М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Дядо решава да остави имуществото си на внуците си, но внучката му го кара да изключи брат й от завещанието. В крайна сметка той се съобразява. Година по-късно, когато тя решава да събори имението, което е наследила, брат й прави нещо неочаквано, което я кара да сбърчи вежди.
На 88-годишния Конър Дженкинс му оставаше само месец живот. Той беше диагностициран с прогресиращо сърдечно заболяване, което би му позволило да живее още един месец, ако се грижи изключително много за себе си и избягва стреса.
Но Конър беше наистина стресиран. Той беше притеснен, защото беше инструктирал своя адвокат, г-н Портър, да състави завещанието си и да завещае активите си, включително огромното си имение, на внуците си и това предизвика раздор между тях.
Неговата внучка Мелиса искаше брат й Джейсън да бъде изключен от завещанието, поради единствената причина, че е жена.
— Знаеш колко трудно е за една жена да пробие в живота и да направи състояние. Джейсън има предимство, защото е мъж и вече се справя доста добре в живота.
Конър не одобряваше идеята да бъде пристрастен към внуците си, но след като помисли, осъзна, че Мелиса не греши съвсем.
След като родителите на Джейсън и Мелиса починаха, Конър ги отгледа сам, тъй като съпругата му беше починала по време на раждане. Джейсън беше бизнесмен, който имаше всичко, което търсеше в живота: прекрасна кариера, семейство, прекрасна къща и много пари. Междувременно Мелиса беше на 20 и се бореше да балансира между живота и колежа, докато управляваше страничен бизнес.
Така Конър направи последното обаждане. Той реши да остави по-голямата част от наследството си, имението си, на Мелиса, докато Джейсън щеше да получи 10 000 долара.
Когато Конър почина месец по-късно, неговият адвокат прочете завещанието на Джейсън и Мелиса и даде на Джейсън писмото, което Конър му беше оставил. В писмото Конър обясняваше защо е дал имението на Мелиса.
— Това са пълни глупости! — Джейсън избухна, вбесен. — Той ти остави имението, защото те съжали? За бога, Мелиса, нямаш ли съвест? Ти го принуди да направи това!
— Какво искаш да кажеш, Джейсън? — изстреля тя в отговор. — Така реши дядо! Казах му искрените си чувства, но това беше негово решение в края на деня, така че по-добре внимавай какво говориш!
— Не мога да повярвам, че падна толкова ниско! Трябва да имаме равни дялове в тази къща! Как можа…
— Няма начин! — Тя го прекъсна. — Аз не го искам! И не можеш да ме убедиш в обратното!
Скоро след това Мелиса се премести в имението, което Конър й остави. Целият имот беше зашеметяващ. Изящно изкуство украсяваше стените му и всяка стая беше внимателно обзаведена със сложно резбовани мебели. Мелиса имаше чувството, че живее в дворец.
Година след като се нанесе обаче, тя започна да чува странни звуци. Веднъж се събуди посред нощ от шумовете и набра 911, защото беше ужасена, че някой е нахлул в къщата. Полицията пристигна и провери дома й, но не открили нищо необичайно. Шумовете, от друга страна, не спираха.
Странният шум продължи на следващия ден и на следващия и така няколко дни. Тя отново се обади на полицията, но те не могли да намерят нищо. Мелиса беше сигурна, че звуците не са в главата й, затова инсталира камери в цялата къща.
Камерите обаче не заснеха нищо съществено, въпреки че звуците продължават. Тя беше толкова разочарована от постоянния шум, че в крайна сметка реши да продаде къщата.
За съжаление се беше разпространил слух, че къщата е обитавана от духове, така че тя не можа да намери нито един купувач за нея. В този момент Мелиса реши да я разруши. Но не беше толкова лесно, колкото си мислеше.
Местният инспектор отказа да разреши събарянето, като твърдеше, че е обект на културното наследство и събарянето е забранено.
— И какво да правя сега? — попита тя унило местния инспектор.
— Предлагам ти да се отървеш от нея, като намериш купувач. — посъветва я той. — В противен случай бъди готова за срещи с властите, за осигуряване на разрешителни и да, най-важното, ще трябва да бъдеш търпелива. В крайна сметка тези процеси могат да бъдат трудни понякога…
Сега Мелиса беше напълно объркана какво да прави, тъй като вече беше прекарала седмици в опити да намери купувач и беше напразно. Чудеше се дали наистина да продължи с предложението на инспектора, докато не получи изненадващо обаждане от Джейсън.
— Чух, че имаш проблеми с имението, Мелиса — каза той. — Защо не ми го продадеш по-евтино? Хайде, не бъди глупава и приеми предложението.
„Но защо ти е да го купуваш? — попита тя подозрително. — Странните шумове ме държат будна цяла нощ, а сградата не може да бъде съборена…
Той се засмя.
— Винаги съм искал да живея в него. Не ме интересува, ако трябва да го получа по този начин. Както и да е, нека се срещнем скоро, за да го обсъдим. Какво мислиш?
Мелиса се замисли и осъзна, че идеята не е лоша. В крайна сметка тя искаше да се отърве от имението. Каква беше вредата, ако Джейсън го купи? Така че тя се съгласи.
Но онази вечер, докато размишляваше върху събитията от предходната година, как внезапно беше започнала да чува шумове и след това Джейсън, който предложи да купи къщата, тя усети, че има нещо странно.
Тя потърси помощ от полицията, разказа им всичко и ги помоли да пазят дискретно дома й в продължение на една седмица.
Беше трудно да ги убеди, но тя твърдеше, че подозира, че брат й може да е замесен във всичко това, главно защото той внезапно й се обадил и я попитал дали ще му продаде имението по-евтино.
Изненадващо, когато полицията започна да патрулира пред къщата й, забелязаха нещо странно. Те откриха мъж да се промъква в къщата късно през нощта и го задържаха. На въпрос как е избягвал камерите, той разкри цялата история.
— Брат й ме нае. Той ме инструктира да я изплаша, за да напусне къщата. Правех само това, за което бях нает. Експерт съм в това, така че избягването на камерите не беше много трудно. смяташе да го правя, докато не продаде къщата на брат си.
Мелиса не можеше да повярва. Джейсън е направил това? Тя го осъди и той трябваше да й заплати морални щети за стореното.
В крайна сметка, с натежало сърце, Мелиса реши да събори имението, независимо колко време би отнела процедурата, тъй като го смяташе за първопричина за злото. След това тя се премести на друго място, далеч от Джейсън, след като получи щедра компенсация за земята и скъса отношенията си с него, облекчена, че никога повече няма да нахлува в личния й живот.
Последно обновена на 6 юни 2023, 11:43 от Иван Петров