Мъж, който се бори със скръбта от загубата на семейството си, осиновява момиче със синдром на Даун и й дава любящ дом. Девет години по-късно той получава обаждане от непознат и разбира, че момичето, което е осиновил, е милионерка.
Беше прекрасен, слънчев ден и птичките весело чуруликаха в небето. Изглеждаше, че светът навън е прекрасен. Но за 33-годишния Браян това беше най-мрачният ден в живота му.
Любящата съпруга на Брайън, Лира, и единствената му дъщеря, Ейми, загинаха при автомобилна катастрофа същата сутрин. Той потръпна, когато се втурна към полицейския участък за разпознаване и видя бледите им лица, скрити под тънки бели завивки. Как може Бог да е толкова жесток? Как би могъл да му отнеме семейството?
Докато ги погребваха, Брайън се почувства сякаш някой е източил кръвта от тялото му. Не можеше да откъсне очи от свежите могили на земята, под които лежаха жена му и дъщеря му, и в един момент му се прииска той да е там, а не те.
***
След като загуби Лира и Ейми, Браян почувства, че животът му е загубил смисъл.
— Брайън, не можеш да останеш така. Ти си млад и имаш цял живот пред себе си. Животът трябва да продължи да се живее. — каза майка му един ден.
Бяха изминали пет години, откакто Браян загуби семейството си, но за него все още изглеждаше, че е било едва вчера, когато е видял бледите лица на жена си и дъщеря си. Как би могъл да продължи? Как можеше да забрави, че хората, които обичаше най-много, вече не са с него? Не му беше лесно.
Един ден той се върна от работа и се зае с досадната си рутина. Седеше на бюрото си, проверяваше отчетите и завършваше офисната си работа, както винаги. Работата му го занимаваше и го отвличаше от тъжните му мисли.
Той превключи раздела на браузъра към своя акаунт във Facebook и внезапно се появи публикация за малко момиченце със синдром на Даун. Браян щеше да я пропусне, ако не беше съобщението в публикацията: „…Отхвърлена от 15 семейства и копнееща за любящ дом. Андреа е прекрасно момиче със специални нужди и желание за семейство.“
Брайън въздъхна и се взря в публикацията няколко минути. Той имаше нужда от семейство, както и тя. Животът беше жесток и към двамата по различни начини и може би това беше Божият начин най-накрая да го освободи от болката.
Той мисли за публикацията във Facebook цяла нощ и се чудеше дали да осинови момичето. Като самотен баща той знаеше, че процесът ще бъде труден, но това момиче наистина се нуждаеше от любящ дом и той знаеше, че може да й го даде.
„Добре тогава“, каза си той. “Ще опитам.”
На следващия ден Браян се обади на номера в публикацията във Facebook и изрази желанието си да осинови Андреа. Жената отсреща му предоставя координатите на социалния работник, който отговаря за случая на момичето.
Няколко дни по-късно Браян видя малката Андреа за първи път и очите му се насълзиха. Тя беше прекрасно момиченце на шест години, облечено в синя рокля на цветя и го гледаше с озадачени очи.
За съжаление тя беше изоставена от самотната си майка поради увреждането си. „Колко тъжно“, помисли си Брайън, когато тя влезе в стаята.
— Здравей, Андреа — каза нежно Брайън. — Аз съм Брайън. Тук съм, за да стана твой родител. Искаш ли да съм твой баща?
Андреа не каза нищо, но се усмихна и му кимна. В този момент Браян знаеше, че ще направи всичко, за да й осигури любящ дом. И той направи точно това.
След изчерпателния процес на събиране на документи, проверка на миналото и семинари за родители, Брайън официално беше осиновител на Андреа и животът му намери нов смисъл. Те бяха толкова щастливи един с друг, толкова възхитени. Той се радваше, че отново става баща на момиченце и не можеше да желае повече.
Те празнуваха рождените й дни заедно, а родителите на Браян също обичаха Андреа. Той се опитваше да бъде най-добрият баща за нея и гарантираше, че тя никога не пропуска нищо само защото е различна от другите деца.
Браян дори не разбра кога Андреа навърши 15 години. Девет години минаха толкова бързо, но той се чувстваше така, сякаш е довел момиченцето си у дома едва вчера. Беше толкова щастлив от обрата, който животът му пое.
Но няколко месеца по-късно нещата започнаха да стават трудни. Поради проблеми във фирмата, Брайън загуби работата си и трябваше да търси нова. Той живееше от спестяванията си, докато търсеше нова работа, което се оказа по-трудно, отколкото си мислеше.
В крайна сметка нещата стигнаха до там, че парите не му стигали за основни неща. Трябваше да се преместят в по-малка къща и да се борят да свързват двата края. Но един ден ненадейно се появи помощ.
Браян получи обаждане от мъж, който твърдеше, че е адвокат на майката на Андреа.
— Да, и? Какво ще правите с детето ми сега? — каза ядосано Брайън. — Тази жена е изоставила дъщеря ми веднага след раждането и мисли, че бих искал да говоря с нея сега?
— Господин Хофман — каза адвокатът. — Повярвай ми. Бихте искали да дойдете в офиса ми. Като законен настойник на Андреа, вие ще получите наследството на майка й от милиони долари от нейно име. И има някой, с когото също трябва да се срещнете. Ще ви изпратя цялата информацията след разговора. Надявам се да се видим този петък.
Брайън беше разбираемо шокиран. Защо майката на Андреа й е оставила толкова голямо наследство, ако не иска да има нищо общо с детето си?
Онзи петък Браян посети адвокатската кантора и срещна там възрастен мъж, който се оказа дядото на Андреа. Той каза, че е нямал представа за внучката си, докато дъщеря му не легнала на смъртния си одър, поемайки последния си дъх.
„Андреа“, прошепнала тя, като хванала ръката му в своята. “Тя се казва Андреа…”
— Пропуснах толкова много години с моята внучка. — тъжно каза той на Брайън. — Бих искал да бъда до нея. Знам, че сте я осиновили законно, но просто искам да бъда до внучето си. Дъщеря ми съжаляваше, че изостави детето си в последните си дни… Тя беше наясно с грешката си, поради което тя й остави активите си.
Браян беше повече от щастлив да разбере, че Андреа има семейство. Всъщност той не искаше да разделя внучката от дядо й.
Браян скоро започна да води Андреа редовно в къщата на дядо й, за да могат да прекарват времето си заедно. А с парите от наследството той изплати дълговете си и се премести в по-голям дом, като същевременно спести значителна сума за бъдещото обучение на Андреа.
Когато понякога посещаваше гроба на майката на Андреа, чувстваше облекчение в сърцето си. Това го накара да повярва, че тя е доволна, че дъщеря й има добър живот и любящ дом.
Какво можем да научим от тази история?
- Тези, които могат да дават любов, винаги получават любов. Браян беше разорен, след като загуби семейството си, но все още имаше много любов, останала в сърцето му. Той даде тази любов на малката Андреа, която му отвърна и стана новото му семейство.
- Създавате семейство чрез любов, не непременно чрез кръв. Докато биологичната майка на Андреа я изоставя малко след раждането, Браян я приютява и я отглежда с любов.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
