Малко момче среща странен мъж, който му дава лист хартия и го запознава с малко момиченце, а това, което казва на родителите му, ги оставя в шок.
Джонас беше на 7 години, когато изтича у дома, влачейки момиче с година-две по-голямо от него и крещейки:
— Мамо! Тате! Елате да видите! Имам сестра! — Родителите му, Дийн и Карла Върнън се обърнаха изненадани.
Дийн се ухили.
— Леле! Една сестра… И къде я намери? В парка?
Синът му се усмихна гордо.
— Откъде разбра? Един човек ми каза и ми даде това… — Джонас даде на баща си лист хартия и това, което прочете там, обърна света на Дийн с главата надолу!
Хартията беше акт за раждане и в него се казваше, че малкото момиченце – Надин, на 9 години – е дъщеря на Франк Уолтън и Карла Фредерикс Уолтън… Дийн вдигна поглед към Карла.
— Тя е твоята дъщеря? — ахна той.
Карла скочи, грабна акта за раждане от ръката му и го разгледа внимателно.
— Това е… Проклетият Франк! Имахме сделка! — извика тя гневно.
— Сделка? — попита Дийн. — Какво означава това?
— Дийн. — гласът на Карла омекна и тя положи галеща ръка върху ръката му. — Ти знаеше, че все още бях женена, когато се срещнахме… Но аз се влюбих в теб, исках да започна нов живот. Франк ми каза, че ще ме пусне само ако му дам Надин, а тогава вече бях бременна с Джонас – твоето бебе.
— Така че се съгласих, но никога не съм спирала да мисля за моето момиченце… — Карла се усмихна на Надин и прегърна уплашеното момиченце ентусиазирано. — Сладко мое бебе, сега си при мама…
Това, което Дийн не видя, беше блясъкът на гняв в очите на Карла, докато прегръщаше дъщерята, която не беше виждала от 8 години. Вярно е, че Карла беше омъжена, когато срещна много богатия Дийн, но тя поиска бившия си съпруг да задържи дъщеря им.
Нищо нямаше да развали бляскавия нов живот на Карла, най-малкото едно нуждаещо се от грижи малко дете, което искаше нейното внимание 24/7. Сега тя беше задължена да играе ролята на предана майка не на едно, а на две деца! Карла беше бясна.
Дийн приветства Надин в семейството и бързо се сближи със сладкото, срамежливо момиче. Що се отнася до Джонас, той обожаваше голямата си сестра и я следваше навсякъде. Но имаше нещо, което Дийн не осъзнаваше.
Карла все повече се възмущаваше от присъствието на малката си дъщеря в живота им. Дразнеше я, когато Дийн се прибираше с изненадващ подарък или нова книга за Надин и играчка за Джонас. Сякаш двете деца узурпираха нейното място в сърцето му.
Що се отнася до Дийн, той видя тъгата на малкото момиченце и се почувства принуден да я компенсира. Имаше едно нещо, което му тежеше. Защо баща й я беше оставил при тях толкова внезапно?
Той реши да се изправи срещу Франк Уолтън и да разбере истината. Той попита Надин за адреса на баща й и се отби един следобед, без да каже нищо на Карла. Той почука на вратата и беше шокиран, когато видя Франк.
Човекът явно беше много болен. Беше болезнено слаб, косата му падаше, а кожата му беше жълта.
— Аз съм Дийн Върнън. Искам да говоря с теб за Надин.
Франк покани Дийн да влезе и двамата мъже седнаха във всекидневната.
— Умирам — призна Франк. — Не исках Надин да ме види така. Искам тя да бъде щастлива и да се установи с новото си семейство, когато ме няма.
— Но защо я доведохте при нас, ако сте забранили на Карла да вижда дъщеря? — попита Дийн.
Франк започна да се смее, което завърши с болезнен спазъм на кашлица.
— Това ли ти каза Карла? — попита той. — Тя ми каза, че не иска да вижда мен или моето дете никога повече. Тя излезе и никога не погледна назад. Карла не ни обичаше вече.
Дийн усети как чувствата му към Карла изстиват. Той обеща на Франк, че ще се грижи за Надин като за собствена дъщеря и остави умиращия с много различна представа за това коя всъщност е жена му. Той просто вече не изпитваше същото към нея.
Когато тя се приближи до него с изкусителните си усмивки, той се сви от докосването й и тя го усети. Гневът й веднага се съсредоточи върху Надин. Тя трябваше да си отиде!
Карла изчака, докато Дийн заведе Джонас на тренировка, преди да направи своя ход. Тя влезе в стаята на Надин и хвърли куфар по нея.
— Опаковай си нещата! — изкрещя тя. — Искам да излезеш веднага! — Тя пъхна купчина дрехи на Надин в чантата и я измъкна от къщата.
Тя бутна дъщеря си в задната част на колата и подкара към къщата на Франк. Къщата беше тъмна и никой не отвори вратата, но Карла не се интересуваше. Тя остави Надин да седи на прага на баща си и потегли.
Когато Дийн и Джонас пристигнаха у дома, те намериха Карла усмихната и щастлива.
— Момчетата ми! — извика тя. — Защо не излезем на пица?
— Къде е Надин? — попита Джонас. — Тя обича пица!
Карла се усмихна лъчезарно.
— Бащата на Надин дойде да я вземе! — каза тя. — Той я искаше обратно и тя искаше да си отиде…
— Лъжкиня! — извика Джонас. — Тя ме обича! — И той изтича до стаята на Надин да я търси.
Дийн погледна жена си.
— Ти си лъжкиня. — каза той меко. — Къде е Надин?
— Тя избяга. — извика Карла. — Върна се откъдето дойде, не ме интересува къде!
Дийн погледна Карла с презрение.
— Ти си чудовище! — каза той.
Дийн се качи в колата си и потегли право към къщата на Франк Уолтън и там, седнала на прага, намери Надин.
— Скъпа — извика той. — Дойдох да те заведа у дома!
— Мама не ме иска. — каза Надин. — Може би трябва да остана при татко.
Дийн нежно обясни, че баща й е много болен в болницата, но той и Джонас вече са нейното семейство и ще се грижат за нея и ще я обичат завинаги. Когато Дийн се върна у дома с Надин, Карла стоеше до входната врата.
— Дийн — сопна се тя. — Тя или аз!
— Толкова се радвам, че го каза, Карла — каза Дийн спокойно. — Тъй като щях да те изхвърля, този начин носи по-малко неприятности! Избирам нея.
