Сабрина оставя малката си дъщеря Лили на съседите си Ерика и Арнолд, за да я гледат, но никога не се връща за детето. Години по-късно, след като двойката осиновява момиченцето и го отглежда, на вратата се чука, а отвън стои най-шокиращият човек.
— Можеш ли да гледаш дете тази вечер? — помоли Сабрина съседката си Ерика, която беше облечена и готова за вечер със съпруга си Арнолд. Сабрина беше самотна майка и живееше в жилищен комплекс в Орландо, Флорида.
— О, всъщност имахме планове. — отговори Ерика, несигурна. Тя наистина обичаше дъщерята на Сабрина, Лили, тъй като нямаше деца. Тя и Арнолд бяха в края на 40-те и така и не им остана време за деца. Но гледаха Лили от време на време, което беше страхотно.
— Моля ви! Умолявам ви. Имам среща тази вечер и този мъж може да е мъжът на мечтите ми. Нов баща за Лили. — помоли се Сабрина, а Ерика стисна устни. Тя погледна отчаяното лице на Сабрина, без да забележи, че става нещо повече. Тогава видя красивата Лили, която беше на три години и имаше най-големите очи.
Ерика най-накрая кимна, взе Лили на ръце и грабна чантата, която Сабрина й подаде.
— Благодаря ти, благодаря ти! — добави младата жена и избяга.
Тя не се върна тази нощ. Ерика и Арнолд се притесняваха с часове, докато Лили плачеше за майка си.
— Не се притеснявай, скъпа, тя ще се върне сутринта. — утеши Арнолд жена си и се опита да отвлече вниманието на детето.
— Надявам се, че си прав. Притеснявам се за онзи нов мъж, с когото каза, че ще се среща. — промърмори Ерика, отиде до вратата и надникна през шпионката.
Скоро стана сутрин и Сабрина не се беше появила. Ерика отиде директно в апартамента й и почука многократно.
— Сабрина! Сабрина! — извика тя, ставайки все по-притеснена и отчаяна с почукванията си. Най-накрая Арнолд дойде и я върна в дома им.
Те решиха да се обадят на полицията и Ерика каза на полицаите, че се притесняват от този нов мъж, когото Сабрина срещнала. За съжаление те не знаеха повече. Полицаите се опитаха също да почукат на нейната врата, но никой не отвори. Накрая един от тях ритна вратата и те бяха шокирани от сцената пред тях.
Апартаментът беше празен.
— Сигурна ли сте, че тя е живяла тук? — попита офицерът Ерика, която кимна, но покри устата си с пръсти от чиста загриженост.
— Дали Сабрина е изоставила детето? — учуди се ужасена тя.
— Какво се случва сега? Не искаме Лили да бъде отведена. — попита Арнолд единия полицай, докато Ерика влезе в апартамента с другия. Те се натъкнаха на няколко от нещата на Лили, което подсказа, че Сабрина наистина е изоставила детето.
— Ще трябва да се обадим на социалните служби и социалният работник ще реши. Вие може да поискате да получите сертификат за приемна грижа, за да запазите детето. В противен случай тя ще влезе в системата, ако не можем да намерим майка й. — каза полицаят на Арнолд, който се намръщи на идеята.
Той се взря в Ерика пред апартамента на Сабрина и тя срещна очите му с притеснено изражение. Сякаш и двамата решиха в този момент. Лили нямаше да ходи никъде.
Полицията се опитваше да намери Сабрина в продължение на месеци, но търсенето им не даде резултат. Сякаш се беше изпарила във въздуха.
***
Години по-късно 18-годишната Лили се готвеше за бала. Тя израсна с Ерика и Арнолд, които я осиновиха малко след като майка й я изостави. Лили беше наясно какво се е случило, но вече не я интересуваше. Тя беше отгледана добре от възрастната двойка и не би могла да поиска по-добри родители.
Ерика й помагаше с косата, когато на вратата се почука. Арнолд все още беше на работа, така че Ерика остави пресата за коса и отиде да види кой е.
— Сабрина? — Ерика въздъхна учудено, когато отвори вратата. Бяха изминали петнадесет години, откакто напусна дъщеря си, и по някаква причина Сабрина се върна. Ерика беше разбираемо ядосана. — Какво правиш тук?
— Тук съм заради дъщеря си. Казах ти, че ще се върна. — отговори тя. Годините не бяха милостиви към лицето й. Изглеждаше по-стара от Ерика. Нещо явно се беше случило, но на по-възрастната жена не й пукаше.
Тя се присмя на думите на Сабрина и използва цялото презрение в сърцето си, за да заговори.
— Имаш наглостта да дойдеш тук, след като изостави детето си преди 15 години?“
— Тя е моя дъщеря, колкото и време да е минало! — извика Сабрина в отговор на гневния тон на Ерика. — Къде е тя? Къде я държите?
— Веднага ще се обадя на полицията, ако не си тръгнеш. Лили вече е моя дъщеря и ти загуби всичките си права преди много време. — продължи Ерика с леден глас.
— Не можеш да казваш това! Тя е моя дъщеря! Аз ще извикам полиция за теб! — извика Сабрина. Изглеждаше така, сякаш искаше да направи по-голяма сцена, но внезапно спря, гледайки нещо зад Ерика.
Лили беше чула суматохата и излезе от стаята си, за да види какво се случва.
— Какво е цялото това викане, мамо? — попита тя Ерика, объркана, докато очите й не видяха жената пред вратата.
— Лили! Скъпа! Изглеждаш толкова красива! Ела да прегърнеш майка си! — каза нежно Сабрина и разтвори ръце. Тя се опита да влезе вътре, но Ерика се изпречи на пътя й.
— Влез и ще те арестувам. — закани се тя на по-младата жена.
— Мамо, чакай малко — каза Лили и се приближи до вратата. Тя докосна рамото на Ерика и й даде лека успокоителна усмивка. Тогава очите й се фокусираха върху жената, която я беше изоставила през всичките тези години.
— Сабрина? Единствената ми майка е жената, която стои до мен. — започна тя спокойно. — Спомням си как плаках през нощта, когато ме остави тук. Спомням си всичко. Но никога не ми е липсвала любов, защото Ерика и Арнолд имаха толкова много да дадат. Аз съм тяхна дъщеря. Не твоя. Моля те, тръгвай си сега.
— Лили! Промили са ти мозъка! Аз съм ти майка! Знам, че направих грешка, но нека ти обясня! — молеше се Сабрина, а по лицето й се стичаха сълзи.
Лили не изпитваше абсолютно никакво съчувствие към жената.
— Не ме интересува. — каза тя, поклащайки глава и повдигайки вежди. — Тръгвай сега или ще извикаме полиция.
Сабрина стисна устни и погледна гневно Ерика.
— Това не е свършило! — възкликна тя и избяга.
Щом Ерика затвори вратата, Лили я прегърна силно, без да я пуска няколко минути.
— Благодаря ти за всичко. — каза й тя и Ерика не можа да се сдържи и заплака. Беше невероятно да знае, че всички тези години не са били напразни.
Арнолд се прибра след няколко минути и те му разказаха всичко. Той реши да се обади на полицията и в крайна сметка те издадоха ограничителна заповед срещу Сабрина. Лили не искаше да има нищо общо с нея, но жената не спираше да ги тормози и да идва на вратата им.
В крайна сметка тя изчезна и Лили отиде в колеж. Но се връщаше у дома, доколкото беше възможно, напомняйки на родителите си колко много ги цени. Те бяха единственото истинско семейство, което тя познаваше.
Какво можем да научим от тази история?
- Истинската майка не е тази, която те е родила, а тази, която те е отгледала и обичала. Ерика отгледа Лили, когато тя беше изоставена, и Сабрина не можеше да прекъсне тази връзка.
- Не винаги можете да получите прошка. Сабрина очевидно съжаляваше за решенията си, но Лили не беше забравила и никога нямаше да може да й прости.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
