Момиче усеща, че я преследва мъж, разпознава баща си, който трябва да е в психиатрична болница

Холи забеляза мърляв мъж, който я следва навсякъде и го мисли за преследвач. Но тогава младото момиче открива стар фотоалбум на тавана си и животът й вече никога няма да бъде същият.

Холи ускори крачки, опитвайки се да не поглежда назад. Тя щеше да избяга, ако не си беше наранила крака по време на тренировка за мажоретки. Но тя се пребори с болката и продължи да върви бързо, поглеждайки с крайчеца на окото си на всеки няколко секунди…

Тя въздъхна с облекчение, когато забеляза къщата си. Бързо влезе вътре и заключи вратата. После огледа улиците пред дома си и се зарадва, че мъжът си е отишъл.

Холи дръпна завесите във всекидневната и се отпусна на дивана, като си пое дълбоко въздух.

— Холи? — попита майка й Алисия. — О, Боже, какво стана с краката ти? Защо изглеждаш толкова бледа?

— Мамо! — Холи скочи на крака и прегърна Алисия. — О, мамо! Толкова се радвам, че съм си у дома!

— Какво има, скъпа? Добре ли си? — попита притеснено Алисия.

— Мамо, аз… имам да ти кажа нещо. — нервно каза Холи. — Мисля, че някой ме следи. Страх ме е, мамо. Той е буквално навсякъде, където отида. Всичко започна миналата седмица и трябваше да ти кажа, мамо. Но не го взех толкова на сериозно.

— Какво? — Очите на Алисия се разшириха от ужас. — Холи, нарани ли те? Опита ли се да… направи нещо?

— Не, не, мамо! — Холи поклати глава в сълзи. — Той просто ме наблюдава отдалече. Никога не се е доближавал до мен. Днес го видях точно зад ъгъла на нашата улица. Той изведнъж се появи и аз просто откачих, мамо!

— О, скъпа, всичко е наред. — обгърна дъщеря си Алисия. — Ще те оставя до училище утре, става ли? И ще бъда до теб, ако искаш да излезеш. Без значение колко съм заета. И трябва да кажем на полицията.

— Но какво ще направят, ако не знаем как изглежда, мамо? — Холи въздъхна. — Никога не съм виждал лицето му ясно… Просто е мърляв и мръсен. Освен това никога не ме е наранявал. Никога не ме е докосвал или да се е приближавал.

— Все пак дебненето си е дебнене и трябва да се сложи край. Така че ето какво ще направим. — каза Алисия, а в съзнанието й зрееше план. — Следващият път, когато го видим, ще направим снимки и отиваме направо в полицията, става ли? Той не те е наранил, но това не означава, че няма да го направи.

Майката и дъщерята имаха дълъг разговор по време на обяда, след което Алисия получи обаждане от началника си в болницата. Тя трябваше да отиде спешно там.

— Върви, мамо. Ще се оправя, обещавам. — каза тя, опитвайки се да звучи убедително и Алисия се съгласи.

Когато Алисия излезе от къщата, младото момиче заключи всички врати и прозорци добре.

Алисия работеше като медицинска сестра в градската болница, като често правеше дълги смени, за да издържа себе си и дъщеря си тийнейджърка. Животът й беше труден като самотна майка, но тя даваше всичко от себе си.

След като майка й излезе, Холи реши да гледа филм, за да се разсее. Но мислите й продължаваха да се връщат към мърлявия мъж, който я следваше, където и да отидеше.

Холи изключи телевизора и седна на дивана, припомняйки си каквито и да било подробности за мъжа. Не изглеждаше по-добре от скитник, но имаше нещо различно в него.

Холи осъзна, че има нещо лъскаво около врата си. Беше висулка! И тя знаеше, че е виждала висулката и преди.

— Знам, че съм виждал този дизайн и преди, но къде? — Холи се чудеше, търсейки подобни висулки онлайн. Но по време на търсенето в интернет не изскочи нищо, което да й помогне.

Холи започна да търси ретро дизайни и изведнъж нещо й хрумна.

— Чакай малко! Това е… Няма начин! — извика тя, вперила очи в екрана на лаптопа си.

Холи се втурна към стаята на Алисия и затършува из гардероба и чекмеджетата за семейните албуми.

— О, боже, мамо! Къде пазеше всички албуми? — тя се намръщи, когато не намери нито един в стаята.

Тогава се сети. Когато Алисия почисти къщата за Коледа, тя премести всичките им стари семейни албуми на тавана.

Сърцето на Холи биеше лудо, докато се изкачваше по стълбите към тавана и ровеше из кашоните в търсене на албума. Ръцете й не спираха да треперят, когато го намери. Младото момиче обърна към третата снимка и ето я. Висулката. И отговорите на всичките й въпроси.

— О, боже, татко… не мога да повярвам! — прошепна през сълзи тя, прокарвайки пръсти по висулката на врата на баща си.

Мърлявият мъж имаше същия медальон и Холи знаеше, че това не може да е друг идентичен, защото тя беше направила този медальон за баща си с ръцете си.

Холи беше на 10, когато баща й беше настанен в болница за психично здраве. Компанията на Франк беше фалирала и той не можа да се справи с това. Холи ридаеше тази нощ, докато слагаше висулката около врата му.

— Татко, моля те, не ме забравяй! Един ден ще те заведа у дома! — извика му тя, докато го отвеждаха социалните работници. Холи никога повече не видя баща си. Тя пишеше писма няколко години и спря, когато нямаше отговор.

Холи си мислеше, че някой ден ще стане лекар и ще излекува баща си.

— Може ли този човек… наистина да е татко? Но не трябва ли да е в психиатричната болница? — учуди се момичето.

— Е, ако има висулката, трябва да е татко! — каза си тя, вперила очи в снимката на Франк. — Трябва да знам какво става! Трябва да го намеря! Не знам защо не е в болницата…но важното е, че той е тук и аз ще го намеря!

Когато Алисия предложи да закара Холи до училище на следващия ден, момичето каза, че ще се оправи сама. Не искаше майка й да разбере, че ще потърси Франк.

— Стейси и аз ще излизаме заедно, мамо! Така че всичко е наред! — каза Холи и излезе от къщата.

Знаеше, че мъжът отново ще я последва. И той го направи. Поток от ученици се изсипа през предната врата на училището след последния звънец и Холи го забеляза. Той стоеше до кофата за боклук и се взираше в нея. После погледна висулката и очите й се насълзиха.

Холи си пое дълбоко въздух и се приближи до мъжа.

— Тате, ти ли си? — попита тя, но той отстъпи назад.

— Виж, няма да те нараня. — каза тя, забелязвайки, че той изглежда уплашен. — Тази висулка около врата ти… принадлежи на баща ми! Не знам дали ти… искам да кажа, не знам какво да мисля. Може да си ми баща. Изглежда не мога да те разпозная с брадата и всичко, но…

— Холи! — извика Стейси и дръпна момичето. — Майка ти идва да те вземе! Обадих й се, защото трябва да се отбия до къщата на леля ми! Какво, по дяволите, правиш с човек като него? Да вървим.

Човекът уплашено се отдръпна.

— Ще се видим тази вечер. — каза Холи на мъжа, преди да си тръгне. — В парка. Разхождам се там вечер и знам, че винаги си там! Моля те, срещни се с мен!

Тази нощ Холи чакаше мъжа в парка. Но той така и не се появи. Но Холи не се отказа. Вечерта се превърна в нощ, но тя остана в парка и го чакаше. Тогава чу нечии стъпки зад себе си.

— Ти… — замълча тя, когато се обърна и видя майка си зад себе си.

— О боже! Холи! — Алисия изхлипа и прегърна момичето. — Побърках се, когато не те намерих у дома. Какво правиш тук по това време?

— Не трябва ли да си на смяна? — попита Холи, отдръпвайки се от майка си.

— Аз… просто си помислих, че не е добра идея да те оставя сама вкъщи. И се върнах по-рано. О, скъпа. Какво правиш тук сама? Продължавах да мисля за този мъж… и за преследването и… о Господи, бях ужасена! — извика Алисия, придърпвайки отново Холи в прегръдка.

— Мамо…има нещо, което трябва да знаеш. — каза Холи и Алисия се обърка. — Какво има, скъпа? — тя попита.

— Мамо, мисля, че мъжът, който ме преследва, е татко. Той носи същия медальон, който подарих на татко! Знам, че звучи налудничаво, но… — Холи направи пауза. — О, боже, мамо! Плачеш ли?

Алисия се отпусна на пейката в парка и зарови лице в дланите си.

— Съжалявам, скъпа — изхлипа тя. — О, толкова съжалявам. Трябваше да ти кажа всичко.

— Мамо, какво казваш? Какво става? — попита Холи.

— Баща ти… той не е в болницата, Холи. — разкри Алисия. — Той е избягал преди два месеца и те го проследиха.

— Какво? — Холи беше изненадана.

— Изглежда, че те е търсил. Не знаем какво точно се е случило. Но той е надраскал името ти навсякъде по стените на стаята си вечерта, преди да изчезне. Съжалявам, скъпа. Никога не съм ти казвала всичко, защото изглежда не успя да го преодолееш.

— През цялото време говореше за баща си и след като спрях да го споменавам, изглеждаше, че продължаваш напред… Свързах се със социалните работници и им докладвах тази сутрин, че човекът, който те следва, може да е той .. Но скъпа, не можем да сме сигурни дали това е баща ти. Ами ако той е някакъв опасен човек? Може да те нарани! Не исках да те плаша, затова не ти казах нищо.

— Мамо, това не е правилно! Как можа да скриеш това от мен? Дори не мога да те погледна в момента! — Холи се разплака и избяга от парка.

Холи не говори с майка си цяла нощ. И на следващата сутрин тя тръгна за училище без да закусва. Тя трябваше да намери Франк!

Холи изтича до парка и реши да го изчака. Тя се надяваше той да се появи и да се срещнат отново. Беше сигурна, че той е нейният баща! Но един час се превърна в три и четири, а от него нямаше и следа.

Холи се канеше да си тръгва, но тогава чу шумолене от храстите. Лицето й светна, когато видя мъжа да се появява иззад тях.

***

Когато Алисия се върна от късната си смяна, умът й беше зает със страх. И сърцето й се сви, когато намери дома си зловещо тих.

— Холи? — извика тя, изкачвайки се по стълбите към стаята на дъщеря си, но Холи я нямаше.

След това Алисия провери банята и задния двор, но Холи не беше открита никъде.

— О, Боже! Къде е тя? — Алисия се паникьоса, набирайки приятелите на Холи. Тогава Алисия си спомни парка, в който бе открила Холи.

Тя се втурна към колата си и потегли към парка.

— Не ми казвай, че пак си ходила там, Холи! Осъзнаваш ли изобщо в какво си се забъркала? — извика тя, стиснала здраво волана.

***

— О, боже! Татко! — извика Холи, приближавайки се до мъжа. — Татко…срещаме се отново! Знам, че си ти! Аз съм, татко. Това е твоята Холи. О, татко, толкова много ми липсваше!

Мъжът се отдръпваше от Холи, докато тя не му каза името си. Очите му блестяха от сълзи, когато разпозна Холи.

— Хо… — опита се да произнесе името й. — Хо…

— Да, да, татко… Аз съм, Холи… Аз съм, татко! — Холи се канеше да го хване за ръцете, когато микробус спря и двама работници се нахвърлиха върху него. Тогава Холи чу гласа на майка си.

— Мамо, взимат татко! Спрете! Оставете го! — Холи изпищя, когато Алисия се втурна към нея.

— Холи! — Алисия я хвана за ръката. — Обадих им се! Съжалявам, скъпа. Но той не е в добро състояние и трябва да се лекува.

Холи крещеше и плачеше, докато гледаше как отнемат баща й от нея.

— Холи! Скъпа, успокой се. — опита се да я утеши майка й, но момичето не я слушаше.

— Отново загубих татко заради теб! Мразя те, мамо! — извика тя, отблъсквайки майка си.

— Спри да се държиш така за някой, който дори не ти е истински баща! — Тогава Алисия се разплака, хвърляйки нова бомба върху Холи.

— Какво… какво каза току-що? — попита шокирана Холи.

— Този човек уби баща ти. Той е отдавна изгубеният брат на Франк, Дарън. Той беше приет в същата болница като баща ти, скъпа. Дарън уби Франк в нощта, когато Франк избяга от болницата, за да те намери. Дарън се представя за баща ти. Някой в болницата е забелязал несъответствия в докладите и ме уведомиха едва днес. Съжалявам, скъпа.

Последно обновена на 27 юли 2023, 09:27 от Иван Петров