Възрастна жена на 81 години е отчайващо самотна, докато гледа как приятелите й си отиват един по един, тогава внукът й й напомня, че все още има радост в живота.
Морийн Уолъс беше много разстроена, когато научи, че Роуз Несбит е починала. Не че Морийн обичаше Роуз особено, но Роуз беше последният човек от нейното поколение, останал в квартала.
На 81 Морийн стига до горчивото осъзнаване, че е съвсем сама, въпреки че дъщеря й Кейт е жива и здрава. Морийн и Кейт никога не се бяха разбирали. След смъртта на баща си Кейт напълно игнорира Морийн.
Хората казваха, че се страхуват да умрат сами, но Морийн се страхуваше, че ще продължи да живее години и години напълно сама.
Морийн искаше някой да я погледне, да я познае и да я разпознае. Затова извика такси и помолила шофьора да я закара до къщата на Кейт без предупреждение.
Тя не се обади, защото знаеше, че ако го направи, Кейт просто ще я отблъсне с извинения, а Морийн се нуждаеше от дъщеря си. Разбира се, когато Кейт отвори вратата и видя, че е Морийн, изглеждаше разстроена.
— Какво правиш тук, майко? — попита я рязко Кейт.
— Здравей, Кейт — каза Морийн. — Аз…исках да те видя. Липсваш ми…
— Имам гости, майко — каза Кейт студено. — Казах ти винаги първо да ми се обаждаш.
— Ако го бях направила, никога нямаше да те видя! — извика Морийн. — Сякаш вече ме погреба! Искам само малко внимание!
— Давам ти това, което ти даде на мен — горчиво каза Кейт. — Каквото заслужаваш!
— О, Кейт — изхлипа Морийн. — Извинявах се толкова много пъти…
Кейт сви рамене и сянка на стара болка се промъкна по лицето й.
— Простих ти, майко — каза тя. — Просто не мога да забравя. Довиждане.
Кейт затръшна вратата, но Морийн я чу да плаче от другата страна. Знаеше, че Кейт е права и че е направила някои ужасни грешки.
Кейт не беше единствено дете. Когато беше на три години, Морийн роди Шон – красивия малък Шон, който беше толкова крехък.
Да има дете със специални нужди беше погълнало Морийн. Беше се съсредоточила върху Шон, изключвайки всичко останало. Съпругът й я беше предупредил няколко пъти:
— Имаш повече от едно дете, Морийн!
Но Морийн беше отговорила:
— Кейт е силна и здрава, тя няма нужда от мен, както Шон. — Беше сгрешила и плащаше за грешката си от десетилетия.
По времето, когато Шон почина на тринайсетгодишна възраст, нуждата на Кейт от вниманието на майка й се бе превърнала в ужасен гняв, който времето не бе смекчило.
Морийн седеше на стъпалата на верандата и горчиво ридаеше. Тогава тя усети нежна ръка върху косата си.
— Бабо? Това ти ли си?
Тя вдигна замъглени от сълзи очи и видя внука си Кайл да стои там и да я гледа със загриженост. Не беше виждала Кайл от погребението на дядо му преди седем години. Тогава Кейт спря да го посещава.
— Кайл? — Морийн ахна. — О, ти вече си млад мъж! И толкова красив…
Кайл се ухили и Морийн зърна за миг любимия си съпруг.
— Много приличаш на дядо си! — възкликна тя.
Момчето изглеждаше доволно.
— Мама казва това през цялото време. — каза той.
— Вярно е — потвърди Морийн. — На колко години си сега? Седемнадесет? Дядо ти беше на деветнадесет, когато го срещнах.
— Страхотно — каза Кайл. — Хей, ще обядваш ли с нас? Мама прави парти…
Морийн поклати глава и въздъхна:
— Не, Кайл. Последният от старите ми познати почина и се чувствах сама. Бях много глупава и дойдох без покана. Страхувам се, че майка ти е много разстроена от мен.
Кайл клатеше глава.
— Не го разбирам — оплака се той. — Защо се държи така с теб?
Морийн се изправи на крака.
— Тя си има своите причини, Кайл — каза тя тихо. — И в сърцето си знам, че тя е права. Просто ми е трудно да знам, че съм съвсем сама.
— Не си сама — възкликна Кайл. — Имаш мен.
Морийн се усмихна и целуна нежно Кайл по бузата.
— Да, разбира се! — каза тя. — Аз съм голяма късметлийка! — Морийн се прибра вкъщи и никога повече не очакваше да чуе внука си, но я чакаше изненада. Три дни по-късно телефонът й звънна.
— Хей, бабо — каза Кайл. — Заета ли си?
— Скъпи — каза Морийн. — Аз съм на 81 години. Никога не съм заета!
— Иди облечи нещо хубаво — каза Кайл. — Идвам с няколко приятели!
Един час по-късно Кайл се приближи с голям стар червен кабриолет със свален таван и имаше още две момчета с него.
— Хей бабо! — каза той. — Отиваме в увеселителния парк!
— Увеселителният парк? — ахна Морийн. — Не съм била там от… — Последният път, когато Морийн беше в увеселителен парк, беше младо момиче.
Тя се качи в колата (момчетата й дадоха предната седалка) и Кайл я закопча внимателно, след което тръгнаха! Музиката беше твърде силна, вятърът рошеше косата й и беше прекрасно!
— Бабо — извика Кайл. — Това са Тери и Майки. Те са най-добрите ми приятели.
— Здравейте момчета! — Морийн извика, за да бъде чута над музиката, двигателя и вятъра. Чувстваше се млада и глупава! Морийн се ухили и щракна с пръсти. — Обичам тази песен!
Те пристигнаха в увеселителния парк и четиримата се отправиха към всички радикални атракции. Когато купуваха билети за огромното влакче, наречено The Excrucionator, продавачът на билети отказа.
— Ще качите тази възрастна дама? — протестира той пред Кайл. — Ами ако сърцето й не издържи?
— Ако стане, тогава ще умра щастлива, млади човече. — извика Морийн. — Това е мое право! — Влакчето наистина разпали сърцето й и тя изпищя, когато я обърна с главата надолу.
След това ядоха хотдог и захарен памук и Морийн се кикотеше, докато им разказваше някои истории за пакостите, които тя и братята й бяха правили навремето.
Когато слънцето залезе, хиляди искрящи светлини светнаха по средата и групата започна да свири. Морийн и момчетата гледаха как танцуват двойките и почервенелият Тери я покани да танцуват.
Морийн танцуваше с момчетата под светлините и самотата й изглеждаше много далеч. Когато вечерта свърши и те я оставиха, Кайл попита:
— Слушай, бабо, искаш ли да дойдем пак?
— Да — извика Майки, — Ти ми обеща да ми разкажеш тази история за Марша срещу Вашингтон!
— А аз искам още уроци по танци — добави Тери.
Морийн се усмихна.
— Заповядайте по всяко време, момчета. Моята врата е винаги отворена!
Тази нощ Морийн си легна да спи много, много уморена, но на лицето й имаше усмивка. Кайл и приятелите му станаха редовни посетители, понякога я взимаха за приключения, но най-често просто се отбиваха за дълги разговори.
Животът беше хубав, когато човек не живее сам.
Какво можем да научим от тази история?
- Да живееш сам е най-трудното нещо. Морийн не се страхуваше от смъртта, страхуваше се, че ще изживее останалата част от живота си сама.
- Грешките от миналото могат да ни преследват до последния ни ден. Морийн знаеше, че се е провалила с дъщеря си и колкото и да се опитваше, Кейт не можеше да забрави болката си.
- Семейството е най-голямото ни богатство. Кайл се научи да цени баба си и да се наслаждава на нейната компания.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
