Тийнейджър пише есе за „любимия си супергерой“ и учителката е толкова впечатлена, че кара останалите от класа да го чуят. Всички са трогнати и правят нещо, което променя живота на тийнейджъра.
— Моят любим супергерой. — започна да чете Себастиан пред целия си клас, след което спря. Той беше нервен да чете есето си, но неговата учителка, г-жа Еванс, каза, че е толкова впечатлена от думите му, че иска всички в класа да го чуят.
— Продължавай, Себастиан — насърчи го учителката.
— Майка ми е любимият ми супергерой. — продължи той. — Някои може да ми се смеят, че казвам нещо подобно, но майка ми е най-трудолюбивият човек на света. Тя отгледа сама мен и двамата ми братя и никога нищо не ни е липсвало. Освен това ни показва колко много ни обича, което обичам в нея. Семейството ни е най-важно за нея и тя ни даде специално обещание.
— Какво е обещанието? – прекъсна го едно момче от класа.
Себастиан се усмихна и намокри устни, преди да продължи да чете.
— Майка ми обеща да ни купи къща до края на годината. Живеем в каравана и е малко малка за три момчета. Не знам дали майка ми може да спази обещанието си, защото наскоро претърпя инцидент, така че и аз помагам.
— Как помагаш? – попита съученик.
— Тихо, всички. Нека Себастиан довърши четенето. — нежно смъмри класа г-жа Еванс.
— Майка ми е улична метачка в града, но тя си стои вкъщи, за да се оправи. Тя е в платен отпуск по болест, но аз все пак исках да помогна. Някой трябва да върши нейната работа. Затова отидох при нейния шеф и започнах работа. Най-вече почиствам листата защото сега падат толкова често. Но разбрах колко е трудно и че истинският супергерой не носи пелерина или не ходи на приключения. Истинският герой се грижи за семейството си и се надявам да порасна и да бъда наполовина героят, който е моята майка. Благодаря ви.
Тишината след това беше поразителна. Очевидно целият клас беше развълнуван от есето на Себастиан и остана безмълвен. Най-накрая госпожа Еванс проговори.
— Това беше фантастично, Себастиан. Наистина. Майка ти трябва да се гордее.
— Това беше страхотно, Себс. — каза неговият приятел, когато Себастиан седна отново.
Останалите от класа също прочетоха своите есета и Себастиан започна да се чувства малко глупаво, защото всички говореха за супергерои като Железния човек, Тор и Жената чудо. Той беше единственият, който беше писал за истински човек.
Той попита госпожа Еванс за това в края на часа им, чувствайки се някак смутен.
— Точно затова аз и твоите съученици бяхме впечатлени, Себастиан. Не са много децата, които разбират смелостта и отдадеността на майката към децата си. Що се отнася до мен, ти беше единственият, който разбра задачата. — увери го тя, и Себастиан напусна училище този ден, чувствайки се доста горд от себе си. Нямаше търпение да разкаже на майка си.
***
Няколко дни по-късно Себастиан отново заместваше майка си и му беше възложено да почисти собствената си улица. Работата беше трудна, защото имаше толкова много дървета около караваните в техния район, но въпреки това му харесваше. По-малките му братя му помагаха, когато започна да почиства верандата и предния двор.
По време на метенето Себастиан чу суматоха и изведнъж няколко коли започнаха да спират по улицата. Това изглеждаше странно на младото момче, защото не много хора посещаваха района им.
— Себастиан! — чу той гласа на мисис Еванс. Тя слизаше от една от колите. Себастиан повдигна вежди от шок, когато видя своята учителка. Може би е дошла да говори с майка му, помисли си той. Но тогава видя съучениците си да излизат от другите коли и някои от техните родители също бяха там. Но най-голямата изненада дойде, когато отвориха багажниците и извадиха гребла, метли и торби за боклук.
— Себастиан! Тук сме, за да помогнем! — развълнувано му каза една съученичка, усмихната и държейки метла в ръка.
Преди да се усети, съучениците му почистваха листа и събираха боклук. Себастиан беше толкова объркан. Той нямаше представа какво да каже и дори братята му бяха замръзнали от шок.
Майка им излезе с патериците си и се приближи до учителката му.
— Г-жо Еванс, здравейте! — поздрави тя, сякаш знаеше какво става.
— Какво се случва? — попита ги Себастиан, все още зашеметен, и госпожа Евънс се обърна към него.
— Точно както Линда ти каза, ние помагаме. Твоите приятели и аз бяхме толкова впечатлени от твоето есе, че реших да организирам нещо. Майка ти сметна, че това е добра идея; дори имаме одобрението на града. Не е ли вълнуващо?. — обясни тя весело.
— Толкова се гордея с теб, Себастиан. Виж какво вдъхнови. — добави майка му, като посочи всички деца, които работеха усилено като него. — Ти и братята ти сте моите любими супергерои.
Себастиан погледна всички, без да знае как да изрази благодарността си. Искаше да се смее, да се радва, да плаче, да скача, да ги прегръща и много повече. Но той трябваше да продължи да работи, така че забрави за емоциите, надигащи се от гърдите му, и продължи.
Работата за деня щеше да отнеме много време, но те свършиха бързо с помощта на целия клас на Себастиан. Това беше един от най-ценните уроци, които тези деца щяха да научат преди гимназията, и остана с тях завинаги.
Г-жа Смит не успя да си позволи дом до Коледа, но след няколко месеца тя най-накрая направи първоначалната вноска за къща с три спални и две бани. Себастиан получи собствена стая, а братята му трябваше да споделят една. Братята не можеха да повярват, че майка им успя да спази обещанието си.
Междувременно съучениците на Себастиан, с помощта на родителите си, дадоха на семейството на Себастиан употребявани мебели и много други неща за къщата им. Себастиан и семейството му бяха благодарни за щедростта на всички.
Това, което започна като просто задание за есе, вдъхнови семействата да работят заедно и да бъдат супергерои за другите.
Какво можем да научим от тази история?
- Понякога най-добрите уроци, които ще научите в училище, идват от вашите връстници. Себастиан показа на съучениците си как изглежда един истински супергерой. От друга страна, те му показаха значението и силата на добротата и щедростта.
- Родителите са най-големите супергерои. Себастиан разбра, че майка му е истинският герой в живота му с нейната безкрайна любов и строга работна етика.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
