Момче игнорира обажданията на баба си, докато играе игри на новия си телефон. Три часа по-късно той чува телефона си да звъни отново, но вижда непознат номер на екрана. “Кой е това?” чуди се момчето, без да знае, че отговорът на това телефонно обаждане ще промени живота му завинаги.
— Бабо!! — възкликна Джордж, щом влезе с родителите си в дома на баба си. Той обви ръце около нея, прегърна я силно, сякаш не я беше виждал от векове.
— Толкова много ми липсваше, скъпи! — Марта разроши косата на внука си с една ръка, а другата обви гърба му.
— Хайде, мамо — каза дъщерята на Марта, Мелиса. — Срещнахте се с Джордж миналия уикенд! Как може да ти липсва толкова скоро? Не се ли уморяваш от неговите безкрайни избухвания и изисквания?
— Никога не мога да се наситя на моя скъп внук! — Марта потупа бузата на Джордж, докато го притискаше към себе си. — Той е най-добрият ми приятел!
Както всеки уикенд, родителите на Джордж го оставиха в къщата на баба му. За 8-годишното дете се беше превърнало в ритуал да прекарва съботите с любимата си баба. Правеше го откакто навърши три.
Родителите на Джордж често се чудеха какво прави синът им при баба си. Какво го кара да иска да я посещава всеки уикенд? Какво беше толкова специалното в къщата на Марта, че Джордж никога не пропускаше да отиде там?
Отговорът беше прост. Джордж се радваше на компанията на баба си повече от тази на всеки друг. Той обичаше да играе настолни игри с нея, но не знаеше, че любимата му баба го оставяше да спечели всеки път, за да види усмивка на лицето му. Никога не можеше да се насити на вкусните пуканки с масло, които Марта правеше за него.
Повечето съботни вечери Джордж се разхождаше в парка с баба си и се състезаваше с нея до вкъщи. Той се наслаждаваше на всяка минута, прекарана с нея, защото тя го караше да се чувства специален, като го глезеше с безкрайната си любов.
— Ти си моят номер едно… Моето всичко… — Джордж пееше специалната си песен с Марта, преди родителите му да дойдат да го вземат през нощта. Той беше написал тази песен с баба си и никой друг не знаеше за нея.
— Това е нашата песен! Нашата специална песен, бабо! — казваше Джордж на Марта. Той беше благодарен за присъствието на баба си, докато тя не му подари смартфон на деветия му рожден ден.
— Няма начин, бабо!!! Ти ми купи телефона, който винаги съм искал? — Джордж се ухили от ухо до ухо, докато разопаковаше новия смартфон, който Марта му беше подарила.
— Надявам се, че съм купила правилния модел — усмихна се Марта. Беше щастлива да види колко развълнуван е внукът й.
— Това е точният телефон, който исках! — каза Джордж. Очите му блестяха, когато плъзна ръка по металното тяло на новия си телефон. — Ще изтегля всичките си любими игри в него. Благодаря ти много, бабо! Ти си най-добрата!
— Винаги си добре дошъл, Джордж — потупа го по гърба Марта. Тя се почувства възхитена, след като гледаше внука си да танцува от радост, без да подозира, че подаръка й бавно ще го накара да се отдалечи от нея. Тъй като не притежаваше смартфон и разчиташе на стационарния си телефон, за да се обажда на други, тя не знаеше за вредните ефекти от наличието на телефон. Не и докато не видя как Джордж става жертва на тях.
Няколко седмици по-късно родителите на Джордж го оставиха в къщата на Марта. Както обикновено, по-възрастната дама сготви любимата му паста и направи пуканки, очаквайки тя и Джордж да играят игри.
— Обядът е готов!! — Марта се развесели, докато поставяше купата с макарони на масата. — Хайде, Джордж!
В повечето дни Джордж незабавно идваше на масата, когато баба му го повикаше, но този път той не откликна. Чувствайки се притеснена, Марта се втурна от кухнята, за да види къде е той.
За нейна изненада той седеше на дивана с очи, приковани към екрана на телефона си. Тя видя пръстите му да се движат бързо по екрана, докато играеше любимата си игра на телефона.
— О, не!! — извика Джордж, когато съперникът му спечели. — Няма начин!!
— Остави телефона си, Джордж! – каза строго Марта. — Направих паста за теб. Ела и я вземи.
— Не съм гладен — излъга Джордж, докато отпускаше глава на облегалката за ръце, като разтвори крака към другия край на дивана. — Играя любимата си игра, бабо!
Марта поклати глава разочаровано и се върна в кухнята. Това беше моментът, в който тя съжаляваше, че даде телефона на Джордж. Реши, че можеше да почака още няколко години.
Няколко минути по-късно Марта влезе във всекидневната и забеляза, че Джордж все още играе игри на телефона си. Тя седна на дивана срещу него и започна да пее песни, за да привлече вниманието му.
Вместо да пее заедно с баба си, Джордж я пренебрегна и остана неподвижен и продължи да гледа екрана на телефона. Не го интересуваше нищо освен новия му телефон и игрите, които играеше на него.
— Стига толкова за днес, Джордж — каза Марта, докато обвиваше пръсти около телефона му. — Сега конфискувам телефона ти. Ще си го получиш обратно, когато родителите ти дойдат да те вземат през нощта.
— Но защо? — Джордж сбърчи вежди, докато протестираше.
— Искам да играя още игри!!!
— Джордж, ти играеш игри, откакто влезе в къщата ми. Трябва да ограничиш времето си пред екрана, нали? Не е здравословно да използваш телефона си продължително време. Това напряга очите ти и те кара да се чувстваш мързелив. Не искаш да се разболяваш, нали?
— Всички мои приятели използват телефоните си, когато пожелаят! Защо аз не мога?
— Не те спирам да играеш игри на телефона си, скъпи. Просто ограничавам използването, за да можеш да се наслаждаваш на други дейности — Марта постави ръка на гърба на Джордж. — Хайде сега, да отидем в парка!
Джордж неохотно придружи баба си в парка, но не се забавляваше там. Той продължаваше да мисли за телефона си, вместо да играе с Марта или да тича в парка. По-възрастната дама забеляза странната промяна в поведението му и купи сладолед, за да го развесели.
— Ето! Купих любимата ти шоколадова фунийка! — Тя подаде сладоледа на Джордж, който най-малко се интересуваше от него. Момчето колебливо взе сладоледа от Марта и го облиза, докато гледаше към земята.
Марта забеляза, че внукът й не беше ентусиазиран и беше мързелив през цялото време в парка, докато не си върна телефона у дома. Тя видя как лицето му светна, когато държеше смартфона си, което я накара да почувства, че реакцията му е тревожна. Тя вярваше, че Джордж бавно възприема нездравословен начин на живот заради новия си телефон. „Не трябваше да го купувам на първо място!“ мислеше тя.
По-късно същата вечер Джордж щастлив се завърна у дома с родителите си. Следващия уикенд Марта очакваше внукът й да я посети, но тя получи телефонно обаждане от Мелиса, която й каза, че Джордж няма да дойде този ден.
Оказало се, че момчето не искало да ходи на гости при баба си, защото знаело, че тя ще го покани да играе с нея и да отиде в парка. Искал да играе игри на телефона си цял ден, вместо да е около Марта.
Джордж пропусна да посети баба си през следващите няколко уикенда. Това беше първият път от години, в който Марта не видя внука си повече от седем дни. Липсваше й да играе, да пее и да ходи в парка с него всяка събота, но не можеше да направи нищо, за да го убеди да я посети.
Няколко дни по-късно Джордж играеше мултиплейър игра с приятел на телефона си, когато обаждането на Марта прекъсна играта му.
— О, не!! — каза Джордж и бързо натисна червения бутон, за да откаже обаждането й.
Няколко секунди по-късно отново видя името на баба си на екрана. Чувствайки се раздразнен, той отново отказа обаждането й.
Нямаше представа, че Марта го търси за помощ. Тя била в беда и първият човек, когото потърсила за помощ, бил Джордж, но момчето игнорирало всичките й обаждания.
Три часа по-късно Джордж беше на масата за вечеря с родителите си, когато чу телефона си да звъни. Той бързо изтича до дивана и взе телефона си. “Кой е това?” — учуди се той, когато видя непознат номер на екрана.
— Здравейте — отговори Джордж на обаждането.
— Здравейте. С Джордж ли говоря? — попита мъж от другата страна.
— Да — отвърна момчето.
— Аз съм адвокатът на баба ти — каза мъжът. — Аз съм с нея в местна болница. Тя ме помоли да те извикам тук, за да разрешим някои въпроси с наследството, Джордж. Баба ти ми се обади и иска да дойдеш. Ще те чакам.
Почувствал се шокиран, Джордж свали телефона от ухото си и го остави на дивана.
— Кой беше? — попита го Мелиса, след като преглътна хапка.
— Беше адвокатът на баба, мамо — Джордж се взря в майка си с широко отворени очи. — Той каза, че тя е в болница и иска да отида. Не знам какво се е случило с нея.
— Какво??? — Мелиса ахна от шок. — Мама е в болница? О, Боже мой!!!
Малко след това Джордж пристигна в болницата с родителите си, за да се срещне с Марта. Никой не знаеше какво се е случило с по-възрастната жена, докато не срещнаха един от лекарите в коридора на болницата.
— Аз съм дъщерята на Марта — представи се Мелиса на лекаря. — Какво стана с майка ми? Тя добре ли е?
— О, радвам се, че някой дойде да я види — облекчено въздъхна докторът.
— Бърза помощ я докара преди три часа…
„Преди три часа? — помисли си Джордж. — Тогава баба ми се обади!”
Момчето чу как лекарят казва на Мелиса, че Марта не е в добро състояние.
— Тя се нуждае от някой, който да се грижи за нея. В противен случай нещата може да се усложнят и състоянието й да стане животозастрашаващо.“
Джордж наведе глава, след като чу какво казва лекарят. Той се засрами, защото умишлено игнорира телефонните обаждания на Марта. „Тя сигурно ми се е обадила, за да ме помоли за помощ, а аз я пренебрегнах, когато имаше най-голяма нужда от мен! Аз съм толкова лош внук…“ — Джордж поклати глава със съжаление.
Няколко секунди по-късно адвокатът на Марта се приближи до Мелиса и нейния съпруг.
— Тя ме помоли да й подготвя завещанието, защото смята, че няма да живее дълго. Иска да остави всичко на вас и Джордж — каза адвокатът, докато показваше документите.
— О, Боже… — Ръката на Мелиса се спусна към устата й, докато той изучаваше завещанието на майка й. — Защо си мисли, че ще ни напусне толкова скоро? Няма да я пусна!
Малко след като разговаря с адвоката, лекарят позволи на Джордж и родителите му да се срещнат с Марта.
— Моля, уверете се, че тя не се чувства стресирана — предупреди ги лекарят.
Въпреки това, когато Джордж влезе в стаята на баба си с родителите си, те не можаха да говорят с нея, защото тя спеше. Джордж седна на един стол до леглото на Марта и се взря в сбръчканото й лице.
— Ще се върнем веднага — прошепна Мелиса в ухото на сина си, преди да напусне болничната стая със съпруга си. Искаше да говори с адвоката за завещанието на майка си.
Междувременно Джордж продължаваше да гледа баба си, докато тя спеше спокойно. След това той нежно постави ръката си върху нейната и започна да пее с тих глас „Ти си моят номер едно… Моето всичко…“
Изведнъж той видя очите на Марта да се отварят и устните й се движеха, докато тя се опитваше да пее заедно с него.
„Ти си моят номер едно…“, изпя тя с треперещ глас, докато се усмихваше на Джордж.
— Много съжалявам, бабо! — Джордж обгърна раменете на баба си и отпусна глава на гърдите й. — Съжалявам, че не отговарям на обажданията ти и не те посещавам. Не трябваше да те игнорирам така!
— Всичко е наред, скъпи — Марта потърка гърба на Джордж, докато очите й се напълниха със сълзи.
— Не искам да те загубя, бабо! Моля те, не ме напускай — извика Джордж. — Обичам те най-много.
Виждайки как Марта лежи безжизнена на болничното легло, младото момче осъзна, че не е готов да я загуби. Мисълта за нейната смърт го накара да разбере колко много я обича. Той моментално съжали, че играе игри с приятелите си, вместо да прекарва време с нея.
Тъй като Марта остана в болницата няколко седмици, Джордж я посещаваше редовно. Носеше й цветя и й разказваше всичко за деня си.
— Джордж, чувствам се толкова самотна, когато се прибереш у дома — оплака се Марта. — Нямам какво да правя тук.
— Не се притеснявай, бабо. Имам идея! — Джордж се ухили.
По-късно същия ден момчето помоли родителите си да купят смартфон за Марта. След като го купили, Джордж занесе телефона в болницата при следващото си посещение и го даде на баба си.
— За какво е това? – попита го тя. — Нямам нужда от телефон, за да ме забавлява, Джордж. Вземи го обратно със себе си!
— Това е за теб, бабо! Няма да те остави да се чувстваш самотна, след като си тръгна! — каза Джордж, докато подаваше смартфона на Марта. По-възрастната дама не можа да разбере какво има предвид Джордж, докато той не излезе от стаята и не се обади по телефона й от чакалнята на болницата.
— Хей, бабо!! Приеми видеообаждането ми!! — възкликна той.
Марта погледна екрана на телефона и докосна зеления бутон, за да приеме видеообаждането. Беше щастлива да види лицето на Джордж и да чуе гласа му едновременно.
— Харесва ли ти? — попита я Джордж. — Мога да говоря с теб така, след като се прибера. Тогава няма да се чувстваш самотна!
По-късно същата вечер Джордж разговаря с баба си по време на видео разговор. Те пееха песни и се смееха, докато на Марта й се приспа. По този начин Джордж гарантираше, че баба му не се чувства самотна в негово отсъствие.
Няколко дни по-късно лекарите изписаха Марта, след като здравето й се подобри. След като се прибра вкъщи, Джордж я посети и прекара целия ден с нея, както преди. Играеше игри с нея и ходеше в парка, вместо да използва смартфона си.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не ценете вещите вместо хората. Джордж смяташе, че играенето на игри на телефона му е по-важно от това да прекарва време с баба си. Той обаче престана да мисли така, когато разбра истинското значение на връзките.
- Ценете любимите си хора, докато са наоколо. Когато Джордж видя Марта в болничната стая, той моментално съжали, че е пренебрегнал телефонните й обаждания. Мисълта за смъртта й го накара да осъзнае, че трябва да оцени присъствието й, докато е още жива.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
