Сърцето на една касиерка трепва, след като научава историята зад мазолестите ръце на една клиентка, и решава да направи нещо по въпроса: на следващия ден изпраща изненада за нея с камион.
Линси Гарфийлд обичаше работата си. Като касиер в супермаркета на Моли в Охайо, тя обичаше да поздравява нови клиенти, да разговаря с редовните, да маркира покупките им и бързо да подготвя сметките им.
Понякога се сблъскваше с неприятни клиенти, които вярваха, че управляват света, но срещаше и малки деца, които обичаха да купуват шоколади и бонбони от магазина и озаряваха деня на Линси с широките си усмивки, след като купуваха вкусните лакомства.
Като цяло, Линси се смяташе за късметлийка, че е получила работа, на която можеше да се среща с нови хора, да вижда весели лица и дори да води кратки разговори, когато наистина имаше нужда от почивка от цялото управление на сметки!
Един ден Линси работеше на обичайната си смяна в супермаркета, когато жена на средна възраст се приближи до касата и започна да подрежда покупките си.
— Добър ден, госпожо — каза Линси с усмивка и жената се усмихна в отговор.
— О, да, бихте ли фактурирали бързо тези артикули? Трябва да се прибера скоро! — отвърна тя припряно.
— Разбира се, госпожо. — отговори Линси, докато преглеждаше артикулите един по един и подготвяше сметката. Докато жената си играеше с чантата си, за да даде парите, вниманието на Линси беше привлечено от мазолестите й ръце.
Тя видя, че жената е нервна и паникьосана и че ръцете й треперят. Докато жената плащаше сметката си, Линси я попита дали има нужда от помощ.
— Имате ли нужда от помощ с тези чанти, за да ги занесете до колата си, госпожо? Мога да помогна… — предложи тя.
— Наистина ли? — Жената я погледна с изпълнени с надежда очи. — Можете ли да го направите вместо мен? Ще бъде много мило от ваша страна.
— Разбира се, госпожо — каза Линси. Тя помоли колегата си Пол да поеме касата, докато тя помагаше на тази жена, и докато излизаха от сградата, Линси не можеше да не се зачуди какво не е наред с ръцете на жената.
— Казвам се Стела. — отговори жената, когато се приближиха до колата й и Линси натовари хранителните стоки. — Много ви благодаря, че ми помогнахте! Желая ви приятен ден.
— Не се тревожи, Стела. Между другото, аз съм Линси. И ако нямаш нищо против, моля, вземи това от мен… — Тя извади крем за ръце от джоба си и й го даде. — Не се притеснявай. Това е за моя сметка. Просто се тревожа за ръцете ти и се надявам, че това ще помогне.
— О, това – това е много мило от твоя страна. — Стела се изчерви, докато го приемаше. — Рядко имам време за себе си. Имам голямо семейство, за което трябва да се грижа. Съпругът ми е единственият, който работи, и нещата са трудни, откакто свекърва ми се премести да живее при нас.
— Всъщност пералнята ми се развали. — продължи тя, сякаш дължеше обяснение на Линси. — Така че пера на ръка което обяснява защо са в това състояние… За момента сме с ограничен бюджет, така че тая надежда някой ден да си купя нова машина…
— Ах, разбирам… Ти си един от най-трудолюбивите хора, които съм срещала, Стела. Увери се, че се грижиш за себе си. Заслужаваш го. — каза й Линси.
— О, благодаря ти! Трябва да тръгвам сега или ще закъснея… Трябва да приготвя вечеря за всички. Благодаря ти отново…
— Няма проблем. — увери я Линси и Стела се качи в колата си и потегли.
Онази вечер, след като Линси се прибра от работа, тя не можеше да изтрие ръцете на Стела от главата си. Можеше да види колко стресирана е жената от цялата домакинска работа. Тя очевидно заслужаваше малко помощ, особено с прането, което съсипваше прекрасните й ръце! Но какво би могла да направи Линси?
Линси обмисляше това дълго време и най-накрая й хрумна идея. На следващия ден камион от супермаркета на Моли спря точно пред къщата на Стела. Дъщеря й Лили и синът й Джеймс си играеха в предния двор и се втурнаха вътре, за да кажат на Стела за това.
— Мамо, мамо! — изчурулика Лили. — Отвън има камион!
— Какво? — Стела се приближи до вратата и видя двама мъже да разтоварват голяма картонена кутия и да я носят на верандата.
— Стела Брадфорд? – попита един от тях.
— Да?
— Моля, подпишете тук, госпожо. — помоли той, като й показа разписка за доставка.
Стела явно беше объркана.
— Но кой изпрати това? — попита ги тя, гледайки огромната кутия на верандата й и след това камиона на супермаркета.
— Съжалявам, госпожо. Току-що ни казаха да доставим това тук. Нямаме представа за останалото. — Връчиха й писмо, взеха подписа й и потеглиха.
Стела отвори писмото и започна да го чете, сълзите й не спираха да се ронят.
„Скъпа Стела,
Линси е, от супермаркета на Моли! Напълно забравих да ти кажа за томболата на нашия магазин! Ти беше нашият 500 000-ен клиент и късметлията, който спечели пералня! Сега няма да се мъчиш с пране! Надявам се, че се грижиш добре за себе си.
– Линси.”
— О, скъпа! Това е невероятно… — прошепна Стела на себе си.
Стела се обади на съпруга си и го помоли за помощ да вкара пералнята вътре. Те бяха щастливи да получат нова и Стела беше щастлива, че вече не трябва да се тревожи за прането. Тя обаче нямаше представа, че в супермаркета няма такава томбола.
След като чу историята на Стела, Линси се обърна към своя шеф, г-н Джоунс, и го помоли да изпрати на Стела пералня. Линси знаеше адреса й от техните записи и дори предложи да плати пералнята на месечни вноски. Но г-н Джоунс отхвърли предложението й и реши да даде машината на Стела безплатно.
— Ти си най-добрият служител, който този магазин някога е имал, Линси. Хората посещават магазина ни отново заради теб и ти ни носиш доходи, така че мога да направя това за теб…Няма проблеми! — каза той.
Благодарение на добротата на Линси и г-н Джоунс, отдадена и грижовна домакиня като Стела намери известно облекчение от тежестта си и може да обърне внимание на себе си.
Какво можем да научим от тази история?
- Не е нужно винаги да казвате, че помагате на някого, тъй като това може да подкопае достойнството му. Когато Линси предложи на Стела крема за ръце, тя забеляза, че се смущава и се изчервява. Тя не искаше да я накара да се почувства така отново, като изпрати пералнята, така че измисли други начини да помогне и я изпрати като награда от томбола.
- Една проява на доброта може да означава много за някого. Благодарение на любезните хора като Линси и г-н Джоунс, Стела няма нужда да пере на ръка; да се надяваме, че ще подобри състоянието на ръцете й.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
