Бен беше успешен бизнесмен, който идваше от проблемно семейство. Майка му го пренебрегваше в ранните му години, но той все пак успя да направи нещо от себе си по-късно в живота. Години по-късно майка му го посети на работа и го принуди да се изправи срещу миналото си.
Бен седеше в огромния си кабинет и денят му вървеше както обикновено. Това обаче не беше просто обикновен ден. Току-що бяха пристигнали финансовите отчети на компанията му за предходната година и нещата се оправяха.
Бен се взря в екрана на компютъра си напълно невярващ. Всичките му години най-накрая се изплащаха забележително. Приходите на компанията му бяха нараснали с няколко десетки милиона долара.
Бен беше толкова щастлив, че сметна за необходимо да празнува. Точно когато вдигна телефона си, за да се обади на асистентката си Джейн, тя изведнъж се втурна с болезнен поглед.
— Ах, Джейн. Тъкмо се канех да ти се обадя. Числата изглеждат страхотни. Мисля, че ни предстои малко празнуване. Моля, донеси няколко бутилки добро шампанско и заведи всички в столовата за бърз, добре, заслужен тост — каза Бен с вълнение.
— Ъъъъ… Ще стане, сър. Но… — започна разтревожена Джейн, опитвайки се да събере думите си.
— Но? — попита Бен със страничен поглед.
— Ъъъъ… Сър, майка ви… Тя… Беше видяна под мост не много далеч от нашите офиси. — обясни Джейн колебливо.
— Какво? — Бен ахна.
— Един от нашите охранители я разпознал преди няколко дни. Беше в доста лошо състояние, сър. Мисля, че живее там от известно време. — обясни Джейн.
Бен не каза нищо за момент, опитвайки се да се стегне. Тогава най-накрая той отговори:
— Благодаря, Джейн. Мисля, че ще направя проверка за това шампанско. Но моля, уверете се, че всеки ще получи бутилка и торба с подарък, с които да се прибере вкъщи в знак на нашата признателност. Вземи си и ти нещо хубаво . Заслужаваш го.
— Благодаря ви, сър — каза Джейн, преди да излезе.
В момента, в който Джейн затвори вратата след себе си, Бен бавно се отпусна на мястото си с тежка въздишка и блеснали очи. Спомените от миналото започнаха да нахлуват в мислите му, връщайки го в началото.
Бен беше отгледан от самотната си майка Елън, след като баща му се разведе с нея и се премести в друг щат. Той беше по-малкият от двамата сина на Елън и винаги се чувстваше така, сякаш майка му отдаваше по-голямо значение на по-големия му брат, Саймън, отколкото на него.
Бен никога не си беше купувал собствени играчки или дрехи и винаги използваше вещите на Саймън. Той започна да ревнува от привързаността на майка му към брат му.
Един ден Бен реши, че ще опита късмета си и ще поиска от майка си дрехи, които беше видял. Той беше в последната година на гимназията и се опитваше да открие собствената си идентичност, така че се надяваше най-накрая да започне да получава свои собствени дрехи, които да отговарят на неговия вкус. И така, той опита.
— Мамо, мислиш ли, че мога да взема това облекло? На разпродажба е, така че не би трябвало да е толкова скъпо. — каза развълнуван Бен на майка си, докато показваше брошурата от магазина за дрехи пред Елън. Елън не му хвърли нито един поглед, а по-скоро погледна сина си с остър поглед на неодобрение.
— Махни това от лицето ми. — каза Елън студено, карайки сърцето на Бен да се свива.
— Мислиш ли, че парите падат от дърветата? Иди и спечели малко пари за нови дрехи! — заключи Елън, преди небрежно да се върне към телефона си.
Бен беше разочарован и взе думите й присърце. Думите на майка му обаче го накараха да разбере, че може да си купи дрехите сам. Бен никога не се беше притеснявал от тежка работа, така че още същия ден започна да си търси работа.
Няколко дни по-късно той получи работа. Беше на седмото небе и нямаше търпение да каже на майка си. След училище той се върна у дома нетърпелив да сподели добрата новина.
Когато влезе в малкия им апартамент, Бен моментално беше посрещнат от вълна гъст дим.
— Мамо! — Бен изпищя и изтича до кухнята, откъдето излизаше димът. Намери горящ съд с бумтящи пламъци само на сантиметри от кухненските завеси.
Веднага премести горящата тенджера от котлона и загаси огъня с вода.
— Мамо! — продължи да крещи той, като се втурна към спалнята й. Елън изпълзя объркана от стаята, докато бършеше очите си.
Когато тя затвори вратата след себе си, Бен забеляза мъжки обувки близо до леглото й. Тогава не подозираше, че това ще бъде един от първите от много мъже, които ще влязат в живота им без предупреждение.
— Какви са всички тези викове? — попита Елън, преди да забележи дима. — И сега? Опитваш се да изгориш къщата ми? — попита вбесена Елън.
— Прибрах се вкъщи и намерих горящ съд. Ако бях дошъл по-късно, огънят щеше да изгори къщата. — обясни Бен, все още кашляйкиg от дима.
— О, аз… сигурно съм забравила да изключа печката. Помогни ми да отворя прозорците и да изкарам този дим. — каза Елън. Докато обикаляха апартамента, отваряйки прозорците, Бен търсеше своята възможност да й каже добрата новина. Ситуацията не изглеждаше идеална, но той прецени, че сега е толкова подходящ момент, колкото всеки друг.
— И така, мамо, послушах съвета ти и си намерих работа като спасител. — обясни Бен, докато бяха в кухнята и се опитваха да проветрят дима.
— О. И колко ще ти плащат на тази работа? — попита Елън с насмешка.
— Ъъъ… Не много. Но е някакво начало. — отговори обезсърчен Бен. Реакцията на майка му потресе сърцето му. Очакваше тя да бъде по-загрижена за безопасността му или да изрази известна гордост от упоритостта му, но всичко, което я интересуваше, бяха парите.
— Пари, Бен. Имаме нужда от пари. — небрежно каза Елън, преди да се върне в спалнята. — И имам нужда да сготвиш вечеря вечер. Не се чувствам много добре. — извика Елън, преди вратата й да се затвори с трясък над мърморенето на мъжа в спалнята.
Бен беше съкрушен и разочарован от липсата на уважение от страна на майка му към него или усилията му. Но той просто си каза, че всичко ще бъде наред. Той избра да се съсредоточи върху новата възможност пред него и очакваше с нетърпение първата си седмица на новата си работа.
Нещата за Бен на работа се подобряваха. Първите няколко седмици работа минаха добре. Клиентите му го обожаваха и той се разбираше добре с другите служители и началниците.
Работата на Бен включваше най-вече той да пази плувците и да помага при подреждането и разчистването на спортния клуб. Но един ден неговите спасителни умения най-накрая бяха подложени на изпитание.
Бен се беше върнал от обяд. Останалата част от деня не беше на работа, но реши да се мотае в клуба. Когато наближи зоната на басейна, с крайчеца на окото си видя някой да се дави в басейна.
Той погледна към спасителната кула, но там нямаше никой. Мигновено се гмурна и извлече човека от басейна. Тя беше младо момиче на същата възраст като Бен. Очите й се отвориха рязко, когато той се канеше да направи CPR, и тя изкашля малко вода.
— О, слава Богу! Страхувах се от най-лошото. — каза Бен с дълбока въздишка.
— Ти спаси живота ми. — каза младото момиче, разтреперано.
— Няма нищо. Просто си вършех работата. Трябваше да не съм на работа, но изглежда, че моят заместник е закъснял за смяната си. — каза Бен, завивайки младото момиче с кърпа.
— Не е нищо. Ако не беше дошъл, когато… Кой знае какво… — започна момичето, без да довърши изречението си, все още в паника.
— Е, радвам се, че дойдох. — каза Бен топло. Едва в този момент осъзна колко красиво е момичето. Той се опита да запази хладнокръвие и професионализъм, докато я изпращаше до рецепцията, но не можа да сдържи погледа си. Когато се приближиха до рецепцията, един глас извика:
— Анджи!
Двамата се обърнаха към мъж на средна възраст в луксозен костюм, който се приближаваше към тях. Щом го видя, младото момиче изтича в ръцете му и го прегърна, като започна да плаче.
— Какво има, любов моя? – попита мъжът, държейки я здраво.
— Почти се удавих, татко. Ако не беше той, нямаше да съм тук в момента. — каза Анджи, посочвайки нервния Бен.
По-късно Бен научи, че мъжът е бащата на младото момиче. Името му беше Браян и беше голям бизнесмен. Той искрено благодари на Бен, че е спасил дъщеря му Анджи и дори му даде голяма сума пари.
Бен беше доволен от себе си и видя още един шанс да се докаже на майка си и да спечели нейната обич. По-късно същия ден Бен разказал на майка си за всичко, което се случило на работа.
Майка му обаче беше по-малко заинтересована от факта, че Бен е спасил живот, а повече заинтригувана от парите, които е получил. Наскоро Елън беше започнала да инвестира много пари и време в намирането на ново гадже.
Тя харчеше голяма част от парите си за външния си вид и редовни срещи, дори в ущърб на домакинството. В крайна сметка тя взе всички пари, които Бен беше спечелил, като просто каза:
— Време е сам да си плащаш, Бен.
Бен беше съкрушен от отговора на майка си, но запази мълчание. Година по-късно майка му най-накрая се омъжи повторно. За съжаление на Бен, тази връзка стана проблематична. Съпругът на Елън искаше Бен да се изнесе и той най-накрая я убеди да го изгони.
— Виж, Бен. Сега си на 18 и тази жизнена ситуация вече не работи. Брат ти се изнесе и знам, че е много по-голям от теб, но имам нужда да направиш това за мен. Разбираш ли? — попита Елън.
Бен просто кимна, след това опакова багажа си и излезе. Той беше много наранен, защото въпреки различията им, Бен обичаше майка си. Но след този ден той започна да й се сърди, че го е изоставила. Закле се никога повече да не се връща там.
Бен вече не работеше като спасител, така че трябваше да намери начин да си изкарва прехраната и да се грижи за себе си. Той все още поддържаше връзка с Брайън, затова се свърза с него и за щастие Брайън успя да му предложи работа в неговата компания.
Оттогава Бен започва да работи за Браян и дори стана близък приятел с дъщеря му Анджи. Анджи и Бен скоро се влюбиха и в крайна сметка се ожениха.
Тъй като сега Бен беше негов зет, Брайън го научи на всичко, което знаеше, и в крайна сметка му предаде компанията. Бен се беше справил добре, въпреки бедния си произход и напрежението в семейството остана в миналото. Така беше, докато майка му не се появи в офиса му толкова години по-късно.
Бен едва успя да разпознае жената пред себе си, когато Джейн я въведе в офиса на Бен. Сега Елън беше на шестдесет години, но изглеждаше, че стресът и раздорите през годините бяха добавили двадесет години. Когато влезе в просторния му кабинет, украсен с награди и снимки на Бен с известни личности, тя се огледа със страхопочитание, най-накрая впечатлена от постиженията на сина си.
— Здравей, синко. — каза Елън, седнала срещу него на изисканото му работно бюро.
— Здрасти, мамо. Какво мога да направя за теб? — Бен отвърна студено.
— Така е честно — каза Елън с въздишка. — Бен, искам да се извиня. — започна Елън, но Бен нямаше нужда от това.
— Слушай, сега малко бързам. Моментът не е подходящ. — рязко каза Бен, стана и се запъти към вратата.
— Охраната ще ти покаже изхода. — заключи Бен, излизайки от офиса, оставяйки Елън с разбито сърце. Охранителите съжалиха Елън и нежно й помогнаха да излезе.
Бен се запъти право към банята и моментално избухна в сълзи, щом разбра, че няма никой наоколо. Целият момент беше твърде сюрреалистичен за него и той не беше осъзнал колко ядосан й беше за всичко.
През годините бе успял да напъха тези чувства толкова дълбоко в дълбините на сърцето и ума си. Ако беше останал в стаята с нея още малко, може би би казал неща, които никога няма да си върнат. „Така е по-добре. Нищо добро не може да дойде от ровенето в стари рани“, помисли си той.
И сега, няколко дни по-късно, научи, че майка му вече е без дом и живее под мост. Част от него все още искаше да остави всичко в миналото, да забрави за нея и да продължи напред. Но знаеше, че никога няма да може да живее сам със себе си, камо ли да спи нощем.
Бен отиде до моста и гледката на майка му там, безпомощна и сянка на предишното си аз, го унищожи напълно. Тя седеше в дрипи и молеше за стотинки от всеки, който би й дал. Изглеждаше изтощена, сива и бледа. Бен трудно можеше да я познае в условията, в които я виждаше сега.
Беше й ядосан за всичко, което се беше случило в миналото, но тя все още беше негова майка и това беше последното нещо, което искаше за нея. Бен най-накрая намери смелостта да говори с майка си и се приближи до нея.
— О, сине мой — каза Елън с кашлица и очите й се насълзиха. Изглеждаше още по-зле, отколкото преди няколко дни.
— Какво стана, мамо? — попита Бен, като нежно я покри със сакото си.
Майка му разплакана обясни ситуацията си и колко много са се променили нещата. Научи, че по-големият му брат се е разболял тежко. Застраховката не можела да покрие лечението му, така че майка му трябвало да продаде апартамента си, за да се опита да помогне с лечението му.
В крайна сметка тя събрала смелост да помоли Бен за помощ. Но след като бе отхвърлена от него, тя нямаше друг избор освен да живее на улицата. Бен започна да плаче, докато майка му продължаваше да обяснява историята си.
— Знам, че преминавам през това изпитание заради егоизма си в миналото. Днес съм тук заради начина, по който се отнесох с теб, Бен. Но имах време за размисъл през годините и дойдох да си видя недостатъците. Не искам нищо за себе си. Просто искам децата ми да са здрави. И ти, и брат ти. — каза Елън, избухвайки в сълзи на рамото на Бен.
Бен беше изправен пред трудно решение. Имаше толкова много неразрешени чувства към майка си, но да я вижда такава не му харесваше. След момент на колебание той прегърна майка си, опитвайки се да я утеши.
Докато я прегръщаше, парче хартия падна от сакото, което й беше дал. Бен го вдигна и осъзна, че е бележка от жена му. Докато го четеше, лицето му пребледня.
— Всичко наред ли е? — попита Елън.
— Ъм… Да, това е бележка от жена ми. Сигурно я е пъхнала в джоба ми тази сутрин. — обясни Бен.
— Нещо не е наред? Изглеждаш така, сякаш или си видял призрак, или си спечелил от лотарията. Не съм сигурна кое. — каза Елън, все по-загрижена.
— Ъъъ… Ще ставаш баба. — небрежно каза Бен.
— Какво?! Това е невероятно!! – каза Елън с писък, докато се прегръщаха отново, и двамата обляни в сълзи.
По-късно Бен настанимайка си в хотел и осигури всичките й нужди. Той намери за брат си един от най-добрите лекари, за да му помогне с лечението и те дори възродиха отношенията си, които бяха охладнели през годините.
Бен и майка му сега бяха в контакт и се опитваха да поправят връзката си. Той й даде да разбере, че ще му трябва време, за да й прости. Той също така се закле да се опита да бъде по-добър родител.
Какво можем да научим от тази история?
- Проявете милост. Бен беше силно наранен от някой, който трябваше да го защити. Когато нещата в крайна сметка се обърнаха и той имаше шанс да върне същата болка, реши да прояви милост към нея и да прекрати цикъла. Въпреки че не беше лесно и отне известно време, той най-накрая го преодоля.
- Научете се да прощавате. Въпреки че понякога е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, е необходимо да се продължи напред. Бен се бореше да прости на майка си, но в крайна сметка направи крачка към изцелението, като се опита да й прости. Въпреки че разбираше, че може да отнеме време и няма да е лесно, той осигури среда, в която това беше възможно.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
