Възрастна жена взима момче от местна банда под крилото си и той е единственият, който празнува рождения й ден. Но синът й откри това и идва да я види само за да разбере, че всичко в дома на майка му се е променило.
— Имам изненада за вас, г-жо Милър! — извика Дилън пред вратата на къщата на съседката си. Ерин беше възрастна жена, която вече едва можеше да ходи, но 17-годишният Дилън вършеше някои неща по къщата й срещу символични суми, които тя можеше да отдели, и те бяха създали връзка, която тя никога не си е представяла.
Други съседи в нейния крайградски район на Вирджиния не харесваха детето. Баща му беше изоставил семейството, а майка му беше болна. Хлапето трябваше да издържа четиричленното си семейство и се присъедини към известна местна банда.
Ерин не искаше да го съди, защото знаеше какво е да се бориш, тъй като беше отгледала сина си Грегъри сама. Тя живееше от заплата до заплата в продължение на много години, но сега Грегъри беше успешен бизнесмен в Калифорния, който често й изпращаше пари.
Ето защо, когато детето дойде на вратата й и я попита дали има нещо, което трябва да се свърши в дома й, Ерин прие. По-късно тя научи, че той се нуждае от повече пари, тъй като майка му отново се е разболяла и е била хоспитализирана. Изненадващо Дилън разбираше по малко от всичко. Течащ кран? Можеше да го поправи. Нещо не е наред с пералнята? Дилън го поправя.
А когато нямаше много работа, придружаваше Ерин и разговаряше с нея. В крайна сметка той започна да води малките си сестри близначки, за да може тя да гледа децата, когато той излиза вечер. Ерин никога не го попита какво прави през тези нощи, но се тревожеше за него.
Странно обаче беше, че този път той почука на вратата и я извика. Обикновено влизаше веднага щом пристигне. Свивайки рамене, Ерин използва проходилката си, за да се приближи до вратата си и за неин пълен шок Дилън държеше огромна торта за рожден ден със запалени свещи, а малките му сестри бяха до него. Всички започнаха да пеят честит рожден ден, а ръцете на Ерин трепереха върху проходилката й, докато емоцията завладяваше тялото й.
Очите й бяха мокри, когато свършиха да пеят, и тийнейджърът й помогна да се върне на дивана. След това тя си пожела нещо и духна свещите, за голяма радост на близначките. Ерин се взря в децата, докато се оглеждаха за нож, чинии и всичко, за да нарежат тортата и да получат парче. Те бяха единствените, които си спомниха нейната 100-годишнина.
Тя чакаше Грегъри да се обади, но той не го направи и сърцето й беше разбито. Знаеше, че е зает, но едно бързо обаждане не беше толкова трудно. Децата й подадоха чиния с вкусна торта и всички хапнаха.
По-късно същата вечер Ерин каза на Дилън, че той и сестрите му трябва да се преместят при нея, за да не плащат наем повече и да могат да инвестират всичко в лечението на майка му. Минаха няколко дни, но тийнейджърът най-накрая се съгласи. Изненадващо, те се вписаха безпроблемно в тази нова подредба и Дилън започва да пренарежда дома, да поправя старите мебели и да намира страхотни сделки онлайн.
Докато Ерин губеше все повече и повече подвижност, Дилън беше там, за да се грижи за нея и къщата, като поправяше и почистваше каквото можеше. Дори 10-годишните близначки бяха достатъчно независими, за да се справят с приготвянето на прости ястия за домакинството. По-възрастната жена беше толкова щастлива, колкото не е била от години и се чувстваше страхотно да помага на тези деца. Но тя така и не забеляза колко се е променила къщата й.
***
Самолетът на Грегъри кацна във Вирджиния рано. Нае кола под наем и тръгна бързо към дома от детството си. Нямаше представа какво си мисли майка му. Един от съседите, негов стар приятел от гимназията, му се беше обадил неочаквано и му беше казал, че майка му е приютила член на банда и две други деца в къщата си.
„Боже, тя е луда“, измърмори той и сви към нейната улица. Той паркира колата отпред, тръгна нагоре по моравата, право към вратата и завъртя бравата. Беше отключено и той влезе вътре, готов да събуди майка си.
Но Грегъри замръзна. Къщата не беше това, което очакваше или помнеше от последното си посещение преди две години. Винаги изпращаше пари на майка си, но тя не разполагаше с достатъчно, за да промени много, а някои неща бяха остарели. Тя също не чистеше толкова много поради възрастта си, но сега къщата изглеждаше прекрасно. Почти блестеше и изглеждаше по-модерно, отколкото очакваше.
— Грегъри! Какво правиш тук? — попита Ерин, когато се обърна с проходилката си в кухнята и видя сина си в средата на хола.
— Мамо, какво става тук? — попита той, оглеждайки се шокирано.
— О, къщата изглежда хубава, нали? Всичко го правят Дилън и сестрите му. Той също така има око за изгодни мебели и къде да ги постави. Впечатляващо е. — каза Ерин, следейки погледа му.
— Дилън? — измърмори Грегъри със свити устни.
— Това е дълга история — каза тя. — Седни и ще поговорим.
Въпреки че Грегъри беше готов да се скара на майка си, че е поканила член на бандата в дома си, той седна и изслуша думите й, без да я прекъсва. Не знаеше какво да каже, когато възрастната жена свърши.
Тя беше щастлива. Искрено щастлива и дори посочи към снимка, залепена за хладилника.
— Направихме тази снимка на 100-ия ми рожден ден преди два месеца. Не мога да повярвам, че Polaroids се завръщат на мода — коментира щастливо Ерин. Но думите й изненадаха сина й.
Съвсем беше забравил рождения й ден, но трите деца от квартала бяха там. Не изглеждаше, че майка му е в опасност от това момче. Може би приятелят му е преувеличил нещата. Затова Грегъри се извини на майка си, че е пропуснал рождения й ден и обеща скоро да направи нещо специално за нея.
Но той също така попита повече за Дилън и с какво се е замесил. Ерин не можеше да отговори, защото не знаеше много.
— Надявах се да го измъкна от това и да го запиша в училище. Той има талант. Може да бъде архитект или интериорен дизайнер, а момичетата заслужават повече. Те отидоха да посетят майка си в болницата — Ерин обясни възможно най-добре. Очевидно майка им Джули се подобряваше и скоро щяха да я изпишат, така че тя също щеше да се премести да живее при Ерин.
Грегъри се тревожеше за напрежението върху застаряващата си майка, но по-възрастната жена изглеждаше по-жизнена и по-щастлива, отколкото някога я бе виждал.
Тази вечер той се срещна със страхотните деца. Остана няколко седмици и беше там, когато майка им беше изписана. Дотогава Дилън му вярваше достатъчно, за да му позволи да им помогне и в крайна сметка тийнейджърът разговаря с Грегъри за живота си през нощта. Не беше идеално, но не беше и толкова лошо.
Ерин не беше в опасност от него, така че бизнесменът се върна в Калифорния, знаейки, че майка му е обгрижвана и обичана искрено. Той също така плати медицинските сметки на Джули и създаде фонд, за да може Дилън да ходи на училище.
Когато Дилън завърши местен колеж във Вирджиния, Грегъри се завърна у дома. Майка му почина малко след това, но той остави Джули и по-малките деца в къщата и често ги посещаваше. Грегъри и Джули се влюбиха и се ожениха около година по-късно, а Дилън им беше кум.
Единственото, за което Грегъри съжаляваше в живота си, беше, че е пропуснал 100-тния рожден ден на майка си.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не съдете някого за това, което прави, за да оцелее. Грегъри осъди тийнейджъра, че е в банда, но промени мнението си, след като чу историята му и какво се случва.
- Непознатите могат да станат семейство, стига да има любов и грижа. Дилън и сестрите му станаха важни за Ерин и в крайна сметка за сина й, тъй като споделяха обич, внимание и желание да се справят заедно.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
