Жена от испанско градче носела момченцето си девет месеца в очакване на цялата любов, която ще му даде, когато се роди. Не е очаквала, че ще го види отново след повече от четири десетилетия!
Мария дел Росарио Родригес била развълнувана, когато открила, че е бременна с първото си дете, момченце. Тя обаче не е очаквала, че детето й ще се разболее и ще има нужда от лекарска помощ.
Момченцето било почти на годинка, когато трябвало да бъде заведено в здравен център; медицинската система обаче не успяла да свърши работата си. Вместо Родригес да се върне у дома с възстановено бебе, тя се прибрала с празни ръце.
Синът й бил отнет от нея и законът не бил на нейна страна, когато се опитала да си го върне. Години по-късно той открива, че е осиновен и тръгва по изтощителен път, за да се опита да я намери отново. Това е тяхната история.
Как една жена губи сина си само за да се свържат отново години по-късно
През ноември 1974 г. Родригес била благословена, когато посреща първото си дете в болницата Перейра Росел. Новата майка кръстила момченцето си Яманду и когато я изписали, двамата се върнаха в Batlle y Ordóñez, градче в Lavalleja.
Когато синът й бил само на десет месеца, той се разболял и тя трябвало да го заведе за медицинска помощ в здравния център на града. Като всеки родител, потърсил медицинска помощ от институция, Родригес очаквала да се върне у дома със здраво или възстановяващо се бебе.
Не предполагала, че завеждането му в центъра ще бъде последният път, когато го вижда. Говорейки пред медиите, майката на Яманду твърди, че синът й е бил откраднат в центъра по време на диктатурата, но в сърцето си винаги е знаела, че той е жив някъде.
Чичото на момчето се опитал да помогне, като подал сигнал в полицията, но властите не му повярвали. За щастие инстинктите на Родригес били верни, тъй като синът й бил осиновен и регистриран под ново име — Маурисио Делгадо.
Делгадо не забелязал агонията на рождената си майка, тъй като по-късно разкри в интервю, че е имал хубаво детство и никога нищо не му е липсвало. Когато осиновителката му починала, той бил на 26 години и открил документ, който разкривали, че тя го е осиновила.
Въпреки че имал добро възпитание, Делгадо искал да знае за корените си и се обърнал към отдела за осиновяване на Mides за помощ. Пътуването до откриването на корените му било ужасяващо и включвало 12 години интензивно търсене.
Делгадо трябвало да търпи хора, които не искали да му помогнат, и други, които затваряли вратите в дългото му търсене. На 28 май 2021 г. обаче той най-накрая успя да се събере с биологичната си майка след 46 години раздяла.
Спомняйки си отново момента, след като Делгадо бил отнет от нея като дете, Родригес изрази:
„Взеха ми го, сякаш съм куче, както когато кученцата се отнемат.”
По време на срещата им Родригес все още виждала Делгадо като бебето, което видяла за последно, когато бил на десет месеца. Тя също се оплака, че е пропуснала да чуе първородното си дете да я нарича „мамо“ за първи път.
При подобен случай в Канада майка загубила връзка със сина си, който бил пристрастен към незаконни вещества. Публикация във Facebook от полицай обаче променя хода на живота им.
Как една майка се свърза отново с отдавна изгубения си син, след като публикация във Facebook стана вирусна
През ноември 2017 г. полицаят Джейсън Къркууд току-що бил напуснал банкомата на банка в Торонто, Канада, след като изтеглил малко пари, когато чул някой да го вика, докато се отдалечавал. Бил Дани Маккилоп, тогава на 38 години, бездомник, когото познавал от около 5 години.
Къркууд, полицай, назначен в Торонто Общностно жилищно настаняване, работел с хора, живеещи със зависимости, както и с бездомни хора, и се притеснил, когато видял Дани.
Мъжът от Кейп Бретон, който се борил със зависимостите от незаконни вещества, попитал полицая колко е изтеглил. След това той помолил Къркууд да преброи парите, което накарало полицая да се почувства нащрек, защото очаквал, че бездомникът ще поиска от него пари. Служителят обаче разбрал, че има само 120 долара от 160 долара, които възнамерявал да изтегли.
За негова изненада Дани извадил ръцете си, разкривайки по 20 долара във всяка. Той казал на Къркууд, че е намерил парите в машината и решил, че са негови. Доволен, полицаят благодарил на Дани и му дал малко пари, преди да си тръгне.
Полицаят смятал, че е невероятно, че употребяващ вещества, който няма начин да получи пари, е избрал да му върне неговите, така че той написал публикация във Facebook за добрата постъпка на Дани. Седмици по-късно той отново се натъкнал на Дани, така че му казал за поста, който написал за него в социалните медии.
При това Дани помолил Къркууд да го тагне в публикацията, като причината била: „така че майка ми да не мисли, че съм толкова лош човек“. Служителят се подчинил и бил изненадан, когато публикацията му станала вирусна със съобщения от хора от родния град на бездомника.
Един от хората, които протегнали ръка, била майката на Дани, Мери Маккилоп, която не го е виждала от 8 години. Тя също не поддържала връзка с него от близо 2 години. Когато научила за историята на Дани, тя си спомня:
“Бях зашеметена. Опитвах се да събера всичко в ума си, като, о, Боже мой; той е там; трябва да тръгвам.”
Мери пътува до Торонто със сестра си и те претърсват улиците, хостелите и обществените кухни и разговарят с охранители на различни места.
Когато настъпва нощта, те решили да прекратят търсенето си, когато съдбата изиграла ролята си. Един мъж минал покрай нея и след като я разпознал, казал: „Хей, познавам те – ти си моята майка.“
Дни по-късно приятелите на Дани и майка му му помогнали да бъде приет в рехабилитационен център във Ванкувър. Той е ходил в много рехабилитационни центрове в миналото, без добри резултати, но този път се заклел да се изчисти. Дани започва да се обажда на майка си всеки ден и звучал положително, докато Къркууд го нарече свой герой за инцидента с парите и му пожела успех.
Майката на Дани планира да посети Ванкувър за няколко месеца, за да види сина си. Тя с любов разкри, че след като е намерила сина си, не иска да го загуби отново.
