Въпреки че няма много, майка на две деца, живееща в кола, решава да сподели храната си с беден съсед, само за да получи скъп чисто нов дом на следващия ден от неочакван човек.
Даян беше млада самотна майка, живееща с четиримесечното си бебе и двегодишното си малко дете в очукана стара кола. Тя се раздели с партньора си малко преди раждането на второто си дете и трябваше да отгледа двете деца сама.
За съжаление, тя вече не можеше да работи, защото трябваше да се грижи за двете си деца на пълен работен ден. Това я принуди да освободи малкия апартамент, в който живееха, и да се премести в очуканата стара кола, която някога беше наследила от покойния си баща.
Тя нямаше друг избор, освен да живеят в колата, паркирайки на произволни паркинги из града, защото всички близки приюти бяха пълни. Спестяванията й се изчерпваха ежедневно, защото трябваше да харчи за храна, памперси на бебето си и други основни нужди.
Въпреки че Даян искаше да работи, за да издържа децата си, никой не ги приемаше, а тя не можеше да си позволи да ги настани в детска градина. Така че, докато децата й спяха, тя рисуваше семпли картини и ги продаваше на улицата на следващия ден.
Въпреки че това им носеше допълнителни пари за ежедневните им разходи, все още не беше достатъчно. Дългосрочната цел на Даян беше да спести достатъчно пари за детска градина, за да си намери подходяща работа и да осигури на децата си по-добър и по-комфортен живот.
Един ден Даян и двете й деца се връщаха към колата си, след като бяха взели храна от местен камион за бързо хранене, когато забелязаха възрастна дама, която отчаяно броеше монетите си.
— Какъв е проблема? — попита Даян жената.
Старата дама погледна Даян и въздъхна.
— Не съм яла цял ден, но монетите ми не стигат, за да си купя храна. Всичко, което мога да купя с тези монети, е бисквитка — обясни тя.
Даян се чувстваше ужасно заради старата дама, която изглеждаше толкова крехка.
— Сигурно си гладна. Можеш да вечеряш с нас. Ще споделя храната си с теб — предложи тя без колебание.
Старата дама беше изненадана от любезността на Даян, особено след като беше очевидно, че Даян не е добре осигурена. Беше облечена в дрипави дрехи, носеше двегодишно дете, облечено в тесни дрехи, и бебе, поставено в импровизирана кошница, увита около кръста й.
— Благодаря ти, скъпа — каза й старата дама. — Няма да взема много от храната ви, но ще призная, че дори една хапка би била оценена точно сега. Не знам дали мога да се прибера вкъщи, без да ям нищо — добави тя.
С тези думи Даян и старата дама седнаха на близката пейка и споделиха храната, която тя поръча. Докато възрастната дама, която се представи като Нена, изяде половинката си, Даян нахрани двегодишното си дете, преди да нахрани себе си.
Когато свърши, тя накърми бебето си, което спеше тихо в импровизираната кошница.
— Наблизо ли живееш? – попита възрастната жена Даян, след като свърши с яденето.
Даян вдигна рамене.
— Предполагам, че може да се каже… синовете ми и аз живеем в нашата кола — призна тя.
— Защо? – каза шокирана Нена. — Грижиш се за децата си по цял ден? — попита жената.
Даян кимна с глава.
— Партньорът ми ме напусна малко след като родих второто ни дете. Не можех да си позволя наема сама, така че бяхме принудени да живеем в колата. Никой приют не желае да ни приеме в момента. Надявам се да получа работа, но не мога да си позволя детска градина в момента. Все още спестявам.
Нена се чувстваше зле за Даян, но се възхищаваше на упоритата й работа и постоянство, за да осигури на децата си по-добър живот. Тя попита Даян къде ще бъде след три дни, за да могат да се срещнат отново, и Даян й каза.
На следващия ден Нена съобщава историята на Даян на местния вестник с надеждата да получи помощ за нея. В рамките на два дни много членове на общността се включили, за да помогнат.
Собственик на имот решава да даде на Даян и децата й напълно обзаведен апартамент с две спални на стойност над 370 000 долара, което според него е неговият начин да се отплати, след като разпродал няколко от имотите си за един месец. От дневен център предложили да се грижат за двете деца на Даян безплатно, докато има нужда.
Не на последно място, няколко компании чули за решимостта на Даян да си намери работа. Тя получила много предложения за работа, които също идвали с предимства, като безплатни консултации, пари за облекло и медицински помощи за децата й.
Нена развълнувана се втурна към Даян на мястото, където каза, че ще бъде, след като чула за всички предложения за дарения. Те отидоха заедно в обществения център, където Даян научила за всички щедри подаръци, които членовете на общността искали да дадат на нея и децата й.
Един от присъстващите в центъра беше собственикът на имота, който решил да даде апартамент на Даян. След като получи всички щедри подаръци, той попита Даян:
— Готова ли си да видиш новия си дом?
Даян погледна невярващо Нена, защото не можеше да повярва, че случващото се е истина. Тя кимна с глава и заедно тръгнаха към жилищната сграда, която тя и децата й вече можеха да нарекат дом.
Когато стигнаха до красивия апартамент, Даян не можа да се сдържи и се разплака. Никога не е очаквала да получи такава щедрост от непознати и беше преизпълнена с благодарност. Когато Даян попита Нена защо е споделила историята си, Нена отговори:
— Реши да споделиш това, което имаш, въпреки че имаше толкова малко. Редно е да получиш същата доброта, която толкова щедро даваш на другите.
Какво можем да научим от тази история?
- Каквото повикало, такова се обадило. Даян не очакваше нищо в замяна, когато предложи на Нена малко храна. В крайна сметка нейната доброта й позволи да получи още по-големи благословии.
- Предай нататък. Когато получавате акт на доброта от някого, винаги го плащайте, като помагате на друг човек. По този начин цикълът на добротата никога не свършва.
Тази история е вдъхновена от ежедневието на нашите читатели и е написана от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.