Съпругата на Конър, Мелиса, се притеснява, че синът им винаги се връща от тренировки по бокс разплакан. Конър й казва, че момчето трябва да се стегне, докато тя не заснема видео, което го кара да нахлуе в залата за тренировки и да предизвика треньора на ринга.
— Не мисля, че е нормално, скъпи. — каза Мелиса, поклащайки глава, докато чистеше чиниите им от вечеря тази вечер. Синът им Тони вече беше в стаята си и си пишеше домашните. Мелиса трябваше да накара съпруга си да разбере ситуацията.
— Нормално е, Мел. — възрази Конър, избърсвайки измитите чинии. — Боксът е тежък спорт. Кара те да плачеш, да се потиш и да кървиш всеки ден.
— Знам, че е трудно, но той плаче само в стаята си, криейки го от мен. Когато отида, той се преструва, че всичко е наред. — настоя Мелиса. — Мисля, че се случва още нещо.
Конър въздъхна, подреждайки купчината изсъхнали чинии върху плота.
— Не мисля така. Обзалагам се, че той не иска да покаже на майка си слабост. Така бях и аз. Държах се твърдо пред родителите си, за да се гордеят с мен.
— Не знам. — продължи тя, чувствайки се безпомощна. — Усещам го в стомаха си. Има нещо повече. Може би трябва да смени спорта.
Конър я погледна замислено. Знаеше, че жена му няма да каже тези неща с лека ръка и разбираше, че женският и майчински инстинкт са много по-добри от възприятието му.
— Какво ще кажеш за това? Отиди да гледаш тренировката му утре. — прошепна той, поглеждайки назад, за да види дали Тони е близо до тях.
— Не мога. — поклати глава Мелиса. — Тони не ме иска наблизо.
— Скрий се. — сви рамене Конър. — Направи се, че си тръгваш. Влез. Провери нещата. Бих го направил сам, но имам куп срещи утре. Не мисля, че ще се прибера за вечеря.
— Добре. Това е добра идея. — кимна тя и се усмихна леко.
— Добре. — каза той и я целуна по темето.
***
Конър кимна, когато шефът му приключи с изказването за нещо, което трябваше да имат предвид при среща с клиент. Изведнъж телефонът му иззвъня и беше Мелиса. Тя изпрати само видео. Нямаше много време, но видя, че става дума за Тони във залата за тренировки.
— Дайте ми секунда, г-н Калгари. — каза той и натисна play. Веднага разбра, че инстинктите на жена му са правилни. Причината, поради която Тони плачеше ден след тренировката си по бокс, беше точно там… на видеото.
Треньорът му, дебел мъж на име Рубен, му крещеше. Устата на Конър се обърна гневно надолу, защото това не беше някакъв нормален писък от треньор, който просто искаше да се представиш по-добре. Срещал беше много такива мъже, които са вдъхновяващи дори когато са ти ядосани.
Конър се боксираше в младостта си, поради което Тони също реши да тренира. Коляното му беше съсипано по време на колежа и шансовете му за развитие изчезнаха. Неговият дългогодишен треньор и наставник Алексис плака с него, след като години наред настояваше да стане по-добър.
Но човекът, който обучаваше сина на Конър, не беше вдъхновяващ. Той не беше нищо друго освен хулиган, наричащ Тони с всички унизителни и ужасни прякори, характерни за мъжете, останали в миналото. Кръвта на Конър кипна и той се обърна към г-н Калгари.
— Трябва да отменя срещата, сър. — каза той и изражението на лицето му накара г-н Калгари да повдигне вежда.
— Защо?
— Някой трябва да получи урок. — каза Конър, грабна сакото си и тръгна бързо към колата си.
***
Силата на ритника на Конър върху металната врата на залата накара всички да обърнат глави.
— Хей! Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — извика някой, но той не обърна внимание.
— Къде е треньорът Рубен?! — изрева Конър.
Едрият треньор излезе пред тълпата.
— Тук съм. Кой си ти?
— Ти и аз. На ринга. Сега! — изрева той, като събу обувките си и повдигна маншетите на ризата си.
— Извинете ме? — каза треньорът Рубен, привидно объркан, но Конър веднага долови нотка на безпокойство.
— Чу ме, мухльо! Хайде сега да се качим на ринга, освен ако не си момиче. — подигра се Конър. Той само повтаряше някои от нещата, които чу мъжът да казва на сина му.
Лицето на треньора Рубен почервеня.
— Аз… аз… — заекна той. — Не мога.
— Наистина ли? — Конър продължи, застанал сега в средата на ринга. Цялата зала беше нащрек за тази среща.
— Или идваш тук и се биеш с мен „като истински мъж“ — използва въздушни кавички Конър, — или ще покажа на света как обичаш да се подиграваш на децата, които тренираш.
Треньорът Рубен сякаш осъзна какво се случва и заекна, опитвайки се да обясни своя метод на преподаване. Но Конър нямаше търпение за страхливеца.
— Виждаш ли? Всички хулигани са кокошки под цялото това перчене. — извика той силно, така че всички да чуят. — Този човек обича да се подиграва на малки деца, защото това го кара да се чувства голям. Но никога повече, чуваш ли ме, Рубен?
Конър грабна телефона си и качи видеото във Facebook групата на техния район. Знаеше, че майките там ще го разпространят надлъж и нашир. След това той оправи ризата си и слезе от ринга, изправяйки се срещу треньора Рубен.
— Никога няма да си намериш друга работа в този град. — избухна той право в лицето на хулигана и излезе.
Мелиса и Тони бяха у дома, когато Конър пристигна и той имаше добри новини за сина си.
— Тони, намерих ти нов треньор. Някой много по-добър!
Тони се усмихна нетърпеливо, а Мелиса засия. И когато той и съпругата му си легнаха онази вечер, Конър каза:
— Никога повече няма да поставям под съмнение инстинктите ти.
