След часове танци на сватбата на дъщеря си, Паулина тръгва към банята, само за да хване младоженеца да влиза вътре с една от шаферките. Подозрителна към тях, тя вади телефона си, започва да записва и е ужасена от сцената.
Няма нищо по-добро от сватба, която да събере семейство, помисли си Паулина, докато грабваше съпруга си Ерик, за да напусне дансинга. Разбира се, винаги можете да разчитате на драма.
Чичо Марти се беше напил малко и сега флиртуваше с някакви шаферки. Леля Оливия плачеше, защото собствената й дъщеря още не се беше омъжила, а тя беше най-възрастната от братовчедките. Братовчедката Кели оглеждаше централните елементи като ястреб.
— И без това никой няма да я спре да го открадне. — каза Паулина, усмихвайки се на съпруга си.
— Да. — каза съпругът й. — Не ме интересува. Стига Джина да е щастлива.
Да, всичко, което имаше значение, беше дъщеря им, която току-що се беше омъжила за Бъртън и беше блажено щастлива.
— Прав си. — съгласи се тя. — Остави ме да се освежа. Всички тези танци в тази жега не са добри за грима.
Съпругът й кимна пренебрежително и махна към сервитьора за нещо за пиене, докато тя се отдалечаваше. Докато вървеше към банята, мислите й се насочиха към по-щастливи неща. Като Джина и Бъртън, които им правят внуче на медения месец.
— Шшш! Хайде да влезем тук. — прозвуча женски глас, когато Паулина зави зад ъгъла. Очите й се разшириха при вида на Джанет, една от шаферките, която дърпаше Бъртън в банята със здраво стиснати ръце. Космите на ръката й настръхнаха, докато защитническите й майчински инстинкти изтриха всички следи от щастие за дъщеря й.
— Не. — поклати глава тя. — Нищо лошо не се случва. Нищо лошо не се случва. — Тя повтори като мантра.
Паулина обаче не можеше просто да си тръгне. Пристъпи по-близо до банята и чу гласовете на Бъртън и Джанет, но не можа да различи нищо. Какво би казала на Джина? Че ги е видяла да се шмугват в банята, за да говорят? Не беше голяма работа в голямата схема на нещата. Можеше дори да планират изненада за дъщеря й.
Но нещо й подсказа, че не е това. Тя грабна телефона си, пусна видеото и започна да записва, докато бутна вратата. За щастие Бъртън и Джанет бяха твърде съсредоточени един върху друг, за да я забележат. За съжаление те не говореха.
Паулина ги беше хванала в силна прегръдка и внезапно влязоха в една от кабинките, затваряйки вратата след тях. Единствената добра страна беше, че Паулина можеше да влезе в банята, без да бъде видяна. Въпреки това сърцето й се разби за дъщеря й.
— За Бога! Той изневерява в деня на сватбата й! — помисли си тя, възмутена, приближавайки се до кабинката.
Сигурно бяха спрели да се целуват, защото Джанет беше започнала да говори.
— Обещаваш ли? Само година? — попита тя, задъхана от страст.
— Да. Вече говорих с адвокат. — отговори Бъртън.
— Кажи ми какво каза. — настоя тя.
— Трябва да бъда женен за една година, за да се боря за половината от парите й. С малко късмет, състоянието на сърцето на баща й най-накрая ще се влоши и тя ще получи повече от наследството си. — обясни Бъртън. Звукът от прекъснатите им целувки накара Полин да се запуши мълчаливо. — Ще взема каквото мога и тогава ти и аз ще живеем хайлайф живот в Гърция, както винаги сме планирали!
— О, Боже! Да! Искам те веднага! — възкликна Джанет и разговорът им спря. Други звуци долитаха от кабината и Паулина не можеше да понесе повече.
Ръцете й трепереха, когато спря видеото и се втурна от банята към съпруга си. Той все още беше на тяхната маса и допиваше питието си.
— О, добре! Върнах се. Музиката става хубава, скъпа. Време е да покажем на тези деца как танцуваме в наши дни! — Ерик стана, закопчавайки сакото си.
Тя мразеше това. Преди минути всички бяха изключително щастливи, включително и Джина. Сега… светът беше свършил. Но тя не можеше да се пречупи.
— Ерик, ела! Трябва да видиш това бързо! — тя го хвана за ръката и го отведе на тихо място.
Съпругът й беше объркан, но Паулина бутна телефона си в ръцете му и натисна play. Щастието изчезна от лицето му точно както и от нейното.
— Този…
— Не можем да загубим спокойствие сега. Трябва да кажем на Джина незабавно! Трябва да анулираме брака й. Сега! — каза Паулина, а рационалността успокои нервите й.
— Да. — кимна Ерик и нервно прокара ръката си по ризата. — Иди кажи на Джина. Аз ще се обадя на господин Самбърг.
Паулина се втурна към дъщеря си, която се смееше с една от приятелките си.
— Мамо, виждала ли си Бъртън? Искам да танцуваме! — попита тя развълнувано и отново по-възрастната жена трябваше да се подготви какво ще направи.
Джина дойде с желание, видя видеото и не избухна, както очакваше баща й. Вместо това натисна нещо по телефона. Паулина й каза, че Ерик вече се обажда на адвоката им за анулиране и Джина кимна.
— Добре, мамо. А сега седни. Не казвай повече на никого. — помоли тя.
Но Паулина я видя да шепне нещо на другите шаферки. Някои отидоха в задната стая.
Очите на Паулина се стрелнаха към Бъртън веднага щом той се върна в стаята. Няколко секунди по-късно Джанет също се върна.
Изведнъж един от шаферите застана в средата на дансинга и тракаше с вилица по чашата си за шампанско.
— Бих искал да вдигна тост за моя приятел и любовта на живота му. — започна мъжът. Паулина не беше сигурна, че сега може да издържи на речите и тостовете за дъщеря си.
— С другите шафери подготвихме кратко видео. — продължи той. — Поздравления, Бъртън. Обичаме те!
Всички ръкопляскаха, когато стаята стана по-тъмна и един проектор оживя. Първоначално излизаше само бяла светлина, но скоро видеото, което Полин беше заснела, се появи на екрана с пълен звук.
Задъхване. Възмущение. Неверие.
Всякакви емоции изпълниха стаята. Кумовете бяха в шок. С изключение на Джанет, шаферките изглеждаха информирани и я гледаха с пълно презрение. Джина грабна микрофона от ръцете на шафера.
— Сватбата свърши. — каза тя важно и Паулина видя жеста, който стреля към тях. Беше техен ред да тръгнат.
— Да тръгваме. — подкани съпруга си Паулина.
Бъртън и Джанет вървяха зад Джина, опитвайки се да се извинят, но шаферките им пречеха, позволявайки на Джина, Паулина и Ерик да си тръгнат бързо. Отидоха директно в кантората на адвокат, който вече беше започнал документите.
Той обеща, че с видео доказателствата дъщеря им няма да има проблем с процеса и Бъртън няма да има претенции за нищо. Но въпреки уверението му, тримата напуснаха офиса изтощени.
— Много съжалявам, скъпа. — каза Паулина и най-накрая се появиха сълзи.
— И аз съжалявам. — тихо каза Ерик.
— Не стеи виновни, мамо, татко. — поклати глава тя. — Просто се радвам, че ги хвана навреме.
— Какво можем да направим? — молеше се безпомощна Паулина.
— Направи всичко както трябва. — каза Джина. — Следващия път няма да пропусна предбрачния договор.
Ерик се засмя въпреки себе си, а Паулина се усмихна. Дъщеря им щеше да се оправи.
