Баба се гордее с внучката си, след като я научава да плете, а момичето помага на човек в нужда. Но нещата не свършват дотук, тъй като момиченцето получава неочаквана награда за добрата си постъпка – и всичко това е само началото на едно красиво пътешествие за ДВЕ млади момичета!
12-годишната Алис Джонсън е отгледана в скромно домакинство от родителите си Шийла и Роналд, които работят усилено, за да я осигурят. Те управлявали малка пекарна, която се справяла доста добре благодарение на тайните рецепти на Шийла, които отличавали пекарната им от останалите на пазара.
Тъй като обаче Шийла и Роналд бяха работещи родители и знаеха колко е важно да поддържат бизнеса си, за да не пропусне Алис нищо, те не можеха да ѝ отделят достатъчно време.
По време на училищната ваканция Алиса прекарваше цялото си време в дома на баба си Едит и възрастната жена обичаше да има Алиса наоколо. Те засаждаха плодове и зеленчуци в мини градината на Едит в задния ѝ двор, печеха заедно сладкиши, а Едит приготвяше любимата гъбена супа на Алиса. Като цяло те много се забавляваха заедно.
Едит обичаше този кратък период, който прекарваше с Алиса по време на ваканциите на малкото момиче, както и Алиса. Баба Едит беше като снопче радост, което Алис не би заменила за нищо! А една година, когато посетила Едит, Алиса с вълнение научила как баба ѝ плете и шие толкова чудесно…
“Баба!” Един ден Алиса развълнувано каза на Едит. “Искам и аз да се науча да плета! Винаги ми правиш такива красиви шалове! Искам и аз да направя един за теб!”
Едит се усмихна. “О, така ли е? Обичаш ли моите плетени шалове, Алис?”
“Разбира се, че обичам, бабо! Моля те, моля те! Искам да се науча да плета! Моля те, бабо!!!”
“Добре, добре! Виждала си нощното ми шкафче, нали?” Едит попита с усмивка. “Когато го отвориш, ще намериш една кутия. Побързай да я вземеш, а аз ще ти покажа как се плете, добре?”.
“Ура! Ти си най-добрата, бабо!” Алис запя, като се втурна към стаята на Едит и се върна с поисканата кутия.
Погледът на Алиса остана неподвижен, докато Едит отваряше кутията и разкриваше съдържанието ѝ. Тя ѝ показа многото цветове прежда, които имаше, иглите за плетене и основните инструменти, които използваше, за да улесни плетенето. Тя показа на Алиса и няколко мостри на плетива, които беше направила преди окончателното произведение.
Алиса беше доста развълнувана да започне да плете, така че от този ден нататък Едит прекарваше по два часа, за да научи Алиса да плете всяка вечер. За изненада на Едит, Алис се оказала бързо учеща се и в рамките на две седмици направила първото си плетиво – лента за глава с панделка.
Едит е впечатлена от това колко отдадена е Алиса на уроците по плетене. Една вечер тя отишла в стаята на Алиса, за да я целуне за лека нощ, и установила, че тя спи, прегърнала полуизплетения си пуловер.
Едно умение винаги трябва да се цени, независимо колко е малко или голямо.
Едит не можеше да не се усмихне на невинността на Алиса. “О, скъпа! Тя наистина го обича!” – помисли си тя, докато мълчаливо изтегляше плетеното изделие от прегръдката на Алис и го поставяше на нощното шкафче. След това я целуна по бузата, пожела ѝ лека нощ и излезе от стаята.
През следващите няколко дни Алиса завърши първия си плетен пуловер и той беше перфектен. Едит не можеше да повярва, че Алис го е направила, когато ѝ го показа.
“Абсолютно прекрасен е, скъпа!” Едит ѝ направи комплимент. “Толкова се гордея с теб.”
Но Алиса се намръщи. “Благодаря ти, бабо! … Бих искала да остана по-дълго при теб, за да ме научиш да правя шалове! Мога ли просто да пропусна училището за няколко дни?” – попита тя невинно.
Ваканцията на Алиса беше към края си и на следващия ден тя напускаше къщата на Едит. Въпреки че се учеше бързо, поради ограниченото време Едит успя да я научи само да плете ленти за глава и пуловери. Момичето искаше да научи повече, но ваканцията ѝ свършваше доста бързо и тя не беше доволна от това.
Едит забеляза, че Алиса е много разстроена от това, и я утеши. “Със сигурност ще те науча на това следващия път, Алис! Обещавам! … Пропускането на уроци не е хубаво нещо, скъпа.”
“Но баба, аз наистина не искам да ходя! Моля те, кажи на мама и татко, че ще бъда добро момиче и никога няма да им създавам проблеми. Ще направя всичко, бабо! Искам да остана с теб още малко! МОЛЯ!”
“Скъпа, можеш да идваш тук, когато пожелаеш. Ще помоля Роналд да те доведе тук този уикенд, добре? Но засега трябва да отидеш и да започнеш да си събираш нещата. Татко ще дойде рано сутринта, за да те вземе.”
“Добре, баб Както кажеш”, отговори Алис тъжно, отиде в стаята си и започна да събира нещата си.
На следващата сутрин Роналд взима Алис от дома на Едит. Алис си тръгна намръщена и Едит се почувства ужасно да я види толкова тъжна. Тя също се колебаеше дали да я пусне да си тръгне, тъй като ужасно ѝ липсваше. И така се случи, че няколко дни по-късно Едит реши да изненада Алис, като я вземе от училище, тъй като не можеше да устои на желанието си да я види.
Тя уведоми Роналд и Шийла за това и пристигна точно навреме в училището на Алис. Когато удари звънецът за прекратяване на учебната година, от сградата се изнизаха рояк ученици. Едит чакаше Алиса да излезе, когато забеляза нещо странно: едно момиче носеше пуловера, който Алиса беше изплела. Тя нямаше да пропусне да го разпознае, тъй като на него имаше малка флорална рисунка, на която беше научила Алис.
Скоро след това тя забеляза, че Алис се затича към момичето.
“Тя е като маскиран ангел за нас.”
“Алис!” Едит махна с ръка и я извика.
Алиса се зарадва да види Едит и се затича към нея заедно с другото момиче. “ГРАН!” – извика тя и я прегърна. “Уау, нямах представа, че ще ме вземеш днес! Бабо, запознай се с моята приятелка Синтия! Изплетох й един пуловер! Синтия”, каза тя на момичето. “Това е баба Едит. Тя ме научи да плета! Помниш ли, че ти разказах за нея?”
“Здравейте, госпожо. Аз съм приятелката на Алис, Синтия”, представи се Синтия и възрастната жена се изчерви нервно.
“Приятно ми е да се запозная с теб, скъпа, и да, можеш да ме наричаш и баба Едит…”
Едит попитала Синтия дали може да я закара до вкъщи, а Синтия отговорила, че живее наблизо и ще се прибере пеша. Но когато Едит настояла, че това няма да ѝ създаде никакви проблеми, Синтия отстъпила.
По време на пътуването им с кола Едит попита Синтия за родителите ѝ и научи, че семейството ѝ изпитва финансови затруднения. Родителите ѝ били наемни работници, а тя учела със стипендия.
Когато Едит пристигна в дома на Синтия, момичето я покани да се запознае с родителите ѝ. Влизайки в къщата, Едит се почувствала зле заради ужасните условия, в които живеели, и се изненадала да види, че родителите на Синтия носят подобни плетени пуловери.
Двойката предложила на Едит чай и бисквити, а по време на разговора им за чая разкрили, че пуловерите са подарък от Алис. Те казаха, че са ѝ много благодарни, тъй като този месец разполагали с ограничен бюджет и имали нужда от топли дрехи, но не можели да си ги позволят.
“Тя е като прикрит ангел за нас”, каза майката на Синтия на Едит, докато момичетата си играеха в стаята на Синтия. “Отдавна искаме да се запознаем с родителите ѝ и да им благодарим. Толкова сме благодарни, че днес успяхме да се запознаем с вас”.
Едит била много горда да види, че внучката ѝ помага на нуждаещо се семейство. Когато напуснаха дома на Синтия този ден, тя прегърна силно Алис и каза: “Знаеш ли колко се гордея с теб, скъпа? Свърши невероятна работа, като помогна на Алис и родителите ѝ.”
“Благодаря ти, бабо. Но…” тя направи пауза. “Не мисля, че това е достатъчно за тях, бабо… Алис не получава джобни пари, а родителите ѝ не я водят в увеселителни паркове, както мама и татко водят мен. Родителите ѝ са много бедни и тя казва, че стипендията ѝ не може да покрие изцяло обучението ѝ. Тя може скоро да се откаже от училище. Има ли нещо, което можем да направим, за да ѝ помогнем?”
“О, боже”, оплака се Едит. “Това не е добре… Трябва да направим нещоһттр://….”.
Тази нощ Едит не можеше да изхвърли от ума си семейството на Синтия. Мисълта, че едно младо момиче ще трябва да направи компромис с образованието си, я притеснява, затова решава да събере значителна сума, за да помогне на семейството на Синтия.
Потърсила помощта на Роналд и Шийла и създала страница в GoFundMe за семейството на Синтия. Освен това започнала да прави пуловери и шапки и да ги продава, за да събира средства.
През уикендите Алис предлагала да помага на Едит и постепенно те станали известни в квартала си с ръчно плетените си изделия.
Когато хората научили, че Алис помага на баба си да изработва тези изделия, те били много горди с малкото момиче и дали своя принос в подпомагането на семейството на Синтия, като закупили плетените изделия.
За изненада на Алис, тя става известна в малкия си град за това, че е подала ръка на баба си, за да помогне на семейство с ниски доходи в нужда. А плетенето, започнало като малък акт на доброта за подпомагане на човек в нужда, се превърнало в малък бизнес, приходите от който щели да отидат за образованието на Синтия.
Един ден непознат човек, трогнат от историята на Едит и от това как тя помага на нуждаещо се момиче, се свързва с нея и ѝ пише специално писмо. В писмото той изразява възхищението си от жеста и заявява, че заедно с още няколко души е отправил специална молба към кметството да помогне на семейството на Синтия.
Едит отвърнала на мъжа с писмо, в което му благодарила за подкрепата. Няколко дни по-късно кметът действително се свързал със семейството на Синтия и предложил да финансира разходите за образование на Синтия, докато тя навърши 18 години. И не само това, но в резултат на добрата си постъпка Алис получава държавна субсидия за висше образование.
По някакъв начин една случайна проява на доброта, изразяваща се в оказване на помощ на човек в нужда, преобръща живота на двама млади хора – Синтия вече може да завърши основното си образование без никакви пречки, а Алис получава финансова помощ за висшето си образование. Да не говорим, че даренията в GoFundMe са били значителна сума, чрез която родителите на Синтия са стартирали онлайн бизнес с Едит.
Те решили да потърсят помощта на Едит, за да продължат да правят плетива, и Едит с удоволствие се съгласила. Малкото умение за плетене обединило семейството на Синтия и Алис.
