Един мениджър се ядосва, когато открива, че една от чистачките, работещи под негово ръководство, “мами” в работата си, като използва помощта на сина си, и я уволнява. Но в крайна сметка решението му се превръща в благодат за чистачката, когато богата жена се намесва, за да ѝ помогне.
Кристин била успешна бизнесдама, която притежавала голяма издателска фирма. Конкурентите ѝ завиждаха колко бързо се е издигнала до върха на компанията, но само Кристин знаеше колко много е работила за това.
Кристин е отгледана в сиропиталище. След като напуснала сиропиталището, тя започнала да учи бизнес в местен колеж и работела странна работа, за да си позволи таксите за обучение. Преди да се впусне в света на издателската дейност, е имала няколко бизнес идеи и всички те са се провалили.
В един момент тя е на път да се откаже, но решава да опита още веднъж и така й хрумва идеята да създаде издателство. За нейна изненада то достига висоти, за които не е мечтала, и мечтите ѝ се сбъдват.
Един ден Кристин трябвало да лети до Австралия за бизнес сделка, но полетът неочаквано закъснял с 10 часа. Сделката била от решаващо значение, а Кристин толкова много държала на сроковете, че изпаднала в ярост.
За съжаление в момента нямало други свободни полети, така че тя нямала друг избор, освен да чака! Трябваше да се обади на организаторите на срещата и да ги помоли да я преместят.
Кристин седнала в чакалнята, но само половин час по-късно започнала да се чувства “безполезна”. Обичала да бъде продуктивна, затова отишла в една книжарница и си купила няколко книги, които предизвикали интереса ѝ. След това отишла в “Старбъкс” на летището и спокойно прочела книгите, докато се наслаждавала на карамеленото си лате и кроасана.
Минаха почти три часа и когато Кристин си тръгна, забеляза едно момче, което спеше върху мръсен парцал. Отначало не му обърнала внимание, но докато си тръгвала, нещо в бедното момче я поразило и тя не могла да не се приближи до него.
“Здравей”, каза тя, потупа нежно рамото му и момчето веднага се събуди.
“Коя си ти?” – попита той бавно, разтривайки очите си.
Кристин се усмихна и попита: “Какво прави малко момче като теб само тук? Нима летиш с някого? Между другото, аз съм Кристин.”
Момчето поклати глава. “Аз съм Саймън. Спах тук, защото бях уморен – каза той.
Кристин недоумявала защо едно момче, което изглеждало на не повече от 6 години, е само на летището и спи върху парцал, затова отишла при летищните власти и ги помолила за помощ.
Когато се върнала с един служител, забелязала жена, която държала моп и прегръщала Симон. Кристин разбрала, че жената работи като чистачка на летището и че Симон е синът на чистачката.
“Познавам тези хора много добре, господин Дънкан – възрази тя. “НЯКОГА БЯХ ЕДНА ОТ ТЯХ.”
“Добре ли си спала, скъпа?” – попита тя. “Трябва само да почистя стаята за персонала и след това можем да се приберем у дома”.
“Но аз вече я почистих, мамо”, отвърна Саймън и отново разтърка очи. “Знаех, че си уморена, затова измих подовете, преди да си легна… Мамо, умирам от глад. Можем ли да се приберем вкъщи?”
“О, ти ли?” Очите на жената изведнъж се насълзиха. “Благодаря ти, скъпа. Хайде сега да тръгваме”, отговори тя. Изведнъж служителката се разсърди на чистачката и Кристин не разбра какво става.
“Какво казахте току-що?” – попита ядосано той и чистачката замръзна. “Господин Дънкан, аз – щях да се прибера вкъщи, защото приключих смяната си за деня”, отговори тя.
“Спри да ме заблуждаваш, Алиса!” – изкрещя той с пълно гърло. “Току-що чух, че твоето момче ти е помогнало! Трябва ли да ти плащам за това, че си наемаш помощници? Знаеш ли какво, ако не можеш да работиш, няма нужда да идваш отново тук! УВОЛНЕНА СИ!”
“Моля те, недей” – помоли тя. “Господин Дънкан, знаете, че съм самотна майка без друг източник на доходи, поради което работя извънредно, за да издържам сина си. Моля, дайте ми още един шанс, това няма да се повтори, обещавам!”
Но господин Дънкан не искаше да чуе нищо. “Аз съм вашият мениджър, Алиса! И аз решавам кой да остане тук и кой не, така че ИЗЧЕЗВАЙ!” – изкрещя й той, оставяйки Алиса в сълзи.
Тя бавно избърса сълзите си и взе ръката на Саймън в своята, докато се готвеше да си тръгне. “Да вървим, сине”, каза тя, но Кристин я хвана за ръката.
“Страхувам се, че нещата не свършват дотук!” – каза тя, а Алиса беше озадачена. “Той ти дължи извинение, Алиса – продължи Кристин. “Той няма право да ти крещи така, само защото е твой началник”.
В този момент други пътници, събрали се около тях, критикуват действията на г-н Дънкан.
“Вижте, госпожо, вие не познавате тези бедни хора”, отбеляза той защитно. “Те биха направили всичко за няколко долара! Не се поддавайте на сълзите им!”
Но Кристин нямаше да го остави да се изплъзне. “Познавам тези хора много добре, господин Дънкан”, контрира тя. “НЯКОГА И АЗ БЯХ ЕДНА ОТ ТЯХ. Точно така… Днес съм тук, защото някога съм работила също толкова упорито за мечтите си. Виждате онова малко момче – добави тя, визирайки Саймън.
“Пред него има светло бъдеще, а майка му прави всичко възможно, за да му осигури добър живот. Разбирам, че е допуснала грешка, като е привлякла сина си на помощ, но да я уволниш по тази причина е крайно, сър. Да не говорим, че сте й крещял на публично място!”
В този момент тълпата около тях говореше ужасни неща за поведението на господин Дънкан, което го унижаваше. Той промълви кратко извинение, но всички знаеха, че това е принудително извинение. Той не го мислеше сериозно и Кристин го извика за това.
“Всичко е наред, сър – каза тя. “Не е нужно да го казвате, ако няма да го мислите сериозно. Алиса вече няма да работи тук, тъй като я наемам за моя икономка… Също така Симон вече няма да й помага в работата, защото ще учи в добро училище. Аз ще плащам за обучението му. Надявам се, че нямаш нищо против, Алиса – добави тя, като се обърна с лице към нея.
Алиса вече се разплакваше. “Аз – аз не знам какво да кажа… Благодаря – благодаря ви, госпожо!”
“Просто ме наричайте Кристин … И всичко е наред”, добави тя и се усмихна.
В крайна сметка високомерието на господин Дънкан не му позволи да се извини подобаващо на Алиса, но той вкуси от лекарството си, когато някои хора го изкрещяха от тълпата и го нарекоха безсърдечен. Той ускори крачките си и изчезна като призрак!
От друга страна, Алиса и Симон се преместиха при Кристин, след като тя се върна от командировката си. Саймън се записа в добро училище, а Алиса обеща на Кристин, че ще работи усилено и ще й върне таксите за обучение на Саймън, въпреки че Кристин я увери, че всичко е наред.
Макар че Кристин беше шеф на Алиса, тя се отнасяше към Алиса и Саймън като към семейство.
