Ивет Лалова: Ако не се променим, българската атлетика ще изчезне

Ивет Лалова-Колио не мълчи: легендата на българската лека атлетика избухна с призив за промяна в управлението на спорта!

Една от най-емблематичните фигури в българския спорт – Ивет Лалова-Колио – настоя за реална, дълбока и видима реформа в начина, по който се управлява леката атлетика у нас. Със своята типична откровеност тя заяви, че времето на „марионетните спортисти“ е свършило и че именно атлетите – онези, които с кръв и пот извоюват успехите на България – трябва да имат глас в решенията, определящи бъдещето на родната федерация.

В интервю за предаването „Арена спорт“ по БНТ, Ивет Лалова не спести критики и призова за прозрачност, нов модел на управление и повече реално участие на хората, които знаят какво означава да се бориш на пистата, а не зад бюрото. Поводът – предстоящото Общо събрание на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА), насрочено за 8 ноември в София. Именно тогава ще бъде решено кой ще води родната атлетика в следващите години – решение, което Лалова нарича „съдбовно“.

„Отминаха времената, в които спортистите бяха просто марионетки“, заяви тя категорично. „Когато има успехи – всички се радват. Когато не се случва нищо, вината пада върху нас. Но спортът не е едноличен спектакъл – той е екип, визия и бъдеще. Време е атлетите да седнат на масата и да участват в процесите, които определят развитието на спорта ни.“

Думите ѝ идват само месеци след напрегнатото лято, когато Българската федерация по лека атлетика преживя сериозни сътресения. На бурно заседание през август Георги Павлов замени Иван Колев като председател на централата – сцена, която остави неприятен вкус у мнозина. Тогава Лалова не скри възмущението си и излезе с открито писмо, в което предложи конкретни стъпки за модернизация и реформи. Сега тя очаква ноемврийската среща да протече, по нейните думи, „по-цивилизовано“.

„Очаквам този път разговорът да е много по-спокоен и конструктивен,“ каза тя. „Надявам се атлетиката най-после да вземе най-доброто решение за своето бъдеще. Това не е просто избор на председател, а избор на посока.“

Сред петте ключови предложения на Ивет Лалова след августовското събрание беше въвеждането на квоти за спортисти и жени в управителния съвет на федерацията – идея, която вече е стандарт в редица международни спортни организации като World Athletics и IOC.

„В световен мащаб това вече е практика. У нас обаче процесът е застинал във времето,“ подчерта тя. „Нужно е някой да даде началото. Аз няма да съм вечно в атлетиката, но искам след мен да има поколение, което не просто ще тренира, а ще участва активно в решенията. Да има глас, сила и уважение.“

Но не само управлението е проблем, смята Ивет. Българската лека атлетика има нужда и от технологичен скок. Тя говори открито за разликата между съвременните методи на подготовка по света и старите практики, които все още доминират у нас.

„Нашите треньори са невероятни – всеотдайни, умни, но често работят с минимални ресурси и стари средства,“ каза тя с видима болка. „В чужбина вече използват изкуствен интелект, компютърни анализи, машини за биомеханика, а ние още дърпаме гуми с въже. Това може да помогне за базата, но не и за бъдещето.“

Думите ѝ отекват като предупреждение и надежда едновременно – предупреждение, че без реална промяна българската атлетика рискува да остане в миналото, и надежда, че младите ще имат смелостта да поискат повече.

„Атлетиката винаги е била символ на честност, усилие и чиста конкуренция,“ завърши тя. „Искам това да се върне. Искам федерацията да бъде пример – не поле за битки, а дом за спортисти.“

Така, дори след като прекрати активната си кариера, Ивет Лалова продължава да бъде не просто лице на успеха, а глас на промяната. Тя не се бои да поставя неудобни