Майка е разтревожена, когато открива, че синът й не е посещавал училище цяла седмица и решава да проучи защо. Но преди да успее да го направи, синът й се прибира вкъщи с количка и признава нещо, което я шокира.
Ема Спенсър беше самотна майка, която сама отглеждаше сина си Тео, след като съпругът й Кларк почина от пневмония преди две години. Тео беше само на десет години, когато всичко се случи, а Ема, която тогава беше домакиня, се бореше с месеци да намери работа в Ню Йорк, където живееха.
Две години след това, когато Тео беше на 12, той настояваше Ема да го остави да ходи на училище сам, точно както неговите приятели. Ема не искаше да прави това, защото Тео все още беше твърде малък, за да бъде оставен сам, но тъй като училището беше наблизо, тя се поддаде и му даде телефон и бележник с важни контакти, на които да се обади в случай на спешност.
Минаха няколко месеца и Ема беше твърде заета с работата си, за да проверява Тео и как вървят нещата в неговото училище. Един ден, докато стягаше раницата му, тя внезапно се натъкна на бележника му и откри, че оценките му са много ниски.
Ема беше меко казано зашеметена. Тя го изправи срещу него, но в отговор Тео започна да се нахвърля срещу нея.
— Мамо, спри да се държиш така! Аз не съм дете и нямаш право да ровиш в нещата ми без мое разрешение! — изкрещя й той, докато грабваше чантата си и тръгваше за училище.
Ема беше шокирана и не можеше да повярва, че синът й се държи така. В същото време тя се притесни, че той не обръща внимание на ученето си и реши да го обсъдят през уикенда, когато и двамата са свободни. Но преди това, в петък, тя получи обаждане от неговото училище, което я разтърси.
— Здравейте, г-жо Спенсър. Всичко наред ли е у дома? Мина седмица, а Тео не се е появявал в училище! Чудех се дали не е болен. — разкри по телефона учителката му г-жа Дейвидсън.
Ема беше озадачена и едва не изпусна телефона.
— Какво? Но той ходи на училище всеки ден. Не разбирам!
— Това е странно, г-жо Спенсър. Той изобщо не се е появил тази седмица. Вероятно е време да обърнем внимание на това, което прави… Знаете колко лесно могат да се заблудят децата в наши дни. — предупреди я г-жа Дейвидсън и затвори.
Сърцето на Ема биеше учестено, когато тя остави телефона. Оценките на Тео падаха, а той не се появяваше в училище! Къде беше през цялото това време, когато тръгваше на училище? Тя веднага му се обади, за да разбере къде е, но той не вдигна. Тя обаче нямаше да се откаже.
Продължи да му звъни и след няколко опита той най-накрая отговори.
— Тео! Какво, по дяволите, ти се е случило? И защо не си на училище? Учителката ти ми се обади преди няколко минути да се оплаче от теб! — избухна тя.
— Аз съм… — Тео се канеше да каже нещо, когато Ема чу бебешки плач на заден план.
— Тео, къде си? — попита тя отчаяно. — Чувам бебешки плач на заден план и… — Ема беше шокирана и ядосана, когато Тео внезапно прекрати разговора, преди тя да успее да завърши.
Докато се прибираше вкъщи същата вечер, единствените мисли на Ема бяха за плача на бебето и отсъствието на Тео от училище. Беше решила да говорят веднага щом се прибере.
За своя изненада, докато наближаваше дома им, тя забеляза Тео с количка близо до къщата им. Тя рязко натисна спирачките от шок и се затича към него, неспособна да повярва на очите си. Вътре в количката имаше момиченце, увито в кърпа.
— Откъде взе количката, Тео? И чие е това бебе? — попита твърдо тя.
Тео дори не я погледна в очите. Той стоеше безмълвен, навел глава и здраво стиснал дръжката на количката.
Ема прецени, че да бъде твърда с Тео може да не е най-добрият начин да изтръгне отговор от него. Така че тя се успокои и повтори.
— Откъде взе бебето, скъпи? И защо не си ходил на училище цяла седмица?
След кратко мълчание Тео проговори.
— Съжалявам, мамо. Не можех да оставя Анет сама. Трябва да я гледам.
— Да я гледаш? Къде изобщо я намери и защо е тук? — попита Ема объркана.
Тео знаеше, че няма изход, така че в крайна сметка разкри цялата история, което ужаси Ема.
Оказа се, че Тео бил на път за училище, когато видял бебето Анет да спи в количка до магазин с няколко просяци. Случайно я забеляза пак на следващия ден и на следващия.
Тогава един ден, докато пресичал улицата, той случайно чул просяците и открил, че Анет е била отвлечена от тях. Те също така заявили, че са искали да избегнат вниманието на полициятаи да избягат, след като вземат пари. Тео предположил, че Анет е в опасност и откраднал количката от просяците.
Той завел Анет в близкия изоставен гараж и започнал да прекарва известно време с нея там. С парите, които Ема му даваше за обяд, той й купил памперси и мляко. След това през нощта той се измъквла от къщата, за да бъде с Анет, връщайки се сутрин, докато Ема още спи.
Когато Ема се обадила да попита за отсъствието му от училище, той осъзнал, че не може да скрие истината и донесъл количката у дома.
— Съжалявам, мамо! Уплаших се, че ще ми се скараш, затова не ти казах истината. — призна той. — Не можех да я оставя. Нямах представа как се казва, затова й дадох името Анет. Можем ли да я задържим?
Ема поклати глава невярващо. Тя беше шокирана, че Тео е направил толкова много зад гърба й, а тя нямаше представа. Но дълбоко в себе си тя се гордееше с него, че е спасил живота на бебе.
— Тео. — каза тя нежно. — Радвам се, че си спасил Анет, но съм бясна, че ме излъга. Лъжата не е хубаво нещо, скъпи.
— Съжалявам, мамо. — отвърна той и наведе глава. — Не исках да лъжа, но не можех да оставя Анет в опасност. Може ли да остане с нас?
— Не, Тео. Не можем да задържим нечие друго дете така, но ако се обадя на полицията и им кажа истината, можем да помогнем на Анет да намери родителите си.
— Но какво ще стане, ако полицаите не ги намерят? — тъжно попита Тео.
— Тогава може би можем да я задържим, след като властите се съгласят!
— Наистина ли? — очите му светнаха.
— Да, скъпи! Виждаш ли, честността винаги е най-добрата политика! Обещаваш ли винаги да бъдеш искрен с мен отсега нататък?
— Да, мамо! Обещавам! Сега нека се обадим на полицията и да им кажем за Анет! — каза той радостно.
— Добре тогава… — Ема се обади на полицаите и им разказа за ситуацията. Тя също попита дали може да задържат Анет при тях, докато родителите й бъдат открити, и за щастие те се съгласиха след проверка на документите.
Докато Анет беше с Ема и Тео, детективите проследиха и арестуваха просяците, които я бяха отвлекли от близкия град. Откриха и майка й Джулия. Тя беше самотна майка като Ема и разкри, че истинското име на бебето Анет е Лили.
Джулия беше в сълзи, когато си върна Лили. Тя не можеше да спре да благодари на Ема, че е гледала Лили и се е грижела за нея. От този ден Ема и Джулия са близки приятелки и често се виждат през уикендите, за да могат Лили и Тео да прекарват време заедно.
