Малко момиченце е очаровано от диорамите, които чистачката в училище създава. Тя я посещава всеки ден, докато баща й не разбира какво е правила.
Някои родители смятат, че трябва да оформят бъдещето на децата си и да се уверят, че те поемат по правилния път. Майката и бащата на Санди Уолъс вярваха, че бъдещето на дъщеря им е в медицината.
Бащата на Санди беше офталмолог, а майка й беше акушер. Те искаха Санди да последва техните стъпки и я подтикнаха да запише курсове по природни науки. Санди имаше други идеи.
Санди беше умна и имаше добри резултати в курсовете си по природни науки, но това, което наистина обичаше, беше изкуството. Винаги, когато можеше, тя отиваше в библиотеката и четеше за изкуството и художниците.
Тя криеше страстта си към изкуството от всички, освен от г-жа Линг, училищната чистачка. Г-жа Линг беше видяла Санди да чете книга за китайски диорами в библиотеката.
— Харесва ли ти това? — попита госпожа Линг. — Научих се да ги правя от баба ми!
— Ти правиш ли такива? — попита Санди. — Сериозно?
— Да — каза г-жа Линг. — Ела до малката ми стая утре по време на обяд и ще ти покажа!
На следващия ден Санди отиде до стаичката, където г-жа Линг държеше почистващите си принадлежности. Тя почука на вратата и госпожа Линг отвори.
Вътре в единия ъгъл имаше малко бюро с лампа. До лампата имаше лупа и деликатни метални инструменти. Санди беше зашеметена, когато видя какво прави г-жа Линг.
Тя издълбаваше най-малката, най-сложната пагода, която някога бе виждала, и малка върба.
— Това е толкова красиво! — Санди извика. — Как го правиш! Толкова е малко и перфектно…
Г-жа Линг се усмихна.
— Ето така — каза тя. Извади парче корк и започна да издълбава малко човече с конусовидна шапка. — Баба ми ги правеше, винаги са ме очаровали. Внуците ми не се интересуват, така че ако искаш, мога да те науча!
— Бих се радвала! — извика Санди. — Кога?
— Приключвам работа в 3:30. — каза г-жа Линг. — Защо не дойдеш тогава и ние ще започнем!
Същата вечер Санди каза на майка си:
— Утре следобед ще излизам с Джун. Учим за теста по биология.
— Страхотно!— каза майка й. — Добрите навици за учене са много важни. Те ще бъдат още по-важни, когато стигнеш до медицинско училище!
От този ден нататък Санди прекарваше следобедите си с г-жа Линг, учейки се да създава магически миниатюрни светове от корк.
Санди започна да скулптурира като пате във вода и г-жа Линг беше впечатлена от нейния талант и напредък.
— Имаш дарба, Санди! — каза тя. — Този жерав, който си издялала, е толкова изящен! Имаш душа на поет и ръце на художник.
Санди сви рамене.
— Изкуството не е голямо нещо в къщата ми. — обясни тя. — Родителите ми са лекари и очакват и аз да стана такава.
— А ти какво искаш? — попита госпожа Линг.
— Още не знам — призна Санди. — Аз съм само на 13, но не ми харесва идеята, че не мога да опитам нещо различно. Не казвам на родителите си, че съм тук с теб. Те не биха одобрили, защото не е нещо практично, полезно.
— Красотата може да бъде много полезна. — каза г-жа Линг. — Без изкуство, музика и красота този свят би бил много тъжен!
Санди се съгласи, но тя просто не беше готова да се изправи пред родителите си с новата си страст към миниатюрната скулптура. Тогава се случи нещо неочаквано.
Директорът съобщи, че има конкурс за насърчаване на доброто хранене сред децата, а най-оригиналната изложба ще отиде на национално състезание.
Онзи следобед Санди изтича при г-жа Линг.
— Г-жо Линг! — извика тя задъхана. — Имам идея за състезанието! Какво ще стане, ако издялам пейзаж от зеленчуци? Като диорамите, които правим, но използвайки моркови, ряпа и цвекло? Цял град, направен от ядливи зеленчуци!
— Това е страхотна идея. — каза г-жа Линг. — Но аз бих се придържала към морковите. Има различни цветове, нали знаеш. Ярко розово, лилаво, оранжево и бледожълто – дори бяло.
— Наистина ли? — попита Санди. — Това би било толкова невероятно!
— Ще ти донеса морковите и можеш да направиш своята диорама тук. — каза г-жа Линг. И това направиха.
Ядливата диорама на Санди беше най-оригиналният проект, както и най-художественият и тя спечели състезанието. Седмица по-късно тя трябваше да пресъздаде своята диорама за държавното шоу.
Беше триумф! Санди спечели първата награда и беше интервюирана по телевизията заедно с наградения си проект. Директорът на училището беше възхитен от нея.
Той беше по-малко възхитен, когато бащата на Санди дойде в училище на следващия ден. Той размахваше отпечатъка на новинарска статия. Заглавието гласеше: „Млади артист удивява всички на панаира на храненето“.
— Какво насърчавате дъщеря ми да прави? — попита д-р Уолъс. — Изкуство? Записах дъщеря си в това училище, защото имате програма за напреднали науки.
— Не искам дъщеря ми да се разсейва с нещо безполезно и несериозно като изкуството!
— Ъ-ъ… — директорът не знаеше какво да каже. — Храненето е…научно…Знаете ли…
— Тя не е направила научен проект. — извика бащата на Санди. — Тя получава специално отличие за художествени заслуги! След това тя ще иска да отиде в художествено училище и да стане скулптор…
— Тя наистина е много талантлива… — каза плахо директорът. — Със сигурност няма нищо лошо в хобито…
— Майка й и аз решихме… — каза д-р Уолъс. — И Санди ще направи каквото кажем!
Нежен глас го прекъсна. Беше Г-жа Линг, която чистеше коридора пред кабинета на директора и чуваше всяка дума.
— Децата не ни принадлежат. — каза тя. — Ние им принадлежим.
— Не е наша задача да изграждаме стени около тях. Ние сме тук, за да ги освободим да следват собствения си път към щастието, какъвто и да е той. Обичате ли дъщеря си, д-р Уолъс?
— Разбира се, че обичам дъщеря си! — извика бащата на Санди. — Как може да се съмнявате? Искам най-доброто за нея!
— Но виждате ли — каза спокойно г-жа Линг. — Това, което е най-добро за вас, може да не е най-доброто за Санди. Тя ще направи това, което поискате, но ако поискате да се откаже от изкуството си, ще нараните душата й.
Директорът помисли, че е време да вложи своите десет цента и каза високо:
— Напълно съм съгласен!
Същата вечер майката и бащата на Санди имаха сериозен разговор и на следващия ден казаха на Санди, че може да отиде на арт лагер през лятото. Санди обеща, че оценките й няма да пострадат и те не пострадаха.
Санди все още не знае какво иска да прави, но знае, че родителите й ще я подкрепят, независимо какво реши..
