М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Боби започва да проси храна в Уинтърсет, Айова, но никой не знаеше къде живее, докато отец Харис не го последва до външните граници на малкия град. Тогава свещеникът разбира какво всъщност се случва.
Почти всички в Уинърсет, Айова, се познаваха. Отец Харис беше израснал в този малък град и това беше сплотена общност. Ето защо му беше странно, когато някои от неговите енориаши споменаха малко момче в района.
— Да, отче. Малко момче на име Боби идва в къщата ми на всеки два дни и моли за храна. Не е по-възрастен от 7 или 8 години. — каза му г-жа Сантяго след неделната литургия. — Можем ли да направим нещо, за да му помогнем?
— Той те моли само за храна? — попита свещеникът.
— Да, винаги му давам нещо малко. Той каза, че е за болната му майка, която вече не може да работи. Но когато го попитах къде живее, той каза „Там“ и посочи в произволна посока. Не мисля, че той има дом, но не мога да съм сигурна. — поясни г-жа Сантяго.
— Благодаря ви, че ми обърнахте внимание, г-жо Сантяго. Ще поразпитам и ще видя дали другите знаят повече за това момче. — увери отец Харис по-възрастната жена. Но почти всички в града казаха същото.
Един по-възрастен мъж, г-н Дженкинс, каза, че онзи ден е видял момчето, седнало в автобуса, да плаче. Той се опитал да се приближи до Боби, но детето избягало.
Но най-често Боби идваше в къщите на хората, искайки храна, след което веднага си тръгваше. Някои хора потвърдиха, че той се плашел, когато някой споменавал да отиде с него, за да види майка си. Така че отец Харис реши да предприеме действия.
В крайна сметка той забеляза малкото момченце да се разхожда из града с торба, пълна с храна. Хлапето се насочи към външните граници на града, които се състояха от празни земи без нищо наоколо. Сега свещеникът беше притеснен.
Уинтърсет може да не е най-студеният град в Америка, но можеше да стане доста хладен по това време на годината. Отец Харис реши да проследи момчето възможно най-неусетно. По някое време той го изгуби от поглед и почти изгубил надежда да го намери онази нощ, докато не излая куче.
Кучето беше точно пред малка, запусната колиба на празен парцел. Беше заобиколен от сняг и сигурно беше студено вътре. Боби излезе да види защо кучето лае и бузите му пламнаха, след като видя отец Харис.
— Не се притеснявай, Боби. Тук съм, за да помогна. Хората от града ми казаха за теб. Майка ти вътре ли е? Мога ли да говоря с нея? — попита го отец Харис, докато се приближаваше.
— Наистина ли можете да ни помогнете? — учуди се невинно Боби. След като отец Харис гарантира, че е там само за да помогне, Боби се върна в колибата. Той излезе отново почти веднага с малко момиченце, което не можеше да бъде по-голямо от четири.
— Това сестра ти ли е, Боби? — учуди се отец Харис.
— Да. Ние вече нямаме майка. Мама почина преди време, а баща ни изчезна преди това. Страхувах се, че подлите възрастни ще ни разделят. Дотичахме тук със Спарки. Той ни защитава. Но хората тук са мили. — разкри Боби.
— Разбира се, хората тук са мили, Боби. Всички се тревожат за теб и искат да ти помогнат. — добави отец Харис, надявайки се да изгради доверие с децата. Той също така започна да гали Спарки, красива немска овчарка.
— Но можем да останем тук заедно. Искам да си намеря работа. Мога да се грижа за сестра си — настоя Боби с високия си глас, сочейки колибата зад тях.
Отец Харис въздъхна.
— Боби, вече си се погрижил за сестра си. Но вие също се нуждаете от някой, който да ви помогне. По това време на годината ще стане твърде студено. Имате нужда от подходящ подслон. Но мога да ви обещая, че никой никога няма да ви раздели. ж закле се свещеникът.
— Ами Спарки? – попита момиченцето, проговаряйки за първи път.
— Как се казваш? — отвърна отец Харис.
— Роузи.
— Добре, Роузи. Обещавам също, че Спарки ще бъде с вас. Не се безпокойте Той също е част от вашето семейство. — утеши ги свещеникът. — Сега ще дойдеш ли с мен в църквата? Имам хубава топла храна за всички вас, включително и за Спарки.
Боби се съгласи, тъй като нощите, които прекараха в колибата, бяха доста страшни. Той насърчи сестра си и те последваха свещеника. Спарки тръгна зад тях без колебание. В църквата имаше мокро помещение и допълнителни легла. Отец Харис щеше да подготви всичко за тях.
Те ядоха и отидоха да спят, а Спарки се сви на пода до леглата им. На следващия ден отец Харис разпита и прецени, че майката на момчето трябва да е починала преди около три месеца. След това той се обади на социалните служби, за да провери дали ще им намери дом.
Социалният работник разкри, че властите са издирвали децата през цялото това време. Тя му благодари, че ги е намерил и говори за незабавното им настаняване в приемно семейство.
Г-жа Сантяго обаче му каза да каже на социалния работник, че една двойка в града се опитва да има деца от години.
— Семейство Маккарти са толкова мили. Те биха били чудесни родители, а и знам, че обичат кучета. — настоя по-възрастната жена.
Отец Харис го обсъди със социалния работник, който се съгласи, стига двойката да подаде документи, да премине през проверка и да стане официално приемни родители. През това време децата останаха в сервизното помещение на църквата, а отец Харис и монахините се погрижиха за тях.
Две седмици след като бяха открити, Боби и Роузи се преместиха при Маккарти, които не можеха да бъдат по-благодарни на отец Харис и г-жа Сантяго за всичко. Всички в града бяха щастливи да им помогнат.
Последно обновена на 10 юни 2023, 05:33 от Иван Петров