Майка и трите й деца се качват на грешен автобус и се губят. Тя осъзнава, че не може да купи храна на децата си, докато тих глас не я стряска, предлагайки така необходимата помощ.
Джулия нямаше друг избор, освен да отглежда сама трите си деца, след като съпругът й я напусна. Той й изневеряваше с най-добрата й приятелка, а след като тя разбра за любовния им триъгълник, той я напусна и спря да се грижи за децата им.
По това време Джулия беше съсипана. Мислеше, че животът й е съсипан. Тя страдаше от големи проблеми с доверието, след като беше предадена не само от съпруга си, но и от най-добрата си приятелка.
— Трябва да се събереш, Джулия. Имаш три деца, които трябва да отгледаш. Не можеш да се цупиш вкъщи заради това, което са ти причинили. Използвай го като мотивация да се справиш по-добре. — каза майка й, след като видя Джулия да плаче в банята.
Джулия погледна децата си и разбра, че майка й е права. Тя трябваше да се грижи за тях и да се увери, че водят комфортен живот, дори ако това означаваше да работи на две места, за да спечели достатъчно пари.
Майката на Джулия, Лиза, с радост се включи в грижите за трите деца, докато беше на работа. Джулия работеше на две места, общо по 14 часа на ден.
Всеки ден започваше работа в шест вечерта като сервитьорка. След това от един сутринта до осем работеше като домакин в хан.
Когато се прибереше вкъщи, й оставаха около три часа, докато децата й се събудят. Тя използваше това време за сън, преди да се събуди с децата си, за да играе с тях и да почисти къщата.
Работният график на Джулия я изтощаваше, особено при положение, че не спеше достатъчно всеки ден. Тази липса на сън често я караше да бъде разсеяна, неспособна да си спомни най-простите неща.
Една сутрин през уикенда Джулия трябваше да заведе децата си в болницата за ваксинации. На път за вкъщи Джулия случайно обърка автобусните маршрути и те се озоваха на място в града, където никога не са били.
За съжаление щеше да мине още час, преди да дойде друг автобус. Тя купи билети на автобусната спирка и те тихо седяха там, докато децата й не започнаха да плачат, викайки, че са гладни.
Джулия отиде до близкия щанд за бургери, където поръча четири бургера. Когато се канеше да плати, тя трескаво потърси портфейла си в чантата си, само за да открие, че е изчезнал.
— Портфейлът ми беше точно тук. — извика тя. — Току-що купих автобусни билети! — Тя отново погледна в чантата си.
— Съжалявам да го чуя, госпожо. — каза мъжът, който прие поръчката й. — Тази част на града е известна с джебчиите.
Джулия погледна децата си, засрамена, че не може да им купи храна. Тя им се извини и им каза, че ще трябва да изчакат един час, преди да могат да хапнат, само за да заплачат още по-силно.
— Мамо, не съм яла цял ден! — изхленчи дъщеря й. — Много съм гладна!
В този момент Джулия беше на ръба на силите си. Очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Изведнъж тя чу тих глас да казва:
— Не се притеснявайте.
Тя вдигна поглед и видя мъжа от щанда за бургери да вади портфейла си. Той плати поръчката, опакова ги за Джулия и й ги подаде.
— Моля ви, вземете това. За сметка на заведението е. — каза й той.
Джулия погледна стреснато мъжа. Сълзите започнаха да се стичат по лицето й и тя многократно му благодари.
— Много ви благодаря; нямате представа колко много означава това за мен. — каза му тя. — Мога ли да ви помоля за номера ви? Искам да ви върна парите.
Мъжът поклати глава.
— Това не е голяма работа, просто обикновен акт на доброта, който бих искал да направя за вас.
От този ден Джулия винаги се стараеше да помогне на някого, когато имаше възможност. След като поработи на две места още няколко години, тя спечели достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. Тя създаде мобилно приложение, което позволява на потребителите да резервират различни услуги, от домашни помощници до маникюристки, обществени перални, автомивки и др.
Един ден, докато беше на бизнес среща, Джулия се натъкна на човека, който й помогна преди няколко години.
— Вие сте човекът от щанда за бургери. — каза тя. Той се усмихна, разпознавайки я.
— Вие сте майката с трите плачещи деца. — спомни си той. — Как сте?
Този разговор в крайна сметка промени живота и на двамата. Джулия настоя да почерпи мъжа, който се представи като Джейкъб, с вечеря. Това беше нейният начин да му се изплати.
Тя откри, че Джейкъб си търси работа и реши да го наеме като неин секретар. Той ходеше с нея на всичките й срещи и й помагаше да развива бизнеса си.
В крайна сметка, след като прекараха толкова много време заедно и се опознаха повече, те се влюбиха и се ожениха, а Джейкъб осинови трите й деца, обичайки ги като свои.
Какво можем да научим от тази история?
- Ако сте в позицията да помогнете на някого, направете го. Мъжът се чувстваше ужасно, че Джулия не можеше да нахрани децата си, когато бяха гладни, затова се намеси, за да й помогне. Когато сте в състояние да помогнете на някой в нужда, направете го, без да очаквате нищо в замяна, тъй като това може да спаси този човек от достигане на точката на пречупване.
- Каквото повикало, такова се обадило. След като получи акт на добрина, Джулия предаде нататък. В крайна сметка тя се натъкна на човека, който й помогна, този път в позицията да помогне. Това доведе до красиви работни и лични отношения между тях.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
