М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Силвия трябва да замине в командировка и за първи път да остави сина си Ричард при втория му баща Джефри. Тя се тревожи, но Джефри я уверява, че всичко ще бъде наред. За своя изненада тя се връща и открива сина си заключен в мазето по най-шокиращата причина.
— Добре, сигурен ли си, че ще се оправиш с Ричард? — Силвия попита съпруга си Джефри за милионен път. Тя отиваше на командировка в Ню Йорк и Джефри щеше да надзирава Ричард съвсем сам за първи път в дома им в Ню Джърси.
— Разбира се, скъпа. С Ричард ще се забавляваме толкова много! — каза той, усмихвайки се широко.
Силвия поклати глава. Тя не се съмняваше, че ще се забавляват. Това я тревожеше, защото самият Джефри беше по-скоро дете.
Двамата с Джефри се ожениха преди година, а Ричард беше нейният 6-годишен син от предишна връзка. С баща му се разделиха в момента, в който се роди, и й отне известно време, за да се довери отново на мъж. Но Джефри беше фантастичен, макар и самият той да се държеше твърде детински.
Той и Ричард се забавляваха много. Те играеха видео игри и баскетбол в двора и обичаха филми за супергерои. Но някой трябваше да бъде възрастен, когато наоколо имаше деца, и Силвия се притесняваше, че Джефри няма да бъде такъв сега, когато ще бъде сам със сина й.
— Добре, доверявам ти това, скъпи. — каза тя на съпруга си, който я целуна сладко по бузата, докато й помагаше да постави чантите си в колата. Ричард излезе да се сбогува с майка си.
— Не е нужно да се тревожиш за нищо. Нали, приятелю? — попита Джефри Ричард, потупвайки го по гърба.
Малкото момче кимна яростно и помаха за довиждане на майка си, която се усмихна и влезе в колата, надявайки се този уикенд да заздрави връзката им. Тя също така искаше съпругът й да разбере колко е трудно да си родител, вместо да приема нещата толкова леко през цялото време.
***
Джефри и Ричард си прекараха чудесно. Те играеха с комплектите коли на Ричард, наслаждаваха се на някои игри на Xbox и ядяха цялата нездравословна храна, която Силвия никога не би им позволила.
— Това трябва да е нашата малка тайна, нали? — прошепна Джефри на Ричард, който се ухили заговорнически.
След всичките им игри те решиха да гледат филм и Джефри пусна любимия си „Ловци на духове“, но заспа бързо. Събуди се посред нощ, изключи телевизора и отиде в спалнята си да спи.
***
— Здравейте! Върнах се! – извика Силвия, когато се върна у дома. Тя се прибра вкъщи рано, за да направи закуска на момчетата си и да разбере какво са правили цяла нощ. Къщата беше катастрофа с играчки, разхвърляни навсякъде и тя дори видя опаковки от бонбони и закуски навсякъде. Но очакваше това.
Джефри излезе във всекидневната, разтривайки очите и косата си. Очевидно току-що се беше събудил.
— Хей, скъпа. Дошла си рано. — прозя се той и я целуна по бузата.
Силвия отвърна на целувката и остави чантата си на дивана.
— Знам, но наистина не обичам да съм далеч от вкъщи. Надявам се да нямам повече командировки. — отговори тя и отиде в кухнята. — Отивам да направя закуската. Предполагам, че Ричард не се е къпал снощи. Можеш ли да го накараш да стане и да го подготвиш?
— Разбира се. — прозя се отново Джефри и отиде в спалнята на момчето, за да го събуди. Но изведнъж той извика: — Ричард!
Силвия заряза всичко в кухнята и хукна към спалнята на сина си.
— Какво става? — възкликна тя. Ричард не беше в леглото си. Джефри започна да се движи хаотично из къщата, да проверява килерите, спалнята за гости, но Ричард го нямаше никъде.
— Къде е детето ми, Джефри? — попита тя, като ставаше все по-ядосана с всяка секунда.
— Аз… не знам, Силвия. Снощи заспах, докато гледах филм, и когато се събудих, той не беше там. Предположих, че си е легнал, така че отидох в спалнята си. — обясни Джефри, все още оглеждайки цялата къща.
Силвия изтича до чантата си, грабвайки отчаяно телефона си.
— Предположи? Възрастен щеше да провери! Той е дете! Трябва му възрастен наоколо! Викам полиция!
Изведнъж някъде от къщата им се чу звук.
— Мамо!
— Това е Ричард!. — извика Силвия на Джефри и те се втурнаха към звука, идващ от мазето. Вратата беше блокирана и те можеха да чуят Ричард да крещи.
— Отдръпни се от вратата, Ричи! Ще я отворя с ритник! — Джефри изкрещя, тъй като не можеха да измислят друг начин да отворят. За щастие един силен ритник подейства и Ричард изтича в ръцете на Силвия.
— О, скъпи! — тя въздъхна. — Какво стана? Защо беше в мазето?
— Исках да разбия призраците! — отговори той. Гласът му беше приглушен, защото отказваше да пусне майка си.
— Какво?
— Снощи гледахме „Ловци на духове“. — обясни съпругът й.
— Реших, че всички призраци са в мазето. Но се уморих и тогава вратата не искаше да се отвори! Извиках, но никой не дойде. — продължи Ричард, вдигайки глава и гледайки майка си със сълзи в очите.
— Всичко е наред! Вече всичко е наред, миличък. — утешаваше го Силвия. — Хайде да те вкараме във ваната и да забравим всичко това.
Докато Ричард беше разсеян в банята, Силвия се скара на Джефри, че е толкова небрежен. Той се извини и обеща, че никога повече няма да се случи подобно нещо. Силвия бързо му прости, защото нищо страшно не се беше случило. Всички бяха в безопасност.
От този момент нататък Джефри стана много по-сериозен с Ричард. Те все още играеха, но той се научи как да бъде възрастен около детето и колко е важно да го наглежда. Силвия се гордееше със съпруга си и в крайна сметка му се довери напълно да гледа детето й.
Последно обновена на 14 август 2023, 05:51 от Иван Петров