М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Новата работа на Холи се превръща в кошмар, когато колегите й се подиграват, че носи опърпани дрехи. Точно когато ситуацията ескалира, шефката им влиза и разкрива истина за Холи, която смразява насилниците й, карайки ги да съжаляват много време.
Това беше първият работен ден на Холи. Докато се настаняваше на бюрото си, тя чу някой да прошепва името й в съседната кабина, като я подкани да се приближи и да подслушва.
— …и Боже! Видяхте ли жалките й обувки и дрехи? — Силвия, колежката на Холи, прошепна, докато нейните колеги Дениз и Мелиса избухнаха в смях.
Холи погледна черните си, износени кожени обувки. Беше купила обувките и останалата част от тоалета си в магазин за втора употреба. Не бяха модерни, но не бяха в лошо състояние…
— Тя няма усет за мода! — изсъска Дениз. — Обзалагам се, че мога да ушия по-добър блейзър от завесите на баба ми!
— О, мисля, че тя е направила точно това! — Силвия се засмя.
Наранена и разочарована, Холи ядосано започна да пише на клавиатурата си, достатъчно силно, за да разберат колегите й, че е там и е чула всичко. Но дори това не попречи на триото да се подиграват на Холи.
— Хей, Холи…права ли съм? Ти сама ли уши този блейзър от покривка?! — Силвия се подигра силно.
Планът на Холи да накара колегите си да спрат да й се подиграват се оказа с обратен ефект. Тя вече се бореше да се впише на новата си работа и не искаше да се конфронтира с колегите си, които имаха дългогодишен опит в този офис.
— Хей, Холи… глуха и сляпа ли си? — Силвия надникна над късата стена, разделяща кабинките им.
Въпреки усилията на Холи да запази спокойствие, Силвия правеше това невъзможно за нея.
— Мисля, че е достатъчно! — Холи се завъртя на мястото си с лице към Силвия.
— Нарушила ли съм някакъв дрескод? — ядосано попита Холи, надявайки се въпросът да ги накара да млъкнат.
— Да… дрес кода на добрия вкус! — Дениз се усмихна.
В този момент Холи не можеше да издържи повече.
— Ако не съм направила нищо лошо, остави ме на мира.
Холи се върна към работата си и насилниците й се почувстваха обидени. Внезапно капачката на химикалка удари Холи във врата и я разтърси.
— Ти ли ми хвърли това? — разтреперано се изправи тя пред Силвия.
— Да! Ти просто ми обърна гръб, докато все още ти говоря… това е адски грубо. — сопна се Силвия.
— Извинявай? — каза Холи. — Учтиво игнорирах неприятните ви коментари за дрехите ми. Вие трите сте тези, които се държат грубо… Не… — Холи направи пауза и млъкна. Тя не искаше да ескалира нещата и да я възприемат като размирник.
— …съжалявам. — добави тя. — Не искам да се караме.
— Твърде късно! — Силвия нахлу в кабинката на Холи. — Тук съм от векове… Ще се погрижа ръководството да знае за лошото ти отношение.
— Престани! Чух всичко! — прогърмя глас от коридора. Г-жа Андерсън, ръководителката на отдела, тръгна към тях.
— Вие трите не бихте разговаряли така с Холи, ако знаехте коя е тя.
— О, хайде, Патриша! Тя е просто ново момиче с нулево уважение към старшите си… — Силвия направи гримаса.
— Стига, Силвия! — сопна се г-жа Андерсън. — Използвам момента, за да ви информирам, че Холи е дъщеря на главния изпълнителен директор, моят брат! Тя изчезна преди години…и най-накрая я намерихме!
Слисана тишина витаеше във въздуха, докато Силвия, Дениз и Мелиса си разменяха притеснени погледи. За Холи сякаш някой беше излял ледена вода на главата й. Беше изключително шокиращо.
— Какво?? — Холи се обърна към г-жа Андерсън. — Аз… не знам за какво говорите.
— Холи, знам, че това е голям шок за теб. Но ще обясня всичко в офиса си. — каза г-жа Андерсън, докато Холи я последва.
— Истина е, Холи… — Г-жа Андерсън седна срещу Холи в кабинета си. — Ти си моята отдавна изгубена племенница. Твоят баща, Дейвид, и аз те търсим от години. Знаех, че може да си нашата Ашли, когато за първи път видях ръката ти.
Холи погледна надолу към дясната си ръка с белег от изгаряне и ампутиран малък пръст.
— Ашли претърпя ужасна катастрофа, когато беше само на годинка. — добави г-жа Андерсън. — Но преди да навлезем в това, трябва да знаеш какво се случи, когато онзи мошеник те отвлече преди толкова години…
Преди 25 години…
Патриша и Дейвид обсъждаха договор в домашния офис на Дейвид, когато телефонът му изведнъж иззвъня.
— Г-н Андерсън…много съжалявам. Обърнах се само за секунда…но те бяха бързи. — хлипаше бавачката на Ашли, Андреа, в другия край на линията.
— Кой беше бърз, Андреа? — Дейвид се паникьоса. — Какво стана?
— Взеха дъщеря ви, г-н Андерсън… и оставиха бележка.
Кръвта се отцеди от лицето на Дейвид и Патриша разбра, че нещо не е наред.
— Прочети ми бележката, моля. — гласът му потрепери, когато Андреа започна да чете.
„За бизнес магната г-н Андерсън.
Вашата малка дъщеря Ашли е с нас. Ако някога искате да я видите отново, донесете 2 милиона долара в брой в парка тази вечер в 18:00 часа.
Елате сам. Не се опитвайте да се правите на умник, или Ашли ще си понесе последствията.
Това е само първата част от сделката. Ще последват още инструкции.“
Дейвид затвори на Андреа и набра номер.
— На кого се обаждаш? — попита Патриша.
— Полицията.
Скоро в имението на Дейвид пристигна детектив. Той разпита бавачката, Патриша, а след това и Дейвид. Съвсем скоро техниците пристигнаха, за да следят всички обаждания към телефона на Дейвид.
Междувременно детектив Евънс пъхна проследяващо устройство в черната чанта, в която беше откупа от 2 милиона долара, стояща на бюрото.
— След като похитителите грабнат чантата с парите, това проследяващо устройство ще ни отведе до тях. — уверено обясни детективът.
Дейвид кимна.
— …и има нещо, което трябва да знаете. Бях толкова объркан и разтърсен, че пропуснах да го спомена по-рано. — каза той. — Подозирам, че бизнес партньорът ми Марко може да стои зад отвличането на дъщеря ми.
Детектив Еванс повдигна вежда, докато изваждаше бележника си и надраскваше подробностите.
— Накратко… Открих сенчестите бизнес сделки на Марко. Доложих на полицията и той по-късно беше арестуван. Обеща, че ще отмъсти за разкриването на престъпленията му.
— Добре. Бъдете сигурни…полицията ще разследва всички потенциални заподозрени. — каза детектив Еванс, докато Дейвид вдигаше чантата с пари. Време беше да ги остави в парка.
Дейвид пристигна в парка с чантата с пари в ръка. Той огледа района, погълнат от пронизителния крясък на щурците. Изведнъж отзад се обади глас.
— Извинете ме господине.
Дейвид се обърна сепнато и видя бездомник, загърнат с оръфано одеяло.
— Разкарай се — намръщи се Дейвид. — В момента нямам време за просяци.
Но мъжът остана неподвижен и подаде на Дейвид лист хартия.
— Казаха ми да ти дам това. — каза той.
Дейвид грабна листа и го разгъна с треперещи пръсти.
— Сделката е провалена. Ти извика полиция. Сега Ашли ще си понесе последствията.
По челото на Дейвид изби студена пот. Няколко полицаи в цивилни дрехи излязоха от храстите и под близкия мост.
— Похитителите трябва да наблюдават някъде наблизо. — извика Дейвид. — Трябва да ги намерим.
Полицаите наобиколиха бездомника, докато той повтаряше, че не знае нищо.
— Кълна се в Бога. Той носеше качулка. Аз спях в онези храсти. Даде ми 20 долара, за да предам бележката на този човек.
— По кой път тръгна след това? — Дейвид прекъсна бездомника.
— Не знам. Той просто избяга през храстите.
Докато полицията отвеждаше бездомника за допълнителен разпит, те настояха Дейвид да се прибере у дома.
— Ще ви се обадят отново за откупа. — каза детектив Еванс на Дейвид. — Това е задънена улица… всичко, което можем да направим сега, е да изчакаме това обаждане.
Така Дейвид се прибра вкъщи и прекара нощта до телефона си, чакайки обаждането, което така и не дойде.
Детектив Евънс пристигна в имението на Дейвид на следващата сутрин с актуална информация.
— Разпитахме обстойно бездомника. Но изглежда, че той казва истината. — каза той.
— Ами Марко? — попита Дейвид детектива. — Трябва да го разследвате.
— Но той отрече да е замесен. — каза детектив Еванс.
Дейвид зарови глава в ръцете си.
— Сигурен съм, че той го е направил! Ако нещо се случи с Ашли, вината ще е изцяло моя.
— Ще продължим да търсим, г-н Андерсън. — увери Дейвид детективът. — Ние следваме всяка следа. Ще направим всичко, за да върнем дъщеря ви вкъщи безопасно.
— И така, какво трябва да правим сега? Само да изчакаме? — попита Патриша.
— Да! — отвърна детектив Еванс. — Това е игра на изчакване. Сигурен съм, че похитителите ще се свържат с вас за парите.
Настоящето…
— …но похитителите никога повече не се свързаха с нас, а полицията така и не те намери. — заключи г-жа Андерсън. — Сякаш изчезна от лицето на земята… докато не се появи тук за първия си работен ден.
Холи беше зашеметена и намери всичко, което г-жа Андерсън й беше казала, за напълно невероятно.
— Значи… похитителите, които ме отведоха, никога повече не се обадиха? — тя се втренчи в очите на г-жа Андерсън. — Ти си такава лъжкиня!
— Какво? — възкликна г-жа Андерсън. — Истина е, Холи. Направихме всичко възможно, за да те намерим…
— Спри! — Холи избухна. — Стига с лъжите ти. Не можеш да ме заблудиш, Патриша. Знам истината за случилото се преди толкова години.
Челюстта на г-жа Андерсън увисна.
— Холи, тогава нещата бяха сложни. Може би Дейвид направи някои грешки, но…
— Грешки? — Холи удари масата. — Той е егоистичен, измамен негодник, който се грижи повече за всяка стотинка, отколкото за собствената си дъщеря! Дейвид беше прав. Марко стоеше зад отвличането… и той отиде да го види в затвора, за да се изправи срещу него.
— Марко предложи на Дейвид сделка. — добави Холи. — Той беше готов да ме върне жива и здрава, ако Дейвид признае, че е натопил Марко за измама, за да открадне акциите му в бизнеса. Някакви предположения какво отговори Дейвид?
— Моят скъп, любящ татко отказа сделката! Вместо това той избра да спаси собствената си кожа. Той плати на някои от другите затворници да „разпитат“ Марко, което те направиха толкова нетърпеливо, че той умря от инфаркт.
Г-жа Андерсън беше потресена.
— Аз… нямах представа за това, Холи. — каза тя.
— Не се дръж толкова наивно, лельо мила .— завъртя очи Холи. — …докато ти и Дейвид бяхте на почивка в Лондон наскоро, аз си позволих да хакна компютъра ви. Беше безпроблемно да намеря файловете, от които се нуждаех, за да потвърдя доказателствата на Марко. Истинските измамници ще отидат в затвора…и справедливостта най-накрая ще бъде възстановена!
— Не… не можеш да направиш това, Холи. — умоляваше я Патриша. — Остави настрана миналото си и помисли за бъдещето си. Можеш да загубиш шанса си да наследиш тази компания, ако предадеш Дейвид.
— О, не смей да си мислиш, че ще се продам за твоята фалшива загриженост. — саркастично отвърна Холи. — Проверих документите на компанията… родителите на Марко ще получат контрол върху компанията, когато Дейвид бъде арестуван… и ще я предадат на мен!
— Какво! Значи оттам имаш цялата тази изопачена информация…тези похитители са ти промили мозъка! — Г-жа Андерсън извика.
— Грешка! Родителите на Марко ме отгледаха в любящ дом, когато баща ми реши да се откаже от дъщеря си и да остави невинен човек да изгние в затвора, вместо да признае престъпленията си. — избухна Холи.
— И знаеш ли какво? Адски съм им благодарна. Те ми показаха, че семейството е повече любовта, която споделяте, отколкото генетиката!
Холи стана и се запъти към вратата.
— Не се опитвай да бягаш, мила лельо! Вече предупредих осиновителите си, докато ти разказваше приказката си. Полицията вече е на път!
Когато Холи затръшна вратата пред г-жа Андерсън, тя забеляза, че Мелиса, Силвия и Дениз я шпионират от кабинките си.
— Дами, това е вашият щастлив ден! Стягайте багажа си, защото моята компания вече не се нуждае от вашите услуги! — каза им Холи.
— И се надявам, че обезщетението ви е достатъчно, за да си купите маркови тоалети!
Последно обновена на 29 септември 2023, 06:02 от Иван Петров