Когато майка забелязва, че дъщеря ѝ тийнейджърка напуска къщата им късно през нощта с всичките си спестени пари, тя решава да я проследи и открива нещо удивително. 13 години по-късно дъщеря ѝ получава писмо, в което се казва как тази нейна постъпка е променила нечий живот завинаги.
“О, хайде, мамо! Не е като да не можеш да ми дадеш свободни пари поне веднъж”, изцепила се дъщерята на Шери, Мария, една вечер, когато тя се върнала от работа.
“Скъпа, моля те, опитай се да разбереш”, обясни Шери. “Този месец разполагаме с ограничен бюджет. Можем да ти купим ботушите следващия месец.”
“Но, мамо, буквално всяко момиче в моя клас ги има! И изглеждат толкова готино! Искам и аз да ги имам! Както и да е, миналия месец ми обеща, че ще ми купиш нова рокля, а това така и не се случи! Така че този път няма да си тръгна, докато не получа новите ботуши!”
“И двамата знаем какво си направила след това, Мария. Не взе ли пари от портфейла ми, без да ме питаш? Пуснах го, защото не беше голяма сума. Какво имаш да кажеш за това?”
“Но това не е моя грешка, мамо!” Мария избухна. “Защото от два месеца не си ми давала джобни пари, постоянно ми повтаряш, че не можем да си позволим нищо, и всеки път, когато те помоля да ми купиш нещо, то се отлага до безкрай! Престани да се държиш така! Това наистина ме вбесява!”
“Мария!” Шели я предупреди. “Внимавай с езика си, скъпа! Това, че ти говоря учтиво, не означава, че можеш да казваш каквото си искаш!”
“Е, ти го заслужаваш, мамо!” Мария изръмжа. “Заради теб татко вече не е с нас! Ти не можа да си позволиш да платиш за лечението му и той умря. Искаш ли и аз да страдам? Слушай, мамо, аз не съм като татко! Не можеш да правиш каквото си поискаш!”
“Всъщност не трябва да ти говоря, мамо! Ти само ще говориш разни неща, а няма да направиш нищо! Отивам в моята стая и нека не говорим известно време. Ти наистина ме дразниш тези дни!” С това Мария отиде в стаята си и затръшна вратата след себе си.
Бедната Шери остана разплакана. Когато Мария навършва 14 години, баща ѝ Алек умира от рак. Шери направила всичко възможно, за да го спаси – от сеанси по химиотерапия до грижи за него след края на работното си време, но тъй като болничните сметки ставали все по-скъпи, всичките им спестявания и парите от застраховката се изчерпали и тя не успяла да спаси Алек.
За съжаление, тя е сирак и няма живи роднини, които да ѝ помогнат, така че след смъртта на Алек тя остава да се грижи сама за Мария. Работи като сервитьорка в близката закусвалня и поради ниското заплащане почти всеки месец живее с ограничен бюджет.
От друга страна, исканията на Мария просто не спираха да валят всеки месец – понякога това беше роклята, с която се кичеха приятелките ѝ, а друг път – нов грим или обувки. Шери не искаше да отказва категорично на Мария, но нямаше избор; за разлика от предишните случаи обаче този път резултатът беше още по-лош.
След този разгорещен спор Мария и Шери не си говореха почти три месеца. Имаше едно случайно “Здравей” или “Излизам от къщи” и “Може да закъснея”, но нищо повече от това.
Шери си мислеше, че ако даде малко време на Мария, нещата ще се подобрят. Освен това беше започнала да си търси по-добра работа, за да избегне всекидневните кавги вкъщи и да даде на дъщеря си по-добър живот.
За щастие я наеха като рецепционистка само няколко дни след като кандидатства за позицията. В деня, в който отишла в офиса, за да приеме трудовото си писмо, тя се прибрала вкъщи късно през нощта, защото новият ѝ офис се намирал в друга част на града. Решила да изненада Мария с новината, а за да разчупи напрежението между тях, на връщане купила и торта, за да празнуват. Но когато се върна вкъщи, забеляза, че Мария тихо опакова чанта през леко открехнатата врата.
Също така забеляза, че в стаята на Мария цари безпорядък – дрехите бяха разхвърляни, гардеробът отворен, а касичката, в която тя спестяваше пари, беше разбита на парчета. Шери изпаднала в паника и нямала представа какво се случва. Скоро Мария беше приключила с опаковането и се изправи на крака.
Шери се втурна в стаята си и се скри, докато Мария излизаше от къщата през входната врата. Тази нощ Шери решила да последва дъщеря си, за да види къде отива, мислейки си, че тя е замислила нещо нередно.
Вървяла безшумно зад нея, като се стараела да не я забележи, и след няколко минути видяла Мария да върви към една алея, пълна със сметища. Тя се скри зад една стена и след няколко секунди видя как един мършав мъж се приближава към Мария. Мария извади всичките си пари, едно одеяло и няколко стари дрехи от чантата си и ги предложи на мъжа.
“Това са дрехите на баща ми и се надявам да ти паснат – обясни тя. “Съжалявам, че не мога да ви заведа у дома, но можете да спите тук, увит в одеялото. Ще ти е топло през зимата.”
Очите на Шери се насълзиха, когато видя, че Мария помага на човек в нужда. Изведнъж забеляза, че тя слага шапката си с качулка и тръгва към изхода на алеята. Шери ускори крачките си и пристигна вкъщи преди Мария, благодарение на краткия път, който знаеше.
Когато младото момиче влезе в къщата, Шери включи всички светлини. “И така, Мария, къде беше до късно през нощта?” – попита тя, като се преструваше на строга.
“Не е нужно да ти отговарям, мамо. А защо си била толкова късно? Мислех си, че ще спиш при някой друг. Това не е като”. Преди Мария да довърши, Шери пристъпи напред и я прегърна. “Толкова се гордея с теб, Мария. Не беше нужно да го криеш от мен.”
“Мамо… Добре ли си? Какво стана?”
“Видях те да помагаш на бездомника, Мария. Когато се прибрах вкъщи, видях, че си събираш багажа и си тръгваш, затова реших да те последвам до алеята. Но, миличка, защо не ми каза за това преди? Толкова се гордея с това, което си направила!”
Очите на Мария се насълзиха при комплимента на майка ѝ. “О, значи си ме видяла с Джордж”, каза тя, борейки се със сълзите. “Да, той е бездомник и децата му го изгониха. Сблъсках се с него на връщане от училище преди няколко дни. Липсваше ми татко иһттрѕ://…. – тя почти избухна в плач. “А ти ми беше ядосан и дори не ми говореше. Така че се почувствах много самотна и започнах да го срещам често”.
“О, скъпа, това не е нищо подобно. Мислех си, че просто искаш малко пространство. Не съм те избягвала нарочно. Между другото, защо се срещнахте с него толкова късно през нощта? Можеше да отидеш след училище.”
“Тогава си била вкъщи. Не исках да ти казвам, че му давам всичките си спестявания. Плаках, когато го срещнах онзи ден, а когато ме видя, ме утеши и ми говори, така че се почувствах по-добре. Исках да му помогна, затова му дадох парите и дрехите на татко”.
“Е, тогава – предложи Шери, – какво ще кажете да отидем да се срещнем с Джордж утре? Имам идея как да му помогнем.”
“Благодаря ти, мамо”, каза Мария, докато я прегръщаше още веднъж. “И съжалявам, че се държах толкова грубо.”
“Всичко е наред, скъпа. Трябваше да бъда по-търпелива с теб. Между другото, получих торта, защото си намерих нова работа. Нека я разрежем заедно!”
“Наистина? Честито, мамо!”
Мария започна работа като софтуерен инженер в Калифорния и заедно с майка си се преместиха от родния си град. Когато Мария отворила вратата, след като чула звънеца в един неделен следобед, открила на прага си писмо. То било адресирано до нея, но нямало никаква информация за подателя.
Мария била любопитна, затова разкъсала капака на плика. Но когато отворила писмото и започнала да чете, пред очите ѝ изплувало миналото ѝ.
Благодаря ти, че ми помогна, когато никой не го направи. Надявам се, че не сте ме забравили. Бях нает като охранител с помощта на майка ти. Беше ми тъжно, че ти и майка ти заминахте за Калифорния, след като получихте стипендия, за да учите там. Но благодарение на теб и майка ти почувствах, че отново имам семейство. Също така ти благодаря, че ми остави новия си адрес.
Знам, че ще е изненада за теб, но аз никога не съм бил бездомник. Аз съм заможен бизнесмен и след като разбрах, че децата и съпругата ми просто търсят парите ми, се пребоядисах, за да си намеря наследник. Когато срещнах теб и майка ти, знаех кой ще бъде моят наследник. Въпреки това никога не разкрих самоличността си, защото бях много щастлив да живея скромен живот около вас двамата.
За съжаление вие щяхте да четете това писмо, когато вече нямаше да съм жив. Преди няколко месеца ми поставиха диагноза рак и сега просто броя последните си дни. Оставих наследството си на теб и майка ти и се надявам да продължите да бъдете щастливи. Адвокатът ми ще се свърже с теб и ще те посети една седмица след като получиш това писмо. Благодаря ви, че бяхте толкова щедри и добри към мен.
Мария не можа да повярва на очите си, когато прочете писмото, но когато адвокатът на Джордж я посети седмица по-късно, тя научи, че всичко това е истина.
За да почете загрижеността на Джордж за нея, Мария приела наследството му, но вместо да използва парите за себе си, ги използвала за основаване на институция за бездомни. И оттогава тя посещава гроба му всяка година, за да си спомни за него и да отдаде почит на покойната му душа.
