Малко момче води овдовялата си майка до олтара в нейния специален ден и й прави сърдечен подарък. Това, което намира вътре, я разплаква.
На 11-годишния Люк наистина му липсваше баща му. Анди беше неговият най-добър приятел, партньор в пакостите и спътник на бейзболните мачове в петък вечер. Но след смъртта му нещата се промениха.
Люк вече не гледаше бейзбол и никога не беше виждал майка си, Клеър, щастлива след смъртта на Анди. Дори след две години тя плачеше, когато виждаше снимките му. Люк не харесваше това и му се прииска да знае как да направи майка си отново щастлива.
Макар и само на 11, Люк беше умно дете и знаеше, че майка му излиза на срещи. Но когато се връщаше, беше депресирана. Никой не би могъл да я направи щастлива така, както Анди, помисли си Люк.
Но истината беше, че Клеър не беше готова да позволи на някой друг да я направи щастлива. Да даде място на друг мъж в живота си и в живота на Люк се усещаше като грях за нея. Как би могла да пусне мъжа, когото обичаше, и да приветства нов мъж в живота си? Тя никога не би направила нещо подобно.
— Но живите трябва да живеят, мамо. — каза й Люк една вечер. И тогава нещата се промениха.
— Мислиш ли, че си готов за нов баща, Люк? Мама не те притиска, скъпи. — беше казала тя и Люк кимна, свивайки устни.
— Ако имам нов баща, мамо, ще бъдеш ли щастлива? Ако ти си щастлива, аз също съм. — каза той. — И да, мамо, татко винаги ми казваше, че животът трябва да продължи. Така разбрах, че мога да бъда щастлив, след като баба Моли ни напусна. Толкова много я обичах!
Думите:
— Да живееш, трябва да продължиш да живееш. — останаха в ума на Клеър и след дълго обмисляне тя реши да представи новия си приятел, Майк, на Люк. Тя и Майк се срещаха от два месеца и тя наистина го харесваше. Но мисълта да изневери на Анди беше единственото нещо, което й попречи да приеме връзката им с цялото си сърце.
Думите на Люк я утешиха и тя се почувства готова за следващата стъпка. В резултат на това тя представи Майк на Люк една вечер.
Когато Люк срещна Майк за първи път, той беше супер развълнуван. Майк беше точно като Анди! Той издърпа стола за Клеър, докато тя сядеше на масата за вечеря, и й помогна да почисти кухнята, след като свършиха с яденето.
— Люк, искаш ли сладолед? Чудех се дали шоколадът би бил добър избор. — каза той и Люк се усмихна.
— Това е любимият на мама. — каза той. — Моят също!
— Добре тогава, нека е шоколад! Харесвам повече ванилия, но предполагам, че шоколадът печели! — той се засмя.
— Ванилия? — попита Люк, разочарован. — Това е скучно! Не е готино, Майк!
— Всъщност си мислех същото. Сега ще сменя любимия си на шоколад, защото двамата ми любими хора обичат шоколад. — намигна той и Люк се усмихна.
С времето Люк и Майк станаха много близки. Ходеха на бейзболни мачове и Майк извеждаше Клеър и него всеки уикенд. О, и той беше фантастичен готвач!
Един неделен следобед той направи най-добрите чийзбургери и вкусно барбекю и Люк стана най-големият му фен.
Клеър забеляза това, както и всеки друг момент, който Майк беше направил незабравим за тях, откакто влезе в живота им. Тя беше щастлива с него, както и Люк, така че един ден тя му предложи брак и без колебание Майк каза: “Да!”
— Я! Значи вече мога да те наричам татко! — каза Люк, докато ги прегръщаше. — Но, Майк, надявам се, че нямаш нищо против, но покойният ми баща винаги ще бъде любимият ми човек. Обичах го повече от всеки друг.
— Няма проблеми, шампионе. — отвърна Майк, прегръщайки Люк и Клеър. — Не ме интересува дали ще съм първи или втори. Радвам се, че ти и Клеър сте тук с мен.
В деня на сватбата си, когато Клеър стоеше в булчинската си рокля в стаята си, Люк беше много емоционален.
— Знаеш, че ще те заведа до олтара, нали, мамо? Искам да направя това. — каза й той.
Изтривайки нежно сълзите му, Клеър го прегърна.
— Разбира се, че можеш да го направиш, скъпи. Ще се радвам. — каза тя.
И така, Люк придружи Клер и след като постави ръцете на Клер в ръцете на Майк, извади кутия от джоба си и я подаде на майка си.
— Татко искаше да отвориш това сега, мамо. — каза той. — Но преди да го направиш, мамо, трябва да ти кажа нещо… — започна той, измъквайки писмо от другия си джоб. — Татко го написа, когато беше в болницата. Бих искал да го прочета.
Прокашляйки се, Люк започна да чете писмото на Анди:
„Люк, знам, че майка ти винаги ще ме обича толкова, колкото аз обичам вас двамата. Но един ден тя ще доведе друг мъж в къщата ни и това е добре. Майка ти има право да бъдеш щастлив, както и ти, но трябва да си сигурен, че той е някой, който се грижи за теб и нея. И ако той е този човек, значи вече го уважавам. И ти също трябва да го уважаваш. Ти трябва да си този, който тества отношението му, неговите истински намерения и този, който ще я заведе до олтара, където този мъж ще я чака. Трябва да избереш най-добрия мъж за майка си!”
— Сега можеш да отвориш тази кутия, мамо… — завърши момчето.
Клеър вече беше обляна в сълзи и когато отвори кутията, заплака още по-силно. Тя намери сватбената халка на Анди в кутията и друго писмо от него.
„Сигурен съм, че Люк е избрал най-добрия мъж за теб. Обичам те и винаги ще те обичам. Познавам те, сигурен съм, че се чувстваш зле, че продължаваш напред, и знам как да те измъкна от това. Моля те, сложи пръстена на безименния пръст на бъдещия ти съпруг. Нека винаги помни, че можеш да бъдеш съпруга само на силен и истински мъж!”
— Майк го заслужава, мамо. — каза Люк. — Знам, че той ще бъде най-добрият баща за мен… и ще те обича, точно както татко. Благодаря ти за това, Майк! — добави.
Виждайки замисления жест на Люк, Майк не можа да сдържи сълзите си.
— Никога няма да те разочаровам, шампионе. Обещавам. — каза той.
И той наистина не го направи.
Какво можем да научим от тази история?
- Продължаването е знак за изцеление; това не означава пренебрегване на загубата на нашите близки. Клеър се сдържа да не се влюби след смъртта на Анди, но думите на Люк й дадоха куража да продължи напред и най-накрая успя.
- Човек, който обича семейството си, никога няма да ги изостави. Анди вече не присъстваше физически с Клер и Люк, но присъствието му можеше да се усети във възпитанието, което бе осигурил на Люк, което помогна на момчето да избере най-добрия мъж за майка си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
