Една майка се състезава с времето, за да намери дъщеря си, която е изчезнала при мистериозни обстоятелства. Една вечер, месец по-късно, тя случайно чува телефонен разговор на съпруга си и научава, че е знаел къде е момичето през цялото време.
— Фу! Това беше на косъм! — промърмори 18-годишната Селена, докато се спускаше по изработена от нея въжена стълба, водеща към поляната от балкона на спалнята си. Тя бягаше от вкъщи, за да даде урок на майка си.
— Мамо, ти ме накара да направя това. Често съм ти казвала да не ме ограничаваш, но не си спомням да си слушала. Нямам друг избор, освен да ти покажа нещо, което никога не си си представяла.
Само половин час преди полунощ Селена избяга от дома си, докато родителите й Естер и Самсон смятаха, че тя спи дълбоко в заключената си спалня…
— Скъпи, ела тук бързо. — изкрещя Естер, след като откри, че единствената й дъщеря липсва на следващия ден. — Къде е дъщеря ни? Търсих я навсякъде и намерих тази въжена стълба на балкона. — извика тя на съпруга си.
След това Естер намери бележка на бюрото на Селена, адресирана до тях. Тя гласеше:
„Скъпи мамо и татко, моля, не ме търсете. Обещавам да се върна, след като успея да докажа, че мама греши. Няма да се прибера, освен ако не й покажа, че съм възрастен, който може да прави нещата самостоятелно. Съжалявам, но мамо, ти ме остави без избор. Не мога да понеса нещата, които ми причиняваш, само защото се страхуваш, че ще ме загубиш като сестра ми. С любов, Селена.”
Естер вече не можеше да сдържи сълзите си. Тя се строполи на леглото, заровила лице в дланите си, и избухна в сълзи. Тя се опита да се обади на Селена, но номерът й беше блокиран.
Горката Естер не можеше да спре да мисли какво се случи с по-голямата й дъщеря Ема преди пет години и се тревожеше дали историята ще се повтори.
— Скъпа, всичко е наред. Мисля, че ще се оправи. Ще я потърсим, става ли? — Самсон утеши Естер. Но тя не го слушаше и продължаваше да плаче.
— Преди пет години казах на Ема да не тръгва на тази екскурзия, но тя не ме послуша. Ако ме беше послушала и беше останала, щеше да е с нас днес. — изплака тя.
Тогава Ема, която по това време беше последна година в училище, беше отишла на екскурзия. Десет минути след като тя проведе последния си телефонен разговор с Естер, автобусът, в който се возеха тя и други ученици, претърпя фатална катастрофа. За съжаление никой не оцеля.
След трагичната загуба Естер разви психологически травми и се страхуваше да не загуби по-малката си дъщеря Селена. В крайна сметка тя постави строги правила и ограничения, които Селена трябваше да следва.
Тя никога не позволяваше на момичето да излиза с приятелите си след десет и отказваше да я изпраща на летни лагери. Естер винаги заключваше спалнята на Селена и входната врата, за да гарантира, че тя никога няма да се измъкне през нощта. Прекалено покровителственият й характер бавно унищожи спокойствието и свободата на момичето.
Ден след ден Естер се превръщаше в властен хеликоптерен родител, когото Селена презираше. Тя обичаше майка си, но не й харесваше, когато продължаваше да се навърта над нея, внимавайки какво трябва да прави и какво да не прави.
Последната капка беше, когато Естер отказа да позволи на Селена да присъства на партито за рождения ден на най-добра й приятелка. Тя заключи вратата и принуди дъщеря си да си легне.
След като й писна от прекалено покровителственият характер на майка й, Селена реши да й докаже, че е възрастен, способен да определя живота си. Тя отдавна кроеше план да избяга от дома си и този ден беше това.
— Скъпа, добре ли си? — Естер чу слабия глас на Самсон, който я насочи към реалността. Тя се обвиняваше за случилото се и го молеше да намери дъщеря им. Двойката подаде сигнал за изчезнало лице в местното полицейско управление и изчака положителна информация.
Но дори седмици по-късно подробностите за местонахождението на Селена остават загадка до една вечер, когато Естер случайно чува Самсон да говори с някого по телефона.
— Да, скъпа, много те обичаме. — чу тя Самсон да говори. — Мисля, че е време да кажеш на майка ти, защото е много нервна. Не е яла и не е спала добре от дни.
Вбесена, Естер се появи иззад стената, стряскайки Самсон.
— Ще говоря с теб по-късно — каза той и затвори телефона.
— Кой беше? — възмути се тя. — Чух всичко. Говореше с дъщеря ни, нали?
Самсон мълчеше и кимна.
— Да, беше Селена.
Естер не можеше да повярва на ушите си и започна да плаче.
— Ти си знаел всичко, къде е Селена. Търсих я като луда цял месец. А ти поддържаше връзка с изчезналата ни дъщеря зад гърба ми…Ти знаеше къде е тя и го скри от мен. Защо не ми каза? Какво правите двамата?
Самсон осъзна, че вече не може да крие истината от Естир. Той реши да я заведе при дъщеря им и да й покаже какво се случва. Същата вечер той и Естер отидоха до покрайнините на града, за да се срещнат със Селена.
— Надявам се, че е добре. Защо е стигнала толкова далеч? Това място не изглежда добро. Какво прави тя тук? — питаше тя Самсон през цялото пътуване.
Миг по-късно те слязоха и се приближиха до нещо, което приличаше на лагер. Естер не можеше да повярва на очите си, когато Самсон посочи някого в средата на няколко деца, които я заобикаляха. Беше Селена и тя консултираше група от 15 деца от бедна част на града.
— Мамо?! Какво правиш тук? — възкликна тя, като погледна баща си, мръщейки се защо е разкрил тайната на майка й толкова скоро.
— Съжалявам, скъпа. Но майка ти ни чу да говорим по телефона, затова я доведох тук, за да й покажа какво си правил през целия месец.
Както се оказа, Селена искала да стане съветник и мечтаела да бъде част от този лагер. Но тя не можела да осъществи мечтата си поради постоянните ограничения и правила на Естер. Селена нямаше друг избор, освен да избяга от дома си, за да докаже на майка си, че вече е достатъчно възрастна, за да се грижи за себе си и за другите.
Естер се огледа и се зарадва да види колко красиво е организирала Селена лагера. Тя беше по средата на преподаване на актьорско майсторство и драма на група от 15 деца. Естер беше доволна да види дъщеря си да работи за развитието на личността на много по-малки деца и се гордееше с нея.
Селена погледна майка си в очите, извинявайки се през сълзи за емоционалните щети, които е причинила. Въпреки че Естер беше преизпълнена с емоции, тя осъзна грешката си и се извини на дъщеря си.
— Скъпа, толкова съжалявам, че те ограничавам и вземам решения от твое име. Разбрах, че децата имат нужда от своето пространство и родителите трябва да ги насърчават да преследват мечтите си, а не да ги ограничават.
Този ден Естер се закле, че никога повече няма да ограничава дъщеря си. Семейството се върна у дома към ново начало, където Естер вече не заключваше спалнята на Селена през нощта и не отказваше на молбата й да излиза с приятелите си. Вместо това тя започна да се доверява на решенията на дъщеря си и вече не беше хеликоптерен родител.
Какво можем да научим от тази история?
- Не предпазвайте прекалено децата си, тъй като това може да ги подтикне да вземат необмислени решения. Неспособна да издържи прекалено покровителствения характер на майка си, Селена взе нещата в свои ръце, за да докаже, че вече е независима. Селена избяга от дома си, изплаши майка си, която продължила да я търси цял месец.
- Родителите трябва да насърчават децата да преследват мечтите си, а не да ги ограничават. Когато Естер срещна Селена в детския лагер след месец изчезване, тя съжаляваше за грешката си. Тя осъзна колко е важно да се насърчават възрастните деца да преследват мечтите си и се извини, че ограничава Селена да прави неща, които обича.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
