Възрастно семейство се наслаждава на приятен следобед в салон за сладолед в парка, когато жена, седнала до тях, ги моли да гледат детето й за няколко минути. Минават часове, а жената все още я няма.
Джеймс и Емили се наслаждаваха на сладоледа си в един хубав летен ден. Те седяха до млада майка, която хранеше малкото си дете. След малко жената капна шоколадов сироп върху белия си пуловер и поиска да отиде да го почисти.
— Здравейте! — каза тя, усмихвайки се мило на Джеймс и Емили. — Имате ли нещо против да се погрижите за сина ми за 5 минути? Просто трябва да отида до тоалетната, за да се почистя. — попита ги тя.
— Разбира се, не е проблем. — отговори Емили, тъй като обичаше децата. Детето изглеждаше послушно, така че не изглеждаше, че ще заплаче, ако остане сам с тях за 5 минути.
Чакаха майката да се върне, но тя така и не го направи. Джеймс помоли Емили да отиде до тоалетната, за да я провери, но тя се върна с чанта за памперси в ръка и шокирано изражение на лицето си.
— Тя си отиде. — каза Емили, онемяла.
— Как може просто да причини това на собственото си дете? — отвърна Джеймс ужасен. Те провериха чантата за пелени и видяха дрехите на бебето и няколко бебешки бутилки.
Веднага решиха да извикат полиция и социални служби, които дойдоха за няколко минути. Когато социалният работник пристигна, тя претърси детето и чантата му за някаква бележка и видяла една, закачена на панталона на детето с безопасна игла.
Бавно откопчавайки я от детето, тя отвори написаната на ръка бележка, която гласеше:
„Писна ми да се жертвам за този досадник. Баща му ми каза, че е богат и ще се грижи за мен, така че аз напуснах работата си и забременях. Сега той фалира, а аз съм закъсала. Не го оставяйте с непознати – това момче е ваш внук.”
Притеснен, социалният работник бавно подаде бележката на Джеймс и Емили, за да я прочетат.
— Случайно да имате син? – попита ги тя.
След като прочетоха бележката, те се спогледаха с любопитство, преди да кимнат.
— Да, но не сме го виждали от 12 години, откакто ни измами с $20 000. Името му беше Коултън. — отговори Джеймс.
— Коултън — внезапно каза малкото момче, което изглеждаше на около две години. Започна да сочи себе си и да произнася името многократно.
Джеймс и Емили бяха шокирани. Те не се съмняваха, че детето наистина е техен внук и искаха да се уверят, че расте в добра среда.
— Ако сме квалифицирани, бихме искали да се грижим за бебето, тъй като то е наш внук. — каза Емили на социалния работник.
След като оправиха някои документи, на Джеймс и Емили беше позволено да отведат Коултън у дома. Но преди да решат да го осиновят законно, те се опитаха да се свържат със сина си, за да се опитат да запознаят детето с него.
Те разбраха чрез един от старите приятели на Коултън, че синът им е в малък град в Аляска, криейки се от хора, на които дължи пари. Джеймс и Емили предприеха пътуване до там с малкото дете, надявайки се, че синът им ще промени решението си.
— Сине — каза му Джеймс. — Разпознаваш ли това момче?
Коултън сви рамене.
— Познавам го, но не се интересувам от отглеждането му. Напуснах него и майка му с причина.
— Не знам как ни намери майка му, но онзи ден бяхме в парка, когато тя го остави при нас. Знаеш ли къде живее? — попита Емили сина си.
— Просто е. — отвърна Коултън. — Казвал съм й, че сте в парка всеки уикенд, наслаждавайки се на сладолед. Винаги е било ваш навик и предполагам, че тя го е използвала. Вижте, нямам интерес да бъда баща. Майката се казва Мишел. Ето адреса й. — каза той, записвайки го на лист хартия.
Веднага след като се върнаха у дома в Калифорния, Джеймс се свърза с Мишел. Тя отвори вратата, но не го покани да влезе в малкия й дом.
— Мишел, просто искам да обмислиш това. Това е твоят син. — каза той.
— Готов съм да ти помогна финансово, ако решиш да задържиш детето. Ние сме повече от готови да го направим. — каза й той.
Жената веднага поклати глава.
— Не искам бебе, особено от някой, който мами хората за прехраната си. Самата мисъл за това ме отвращава. — каза тя, преди да затвори вратата.
С това двойката, която беше над 60, реши да отгледа Коултън като свой син. Не им отне време да се влюбят в малкото момче, което беше умно, красиво и сладко. Започнаха да го наричат Коулт.
Минаха години и Коулт стана много известен футболист. Предложиха му няколко високоплатени договора в голяма футболна лига и той влезе във вестниците.
Един ден, след като попадна в новините, той беше изненадан да открие двойка да чука на вратата му, твърдейки, че са негови родители.
— Ти ли си, синко? — Беше Мишел, но Коулт не си спомняше за нея.
— Сине, трябва да ни помогнеш. Съжаляваме, че не успяхме да те отгледаме. Живяхме в бедност през всичките тези години и сега лихварите ни преследват. — каза Коултън, неговият биологичен баща.
Порасналото момче ги погледна за няколко секунди, преди да извади бележката, която беше в джоба му през последните двадесет години. Той я прочете и това беше бележката, която Мишел му беше оставила в парка.
Мишел започна да плаче.
— Съжалявам, бях отчаяна и бедна. Бях млада самотна майка и нямах представа как да отгледам дете. — каза тя.
Въпреки че част от Коулт се чувстваше ядосан и предаден, той все пак съжаляваше за двойката. Той покани родителите си в дома си и им каза, че се готви да отиде на футболна церемония.
— Трябва да дойдете. — каза им той.
Родителите му бяха във възторг. Мислеха, че е толкова лесно синът им да им прости след всичко, което се случи. Знаеха, че тази нощ е специална. Това беше голяма церемония по награждаването на спортистите и Коулт трябваше да получи най-престижната награда.
По време на церемонията той беше извикан на сцената, за да вземе трофея си и да произнесе реч. Коулт се приближи в изчистения си тъмносин костюм, усмихнат, докато камерите блестяха от цялата зала.
— Благодаря ви! — започна той.
— Бих искал да благодаря на всички, които ме доведоха до този ден. Моите треньори, моите съотборници, феновете и най-важното, семейството ми. — каза Култън, докато вдигаше трофея си.
Родителите му сияеха от радост, мислейки, че той посвещава победата на тях. Междувременно Джеймс и Емили, които по това време вече бяха на 80 години, нямаше как да не са със сълзи в очите, горди с внука си.
— Тази награда принадлежи на двама прекрасни хора и бих искал да ги извикам на сцената, за да споделят този момент с мен. — каза Коулт, гледайки през тълпата.
Мишел и Коултън се готвеха да се изправят, но това, което Коулт каза след това, ги шокира.
— За моите баба и дядо, Джеймс и Емили, това е за вас. Моля, качете се на сцената и се присъединете към мен. — каза той, като помоли охраната да ги насочи.
Веднага след като Джеймс и Емили се изкачиха на сцената, те споделиха прегръдка с Коулт. Тримата бяха в сълзи, докато Мишел и Коултън ги гледаха смутени.
— Тези двама души са причината да съм тук, застанал пред всички вас днес. Те ме научиха на добро и зло, да бъда добър и честен човек и най-вече ме научиха да обичам, а това е, което прави един добър човек – и спортист. — каза той, завършвайки речта си.
В този момент родителите на Коулт разбраха, че егоистичните им желания им пречат да видят израстването на толкова интелигентен мъж. Беше твърде късно за тях да поемат отговорността да бъдат негови родители, тъй като той вече имаше родители – Джеймс и Емили.
