Иван Петров
Илия Ангелов на 70: Гласът на „Диана Експрес“, който отказа да слезе от сцената
Глас, който разказва поколения
Илия Ангелов е едно от най-разпознаваемите гласове на българската поп и рок музика – човекът, който с „Блус за двама“, „Северина“, „Молитва за дъжд“ и десетки други песни остави трайна следа в историята на „Диана Експрес“. На 70 години той не само не мисли за оттегляне, но и продължава да твори, да излиза на сцена и да доказва, че истинските артисти не се „пенсионират“, а се развиват.
Тази есен легендарният вокалист отпразнува юбилея си с концерт в зала 1 на НДК, както и с излизането на автобиографичната книга „Човекът в сянка, но винаги на предна линия“ – заглавие, което точно описва неговата роля в българската музика: тихата сила, която носи най-силните песни.
Баланс и равносметка: „Животът ми е взел, но ми е дал също толкова“
„За нищо не съжалявам“, казва Ангелов, макар да признава, че е изпуснал безброй възможности през годините. Зодия Везни, той вярва в баланса – в това, че всичко в живота се подрежда по равно. Спокойствието му личи във всяка дума: зад големия артист стои човек, който е научил кое е истински важно.
Концертите продължават: „Няма капитан в пенсия — няма и музикант“
За разлика от приятеля си и колега Митко Щерев, който официално се оттегли от сцената, Ангелов не смята да затваря последната страница. „Китарите ще звънят и занапред“, казва той. Неговата философия е проста – ако можеш да твориш качествено, не бива да спираш.
Книга за човек, който обича „сянката“
Заглавието на биографичната му книга не е случайно. Въпреки че е гласът на едни от най-големите хитове в българската музика, Ангелов никога не е обичал светлината на прожекторите. „Не съм човек, който се бута отпред“, признава той.
Сянката на една легенда
Работата му с Митко Щерев – магнетична личност, около която винаги кипи внимание – естествено поставя Ангелов по-назад, но той не вижда това като проблем. Истината е, че много малко хора знаят, че певецът има и пет самостоятелни албума.
С Митко Щерев: много разговори, но никога спор за музика
„Имали сме противоречия, но никога за музиката“, казва Ангелов. Двамата са прекарали хиляди километри в една кола, обсъждайки всичко – от живота до творчеството. Но когато става дума за музика, между тях винаги е имало синхрон. Затова и общите им песни остават вечни.
Гласът, който почти падна във Виена
Макар никога да не е имал сериозни здравословни проблеми с гласа си, Ангелов помни един момент, в който всичко можеше да се промени. Преди участие във Виена се събужда без глас. Само бързата помощ на специалист в Пловдив и строга дисциплина го спасяват. „На сцената не бях за шест, но бях за пет плюс“, усмихва се той.
„Не плачи за мен, България“ – песен, която го заболя
Илия Ангелов рядко говори за болката си, но една история го ранява дълги години. След като печели „Златният Орфей“ през 1995 г. с „Ключ от чужда стая“, година по-късно се явява с песента „Не плачи за мен, България“. Тя е приета блестящо… до момента, в който е декласирана по обвинение, че припевът приличал на композиция на Крис Риа.
„Почувствах се все едно някой ме обвинява, че съм преписал“, споделя певецът. По-късно променя припева – и песента става още по-силна. Но обидата остава. И до днес.
Животът и загубата: смъртта на съпругата му
Най-тежкият момент в личен план е внезапната смърт на първата му съпруга – майка на двете му деца. „Смятахме се за приятели, освен за семейство“, споделя Ангелов. Болестта идва неочаквано и го потапя в тежка депресия. Отслабва до 62 килограма, губи интерес към музиката и живота.
Спасението идва в лицето на Таня – неговата втора половинка, поетеса, певица и партньор в живота и изкуството.
Скандинавският период и завръщането у дома
Илия Ангелов никога не е искал да емигрира, макар че е работил години в Скандинавия. „Мястото ми е в България“, казва той. Отива в чужбина само за да изкара пари за семейството – време, в което западният свят предлага всичко, което тук не може да се купи.
Кола от „Кореком“ и първото „фиатче“
Певецът се смее, когато разказва за „луксозния“ си първи автомобил – старо фиатче, купено от баща му. По-късно си взима „Лада Самара“ от „Кореком“. Тогава това е символ на успех.
Здравето, спортът и животът без цигари
Ангелов не крие, че е имал операции – апендицит, херния, носна преграда – но днес е в добра форма. Кара колело, ходи в планината, разхожда се с Таня. Пушил е в младежките години, но отказва цигарите завинаги: „На стари години да пушиш е необяснимо“.
Обирите, които го преследват
Интересен детайл е, че Ангелов многократно е бил обиран. Магнетофони изчезват, включително този, който крие в казармата. „А уж беше скрит“, смее се той.
Политика? „Не искам да бъда сред хора, които строят щастието си върху нещастието на другите“
Певецът е категоричен – политика не е негов свят. „Кой ще покани човек, който постоянно ги критикува?“, шегува се той. И го казва с горчив хумор: „Пагон слага човек, който няма талант и не може да си изкара хляба иначе“.
Любов, изкуство и бъдеще
Днес Илия Ангелов живее спокойно, твори, пише музика и прекарва време със семейството си. Големият му внук вече учи в НАТФИЗ, малкият ходи на пиано. А певецът вярва, че най-доброто предстои – защото музикант в пенсия няма.
Последни думи
Историята на Илия Ангелов е история на човек, който оцелява, твори, обича, боли го – и въпреки всичко продължава да пее. Глас, който не остарява. Сърце, което остава младо. Музика, която остава.
Последно обновена на 16 ноември 2025, 23:04 от Иван Петров