Младо момиче идва един ден да чука по вратите на непознати и да ги пита дали имат някаква работа за нея. Полицията научава за това и я проследява, за да разберат защо.
Един летен ден 4-годишно момиченце вървеше по Оук Стрийт, чукайки от врата на врата. Тя беше с дрипава риза, спортни панталони и гумени чехли.
Младото момиче, което след няколко месеца трябваше да навърши пет, беше мъдро за възрастта си. Тя беше умна и знаеше как да се придвижва из квартала, дори сама.
Беше рано сутринта и много хора още спяха, тъй като беше уикенд. Тя се качи до една къща и почука, но никой не отговори.
Беше сигурна, че хората са у дома в съседната къща, тъй като вътре звучеше силна музика. Имаше парти, което все още продължаваше, дори в седем сутринта. Дългокос мъж отвори вратата, докато музиката звучеше зад него.
— Здравей! Аз съм Абигейл. Имаш ли работа за мен? — попита го тя.
Човекът беше объркан и веднага отговори:
— Какво? Не, не. Не се интересувам от купуване на нищо. — Той веднага затвори вратата и Абигейл тръгна към следващата къща.
Докато чукаше, чу кучешки лай отвътре. Няколко секунди по-късно възрастна жена отвори вратата, а къщата й миришеше на прясно изпечени сладки.
— Здравей, момиченце. — каза с усмивка жената.
— Здравей! Казвам се Абигейл. Имаш ли работа за мен? — попита тя. Жената била изненадана от отговора на момичето.
— На колко години си, Абигейл?
— Аз съм на 4 години, след три месеца ставам на 5. — каза тя, показвайки възрастта си с пръсти.
— Ти си толкова млада! Момиченцата не трябва да работят. — отвърна възрастната жена.
— Но… имам нужда от пари. Майка ми каза, че трябва да работя, за да получа пари. — каза Абигейл, гледайки надолу към краката си.
Притеснена, жената предложила:
— Искаш ли да хапнеш малко мляко и сладки, преди да тръгнеш? Баба Бети току-що приключи с печенето. — и поканила момичето да влезе.
Абигейл беше възхитена. Тя се усмихна и кимна, докато влизаше в къщата на баба Бети.
Докато Абигейл си хапна малко мляко и бисквити, възрастната дама се обади в полицията. Когато 911 отговори на обаждането й, тя сподели историята на младата Абигейл.
— 4-годишно момиченце върви по нашата улица, чука от врата на врата, търси работа. Мисля, че трябва да проучите това. Тревожа се за нея. — каза тя.
Няколко минути по-късно полицай на име Мелвин Джонсън пристигна в къщата на жената. Жената чистеше кухнята си, докато Абигейл гледаше телевизия в хола.
Въпреки това, когато тя и полицаят отидоха в хола, Абигейл я нямаше никъде.
— Но тя беше точно тук! — каза загрижено баба Бети.
— Сигурно е избягала или е продължила да си търси работа. Нямаше търпение да намери. — каза възрастната жена на полицая.
— Не се притеснявайте, госпожо. Ще я потърсим и ще се погрижим да разберем какво се случва. — увери я полицаят.
С това полицията започна издирването. Те намериха розовия чехъл на Абигейл по пътя и продължиха да следват следите й. Полицай Джонсън скоро намери отстрани на пътя малкото момиченце, което плачеше, заровило лице в коленете си.
— Абигейл? — бавно попита той. Когато младото момиче вдигна поглед, той беше уверен, че е тя.
Абигейл беше наранила крака си, докато бягаше, губейки една от чехлите си по пътя. Полицай Джонсън я закара в болницата и там момичето сподели историята си.
— Живея с майка ми и баба ми в малка каравана. Краката на баба ми я болят от седмици. Живеехме в голяма къща, но имаше пожар и сега нямаме дом. — плачеше тя.
— Просто искам баба ми да седи на мек стол, за да не я болят краката. Опитваме се да спестим пари за стол за баба – такъв с розови цветя. — обясни Абигейл.
Офицерът бил изненадан от чистотата на сърцето на младото момиче. Попита я къде живее и я заведе у дома.
Когато се прибра вкъщи този ден, той не можеше да спре да мисли за Абигейл и какво беше готова да направи за доброто на баба си. На следващия ден той извика свои колеги на среща в полицейското управление, където споделил историята на момичето.
Няколко седмици по-късно полицай Джонсън се върна в дома на Абигейл. Майка й и баба й бяха уплашени, мислейки си, че може би полицаят има заповед за арест след случилото се с Абигейл.
— Вие трите, моля качете се в колата ми и елате с мен. — каза той строго. Абигейл, майка й и баба й бяха сигурни, че ще свършат в затвора. Те последваха полицая без въпроси, защото не искаха да го ядосат.
Докато се возеха в колата, очите на Абигейл се напълниха със сълзи. Тя беше уплашена, докато не осъзна, че знае къде отиват. Те бяха в стария си квартал.
Майката и бабата на Абигейл също разбраха това и бяха любопитни защо са там.
— Какво правим тук? — попита майката на Абигейл.
Полицай Джонсън спря колата пред стария им имот, където къщата им беше изгоряла. Вместо развалините обаче откриха новопостроена къща и екип полицаи пред нея.
— Момичетата и аз просто си помислихме, че можем да направим нещо за вас… — каза им полицай Джонсън, като им даде ключовете. Абигейл не можеше да повярва на очите си, както и майка й и баба й.
— Това шега ли е? — Майката на Абигейл не можеше да повярва.
Полицай Джонсън поклати глава и ги изведе от колата.
— Моля ви, погледнете. — каза той, повеждайки ги към красивата нова къща.
Семейството научи, че офицерите са дали пари от собствените си джобове, за да възстановят къщата им. Те видяха удобен стол с розови цветя в хола, когато влязоха в къщата.
— Това е за баба ти. — каза полицай Джонсън на Абигейл. — Бабо, това е от твоята внучка. Надявам се, че те кара да се гордееш, защото тя е човек, с когото си заслужава да се гордееш. — каза той, говорейки на бабата на Абигейл Стейси, която беше във възторг.
Абигейл и нейното семейство се настаниха в новия си дом. Майката на Абигейл си намери работа и те бавно напълниха дома си с неща, от които се нуждаеха, веднага щом можеха да си ги позволят.
Полицай Джонсън остана добър приятел на семейството им, както и баба Бети, която един ден дойде на гости с полицая, за да види как се справя Абигейл. Семейството наричаше офицера свой „ангел пазител“ и често споделяха храна заедно, когато той се отбиваше.
Какво можем да научим от тази история?
- Винаги трябва да бъдем като децата. Като сме деца, ние мислим невинно и позитивно. Помага ни да станем по-изобретателни, иновативни и отворени към света на възможностите. Позитивността на Абигейл й позволи да отвори възможности за семейството си да започне на чисто.
- Внимавайте за онези, които срещате, особено за децата. Баба Бети постъпи правилно, като се обади на полицията, когато намери Абигейл да обикаля сама из квартала. Това защити Абигейл от всякакви опасности и я върна безопасно при семейството й.
