Когато всички в претъпкания автобус пренебрегват възрастна дама, която се налага да стои права, едно бедно момче отстъпва мястото си, не знаейки, че тя ще направи майка му милионерка на следващия ден.
— Моля, помогни ми да намеря целта си в живота. — молеше се 73-годишната Барбара, бършейки сълзите си, докато седеше на автобусна спирка в една дъждовна вечер. — Не искам да отида в гроба с тази празнота в сърцето си.
Докато тя бавно затваряше очи, за да тръгне по алеята на паметта, внезапно клаксон я събуди. Стресната, тя стана, стиснала бастуна и чантата си. Приближи се до автобуса, за да се качи в него, докато хората в него нетърпеливо я чакаха да влезе бързо, за да може автобусът да тръгне…
— О Боже! — възкликна Барбара, разочарована и здраво хванала дръжката. Тя се огледа за свободно място, но не намери.
Доколкото Барбара знаеше, проявяването на уважение и предоставянето на място беше хуманният начин да се отнасяме към по-възрастните хора. Бяха изминали повече от две минути в претъпкания автобус, но никой не си направи труда да й отстъпи мястото си.
Когато безпомощната жена погледна към далечния ъгъл на автобуса, преструвайки се, че е добре и коленете й не треперят, тя видя малко момче, което й махаше, усмихвайки се.
— Кой аз ли? — тя махна обратно към момчето. — Махаш ли ми?
Барбара си помисли, че момчето я е объркало с друга. Миг по-късно тя беше заинтригувана, когато той се пребори през тълпата и се приближи до нея.
— Госпожо, искате ли да седнете на моето място? — попита момчето, а големите му кафяви очи се втренчиха в Барбара, която се стресна. — Елате, нека ви помогна. Дайте ми чантата си. — каза той и хвана ръката й, завеждайки я до мястото си.
— О, скъпи, благодаря ти, скъпи. Бог да те благослови, скъпи. — въздъхна Барбара, докато пътниците се разделиха като вълна, оставяйки й път към седалката.
Барбара се свлече на седалката, опитвайки се да нагласи и да отпусне болезнените си крака.
— Благодаря ти, скъпи! — каза тя отново, когато една млада жена до нея се усмихна и каза: — Всичко е наред. Той просто направи каквото трябва.
— Здравейте, аз съм Кристен, майката на Дейвид. — поздрави жената.
— Барбара! Радвам се да се запознаем, Кристен. — Тя протегна топлата си ръка, без да знае, че е само на миг от намирането на целта в живота си.
Настъпиха няколко минути мълчание, докато Барбара вече не успя да сдържи това, което искаше да каже.
— Вие сте отгледали толкова прекрасен млад мъж. Мислех, че светът е изгубил състраданието си, докато не срещнах Дейвид. — каза Барбара, а в очите й напираха сълзи, чакайки да се стекат по набръчканото й лице.
Кристен въздъхна, докато сълзите бавно започнаха да изпълват очите й. Барбара беше озадачена и майчинският й инстинкт й подсказа, че нещо не е наред.
— Какво има, скъпа? Защо плачеш? — попита тя Кристен, която я хвана за ръката, сякаш искаше някой да я утеши.
— Родителите ми починаха, когато бях малка, така че израснах в сиропиталище. Дейвид, синът ми, който стои там, е най-големият от петте ми осиновени деца. — каза Кристен.
Странно чувство на скръб удари сърцето на Барбара. За секунда усети как сърцето й бие.
— Съпругът ми беше толкова подкрепящ, но след като почина преди две години, имах чувството, че светът ми свърши. Но аз намерих нова надежда да живея в тези пет деца. И сега най-малкият ми син, Кевин, се бори за живота си и съм толкова уплашена. — изхлипа Кристен.
Заинтригувана и трогната от историята на самотната майка, Барбара искала да научи повече. Усети, че за момент се вижда в очите на Кристен.
Когато Барбара беше красива млада жена, тя се влюби в богат, красив мъж, Франк. Той й обеща красив живот, глезеше я със скъпи подаръци, но в крайна сметка я изгони бременна.
Разочарована и предадена, Барбара виждаше единствената си надежда да живее в детето си, което за съжаление почина по време на раждането. От този ден нататък тя не можеше да се справи със загубата си и остана сама в скръб.
Автобусът отново наду клаксона и спря на спирката, което накара Барбара да се осъзнае.
— О, скъпа, толкова съжалявам да чуя това. Как мога да ти помогна? — попита тя Кристен.
— Искам само да се молите за сина ми. Спирката ми. Беше ми приятно да се запознаем с вас, г-жо Барбара. — каза Кристен.
Тя и Дейвид слязоха от автобуса, без да поглеждат назад към съкрушената Барбара, потънала в дълбок размисъл. Предполагаха, че никога повече няма да я видят. Но на следващия ден Барбара пристигна в болницата, където Кевин беше лекуван, с изненада, променяща живота.
— Г-жо Барбара?! — възкликна Кристен. — Какво правите тук? Всичко ли е наред?
Старата дама подаде на Дейвид кутия с торта и няколко книги, като го помоли да остане до брат си, докато се върнат.
— Но къде отиваме? Г-жо Барбара, къде ме водите? — Кристен се задъха, без да знае къде я води по-възрастната жена.
— Заложна къща? Г-жо Барбара, защо сме тук?
Барбара не каза нито дума. Тя бързо влезе и извади голяма кутия от чантата си.
— Искам да ги продам! — каза тя, отваряйки кутията, за да разкрие скъп комплект бижута.
— Сигурни ли сте, че искате да ги продадете? — попита служителят, след като видя бижутата. — Това са редки бижута. Може никога да не си ги върнете.
— Да, искам да ги продам. — отговори Барбара, усмихвайки се на Кристен.
Няколко минути по-късно Барбара й подаде куфар с около 1 милион долара.
— Продадохте бижутата си за мен? — ахна тя, гърлото й се сви от шок. — Г-жо Барбара, какво става? Не мога да взема тези пари.
Барбара поведе Кристен обратно в болницата с куфара. Тя я настани и разкри причините си.
— Какво ще правя с толкова скъпи бижута? Нищо! Вместо да ги оставя да почиват в трезора ми, исках да спася живота на сина ви и да направя живота ви по-добър… Защото не искам да съжаляваш, когато станеш на моята възраст. Ти си като моя дъщеря. Просто направих това, което една майка трябва да направи за детето си.
Развълнувана от думите на милата дама, Кристен я прегърна разплакана.
В крайна сметка сърдечната операция на Кевин беше направена и съдбата на семейството се промени към по-добро. В знак на благодарност Кристен предложила на Барбара да се премести да живее при нея.
— Ще бъдеш ли моя майка и баба на децата ми, Барбара? — извика тя и милата възрастна жена прие.
Тя нежно докосна сърцето си и въздъхна:
— Най-после намерих целта си в живота! — проливайки сълзи от радост!
Какво можем да научим от тази история?
- Уважавайте по-възрастните си, защото може никога да не разберете как те могат да ви помогнат някой ден. Когато Дейвид видял Барбара да стои без място в претъпкания автобус, той отстъпил мястото си за нея. Въпреки че той направи това, без да очаква нищо в замяна, любезната възрастна дама направи майка му богата на следващия ден, след като научи за тяхната история.
- Любовта и състраданието са по-силни от материалното богатство. Барбара продаде скъпоценните си бижута, за да плати операцията на Кевин и да подобри живота на Кристен, след като научи за борбите й като самотна майка. Нейният стоплящ сърцето жест й показа целта на живота и тя намери ново семейство, което се грижи за нея до последния й дъх.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
