погледна обувките си. — Отивам да обуя ботушите, които ми даде дядо.
— Ейдриън, не. Ами аквариумът? — напомни му майка му. Те живееха в Атланта и посещението на местния аквариум винаги беше толкова забавно и вълнуващо за децата.
— Можем да отидем някой друг път, нали? А днес ще садим дървета и други неща. Това е природата! — възкликна Ейдриън и майка му въздъхна, кимвайки към него.
— Добре, ако настояваш. — каза тя, вдигайки телефона, за да се обади на баща си. — Хей, татко. Идваме.
***
Градинарството беше по-забавно, отколкото Ейдриън дори си представяше. Дядо му се радваше на тяхната помощ и компания. Майка му се възползва от посещението, за да помогне с подреждането на дома на баща си.
— Добре, Ейдриън. Изкопай голяма дупка там и ще засадим това последно дърво. След това можем да поръчаме огромна пица. — каза дядо Колин, мърдайки вежди и карайки Ейдриън да се смее.
Момчето започна да копае възможно най-бързо. Но ръцете му бързо разкриха нещо странно.
— Дядо, тук има нещо! — извика той.
— Какво е? — обади се възрастният мъж от няколко крачки.
— Не знам. Ела! Тежко е! — каза Ейдриън, когато не можа да го вдигне. Той продължи да рови пръстта около него, опитвайки се да го изрови възможно най-добре. — Това е скрито скривалище! Съкровище! Ела, дядо!
— О — каза по-възрастният мъж, когато Ейдриън най-накрая вдигна скривалището от пръстта. Беше картонена кутия и беше покрита с влага и мъх. — Не мога да повярвам.
— Какво е? — попита момчето, вдигайки поглед към дядо си.
— Не съм го виждал, откакто бях на твоята възраст, хлапе. — разкри дядо Колин и седна на пръстта до внука си, за да отвори кутията.
— Снимки! — каза развълнувано детето. Дядо му започна да ги прелиства. Някои бяха разрушени от времето и влагата, но повечето бяха оцелели. — Ти ли си ги правил?
— Преди години, да. Искаш ли да чуеш тази история? — попита възрастният мъж и Ейдриън кимна нетърпеливо.
— Когато бях на твоята възраст, майка ми ми даде голям фотоапарат и започнах да снимам. Тя ми каза, че един ден ще стана професионален фотограф. — разкри дядо Колин, усмихвайки се на снимките. — Виж, ето ме с майка ми, твоята прабаба.
— Какво стана? Стана ли фотограф? — попита Ейдриън, разглеждайки старите снимки.
— Не, не го направих. Един ден баща ми се прибра след тежък ден. Беше сърдит и уморен, но го стреснах със светкавицата на фотоапарата и той много, много ми се ядоса. Грабна фотоапарата, счупи го и ми каза да се отърва от всичко. — обясни дядо му, свивайки уста в гримаса.
— Не! — каза Ейдриън, също намръщен.
— Да, но не можех да изхвърля снимките си. Сложих ги в една кутия и ги зарових точно тук. — продължи дядо Колин. — Просто ги забравих!
— Леле, татко. Нямах представа. — прекъсна го Джулия. Беше им донесла малко лимонада и чу цялата история. Тя седна на земята и попита баща си за снимките.
— Да, скъпа. Обичах фотографията. Но забравих всичко за това, след като зарових снимките. Не мога да повярвам колко добре са запазени. — продължи дядо Колин.
След още няколко минути влязоха вътре и взеха снимките със себе си. Джулия му помогна да почисти някои и те планираха да поставят най-красивите в рамки.
По-късно Ейдриън спести пари, за да купи на дядо си нов фотоапарат за рождения му ден. Разбира се, Джулия трябваше да помогне, като плати по-голямата част от разходите, но с удоволствие го направи. По-възрастният мъж се разплака пред семейството за първи път, така че Ейдриън се втурна да го прегърне.
— Ти трябва да си фотограф! Никога не е късно!
Дядо Колин му се усмихна през сълзи и кимна с глава.
— Прав си, хлапе. Толкова си прав. — мъдро изрече той.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не е късно да преследвате детските си мечти. Ейдриън напомни на дядо си, че все още може да се занимава с фотография, защото никога не е късно да започнете отначало живота си.
- Възпитайте децата си да искат да помагат на семейството си преди всичко. Ейдриън беше отгледан толкова добре, че се отказа от забавното си училищно пътуване за един ден в градината с дядо си. Това е нещо забележително, което повечето деца не биха направили.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
