М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Еди се жени за Камила, която има 7-годишен син на име Дейвид. Но отглеждането на дете е изтощително. Веднъж той заспива, докато играят на криеница, а доведеният му син го няма на сутринта.
Един от приятелите на Еди го запозна с Камила на домашно събиране. Двамата се харесаха веднага и започнаха да излизат. Но няколко срещи по-късно тя му каза за сина си Дейвид. Отначало той не беше сигурен дали иска да излиза със самотна майка.
Но Камила беше търпелива с него и когато най-накрая срещна Дейвид, всичко изглеждаше наред. И така, когато връзката им стана сериозна, те решиха да се оженят. Всичко обаче се промени, след като заживяха заедно.
Еди не осъзнаваше колко трудно ще бъде отглеждането на дете. Дейвид искаше постоянното му внимание, защото биологичният му баща никога не е бил в картинката. Той съчувстваше на детето, но не можеше да отрече, че понякога момчето беше досадно. Независимо от това, даде всичко от себе си.
Камила беше добра майка, с изключение на това, че глезеше твърде много детето според него. И след няколко месеца Еди осъзна, че Дейвид става твърде разглезен. Той смяташе, че трябва да обсъди този въпрос със съпругата си.
— Камила, забелязах, че никога не му казваш „не“. За едно дете е важно да има правила. — коментира един ден Еди.
— Не обичам да използвам тази дума с него. Винаги се чувствам толкова виновна, че той няма баща, а Дейвид е доста умен. — отговори Камила.
— Да, Дейвид е умен, затова те е манипулирал за много неща. Това трябва да спре, преди да стане тийнейджър и да се влоши. — обясни Еди.
— Знам. Просто е трудно, знаеш. — каза Камила извинително.
— Той не може да избухва и трябва да разбере, че възрастните имат други отговорности. Не можем винаги да играем с него. — продължи мъжът.
— Добре, ще дам всичко от себе си, но можеш ли да ми помогнеш? — попита тя. Еди се съгласи, защото беше вторият баща на Дейвид и единственото мъжко влияние, което детето имаше. Той даде всичко от себе си през следващите няколко седмици, въпреки че Дейвид все още се държеше лошо понякога.
Еди няколко пъти го изпращаше в стаята му да се успокои и хлапето сякаш се поучи от дребните наказания. Поне сега той и Камила можеха да имат малко време за себе си. Но Еди все още се чудеше какво би било да са само двамата.
Нещата изглеждаха наред, но един ден Камила трябваше да отиде в командировка.
— Не искам да ви оставям сами цял уикенд, но това е важна конференция в Ню Йорк. Това е голяма възможност. — обясни съпругата му.
— Е, не е толкова далече от Филаделфия. Това са два часа път с кола. Мисля, че ще се оправим без теб няколко дни. — отвърна Еди.
— Това е страхотно! Знам, че за първи път си с Дейвид съвсем сам. Г-жа Клиъри, нашата съседка, каза, че може да го гледа след училище в петък, а аз ще се върна в събота сутринта. — продължи Камила.
— Всичко е наред, скъпа. Сега с Дейвид имаме страхотна връзка. Можем да се справим. — утеши я Еди.
Но седмицата преди пътуването на Камила беше предизвикателство за Еди. Имаше куп работни срещи и се прибираше по-късно от обикновено. В петък той взе Дейвид от къщата на г-жа Клиъри и момчето веднага поиска да играят.
— Хайде да играем на криеница! — каза развълнувано Дейвид.
— Съжалявам, приятелю. Трябва да направя вечеря, а днес съм уморен. — каза му Еди.
— Моля те! Моля те! Нахраних се при г-жа Клиъри. Не съм гладен. Моля те! Хайде да играем! Петък е! Не е нужно да се събуждаме рано утре. Моля те! — молеше непрестанно момчето.
— Добри. Но ти се скрий първи. — отстъпи Еди.
Дейвид се развесели и избяга да се скрие. Еди отброи до 100 силно и бавно, докато грабваше газирана напитка от хладилника. Седна на дивана и пусна телевизора.
Но тъй като Еди отпусна чело на възглавницата на дивана, той веднага заспа. Междувременно Дейвид не знаеше къде да се скрие, но тичаше развълнуван, защото за първи път само момчетата бяха оставени в къщата. Искаше да впечатли втория си баща.
И така, момчето реши да се качи на тавана и да се скрие там.
— Няма да ме намери тук. — прошепна той нетърпеливо на себе си. Затвори вратата и се скри до няколко кутии.
На тавана имаше само една крушка в средата на стаята и беше студено, но Дейвид искаше да бъде смел за Еди. Минутите обаче тиктакаха, а нищо не се случваше. Той не чу Еди да го вика.
— Леле, той е ужасен в тази игра. — прошепна намусено Дейвид и реши да излезе.
Той отиде до вратата, но не можа да помръдне дръжката. Беше заседнал на тавана.
— Татко! Татко! Татко! — Дейвид изкрещя и удряше по вратата, колкото можеше, без резултат. Еди, който спеше дълбоко, не можеше да го чуе от хола.
Дейвид започна да плаче, мислейки, че вторият му баща го е хванал в капан на тавана. С напредването на нощта стаята стана по-студена и той трябваше да влезе в кутия със стари дрехи, за да се стопли. В крайна сметка той заспа.
На следващия ден Камила се прибра и видя, че Еди спи на дивана в хола.
— Хей, сънливко. Събуди се. Вкъщи съм. — каза му тя.
— Какво? А? — Еди се събуди дезориентиран. Той вдигна очи към нея. — Камила, какво правиш вече вкъщи?
— Еха. Дейвид те измори снощи, а? Казах ти, че ще се прибера тази сутрин. — напомни му тя.
— Сутрин? – попита Еди и изведнъж му просветна. — О, не, Дейвид и аз играехме на криеница. Сигурно съм заспал — осъзна той, докато разтриваше лицето си.
— Донесох закуска. Ще го събудя и можем да ядем всички заедно. — предложи Камила и се качи в стаята на Дейвид. Но той не беше там. Тя провери спалнята им и двете бани, но Дейвид го нямаше никъде.
— Дейвид! Дейвид! — Камила викаше, започвайки да се паникьосва. — Еди, Дейвид не е в къщата!
Еди се изправи и също започна да търси детето. В този момент Дейвид се събуди, като чу писъка на майка си и отново блъсна по вратата. В крайна сметка го намериха на тавана и Камила яростно го прегърна. Момчето се разплака и обясни как е попаднало в капан.
— О, хлапе. Цяла нощ ли се криеше там? Заспах. Много съжалявам. — извини се Еди.
Камила приготви на Дейвид топла вана и му даде горещ шоколад. Тя го настани в стаята му и сдъвка Еди, че е толкова безотговорен.
— Знам, че да имаш дете е трудно, но това е, за което се съгласи, когато се ожени за мен! Можеше да замръзне до смърт там горе! — изрева Камила. — Трябва да ми кажеш сега дали не искаш тази отговорност.
— Много съжалявам, скъпа, няма извинение. Ти си напълно права. Това никога няма да се случи отново, кълна се! — обеща Еди.
През следващите няколко дни Камила се успокои, тъй като видя, че Еди е по-внимателен със сина й. Той също се извини на Дейвид, че е заспал. За щастие, момчето не се разболя и хареса вниманието на втория си баща.
В крайна сметка Еди се научи да обича всичко в това да бъде баща и Дейвид стана негов основен приоритет в живота.
Последно обновена на 22 юни 2023, 12:21 от Иван Петров