Иван Петров
„Евгений, страшно съжалявам, човек!“
така можеше да започне най-неочакваното писмо в новата българска културна история. Писателят Милен Русков, човекът, който издигна възрожденската душевност в модерна митология с романи като „Възвишение“ и „Чамкория“, изненадващо коленичи — не пред Европа, а пред либералния философ и обществен защитник Евгений Дайнов.
Не, това не е политически фарс, а драма с философски привкус, в която двама от най-умните българи се сблъскват заради едно просто нещо — еврото.
Парадоксът е впечатляващ. Авторът, който превърна стремежа към европейско просвещение в символ на национално достойнство, днес гледа на самата Европа с подозрение. В романите му героите мечтаят за култура, свобода и цивилизация. В социалните му публикации — той мечтае България да не въвежда чужда валута. За Дайнов това е падение. За Русков — пробуждане. А за всички останали — театър на интелектуалното разочарование.
Всичко започва с един пост във Facebook, който предизвика истински фурор: „Харесва ми, че тези хора вече открито съобщават, че събират подписи СРЕЩУ еврото. Така и трябва да бъде. Тия гадни колониалисти, дошли тука да превземат страната ми… Абе я се разкарайте, евроидиоти! Англичаните са умни хора – чупиха ги тия навреме. А ние не!“
След минути коментарите започнаха да валят. Едни го аплодираха, други го заклеймяваха, трети питаха дали това не е нов роман под формата на статус. Но драмата достигна своята кулминация, когато Евгений Дайнов реши да отговори.
„Бях смаян, когато прочетох ‘Възвишение’ за първи път“ – написа Дайнов. „Бях напълно замаян от таланта на автора. А после виждам същия този човек да влиза в най-долното сборище на хейтъри и копейки. Как се случват тези неща? Изумен съм!“
Така започна културната война. Русков, който рядко пести думи, реагира остро: „Дайнов, палячо, стига се прави на умник! Цял живот си бил евтин хедонист, който иска да е*е студентки! Евтин посткомунистически клоун!“
Интернет избухна. Либерали и националисти си разменяха коментари като снаряди. Никой не очакваше извинение, но то дойде. Ден по-късно самият Русков се разкая — искрено, човешки и болезнено:
„Евгений, страшно съжалявам, човек! Това беше ужасно нападение. Чисто зло. Без цел и посока. Просто удря всичко пред очите си. И ти тогава ми попадна. Съжалявам много, не исках да те нараня. Аз съм остаряващ, самотен човек, без планове за бъдещето. В трудно положение съм. В бездна. Мисля, че това нещо ще ми види сметката. Но се боря, криво-ляво. Може и да оцелея.“
Тези думи разтърсиха публиката. Някои го приеха като искрено покаяние, други — като литературна поза. Но едно беше сигурно: българският интелектуален елит отдавна не беше толкова драматичен.
В спора между Русков и Дайнов има нещо по-дълбоко от политическа разлика. Това е сблъсък между два свята. Единият — вярващ в Европа като спасение. Другият — подозрителен към нея като символ на изгубена идентичност. Единият търси модерност, другият — корени. И двамата — българи до болка.
Писателят не вижда в еврото икономически въпрос, а символ на морална капитулация. „Не искам да ми разместват мебелите в дома ми“ — казва той. А Дайнов отвръща: „България без Европа е като кораб без компас.“ В този спор няма победител, само огледала.
Известни личности също взеха страна. Актрисата Ирен Кривошиева заяви: „Истинската тема не е еврото, а как интелектуалецът може да остане верен на себе си, когато светът се срива.“ Боксьорът Кубрат Пулев и треньорката Нешка Робева също подкрепиха Русков. „Няма какво да крием – искаме независимост, не подчинение“, каза Робева.
Дори актьорът Филип Аврамов, който изигра Димитър Общи във филма „Възвишение“, се включи: „Европа винаги е била идеал за Милен. Но той е от малкото, които могат да я гледат в очите и да кажат ‘Не ви вярвам напълно’.“
Самият Русков отново запали искрата с нов пост: „Защо да сме изменници на Републиката, ако не искаме еврото? Просто искаме да ни оставят на мира. Да си живеем живота, без някой от Брюксел да ни казва какъв да бъде левът ни.“
Дайнов този път замълча. Може би защото разбира, че в тази битка няма аргументи, а само емоции. А може би, защото осъзна, че срещу него стои не хейтър, а разочарован романтик — човек, който е повярвал в Европа и сега се чувства предаден от нея.
Феновете на Русков пък настояват той да напише нов роман — „Как загубихме душата си за петдесет цента“. Други предлагат заглавие: „Просвещението срещу Възраждането“. Защото именно това е двубоят — между модерния ум и старото сърце, между либералния патос и националното отчаяние.
Евгений Дайнов вижда в еврото спасение. Милен Русков вижда в него проклятие. Единият мечтае за Европа, другият – за България преди Европа. А ние останалите стоим между тях, с телефона в ръка, лайквайки едното мнение и споделяйки другото.
И може би истинският въпрос не е кой е прав, а дали двамата изобщо спорят за пари. Може би спорят за нещо по-дълбоко – за това кой ще напише последната глава от историята на българската интелигенция. Тази, в която идеалите вече не се измерват в левове, евро или долари… А в това колко истина можеш да си позволиш да кажеш, преди да останеш сам.
Последно обновена на 1 ноември 2025, 11:20 от Иван Петров