Жена, която е била изоставена при раждането, тръгва на мисия, за да намери биологичните си родители, но когато в крайна сметка ги намира, само баща й се появява на срещата. Тя е в недоумение защо майка й все още отказва да я види след толкова години, докато баща й не разкрива нещо шокиращо.
Когато Бог не благослови Ерик и Кристин Дженкинс със собствени деца, двойката реши да осинови и така малката Хоуп се появи в живота им.
Кристин и Ерик осиновиха Хоуп, когато тя беше само на 3 месеца. Родителите на Хоуп я бяха кръстили Лили и я бяха изоставили като бебе в болницата с писмо и тяхната снимка.
Кристин и Ерик така и не разбраха какво има вътре в писмото, тъй като отказаха да го вземат от директора на сиропиталището, след като осиновиха Хоуп. Те признаха Хоуп за свое дете от момента, в който я зърнаха, и не искаха да се занимават с миналото й.
Въпреки това, когато Хоуп навърши десет, нещата започнаха да излизат от контрола на Ерик и Кристин, тъй като биологичните родители на Хоуп, Сандра и Андрю, внезапно се свързаха с тях…
— Какво да правим сега, скъпи? И какво искат от нас след всички тези години? — Кристин беше ужасена, когато получи съобщението на Андрю, че иска да се срещне с тях.
— Какво можем да направим, Кристин? Ще се изправим срещу тях сами. Не искам Хоуп да се замесва в нищо от това! — твърдо заяви Ерик.
— Но скъпи, те са биологичните родители на Хоуп. — възрази Кристин. — Не мисля, че е уместно да й откажем правото да ги познава!
— Защо не? — каза строго Ерик. — Кажи ми едно нещо… Защо трябва да им прощаваш, Кристин, след като те не се интересуваха от собствената си дъщеря? Не помниш ли как директорът на сиропиталището спомена, че Хоуп е била изоставена при раждането? Не им позволявам дори да се доближат до нашата дъщеря! Поне не и докато не навърши 18. — изръмжа той и се отдалечи.
Кристин въздъхна, знаейки дълбоко в себе си, че Ерик не греши съвсем и в крайна сметка тя се съгласи с решението му да се срещне насаме с родителите на Хоуп.
Седмица по-късно, когато двойката пристигна в ресторанта, където Андрю беше организирал срещата, те бяха изненадани. Андрю и Сандра бяха облечени спретнато, но зле и бяха в ужасен вид.
Кристин и Ерик си размениха загрижени погледи, преди да се приближат до тях.
— Здравейте, ние сме родителите на Хоуп, Кристин и Ерик. Вие ли сте…
Андрю и Сандра се спогледаха с насълзени очи, а после погледнаха Кристин и Ерик.
— О! Да, да… Вашата Хоуп… тя е нашата дъщеря Лили! Но къде е тя? Не я ли взехте със себе си? — тъжно попита Сандра.
— Съжаляваме. — каза Кристин, когато двамата с Ерик седнаха. — Не можахме да вземем Хоуп, защото беше заета с часовете си. Може да организираме среща с нея някой друг път. И така, защо сте толкова нетърпеливи да се срещнете с нас?
Сандра се намръщи.
— О, Лили — прошепна тя. — Просто искахме да се срещнем с нея и да й кажем, че не сме я изоставили нарочно. Всъщност… — направи пауза тя. — Искахме да се срещнем с нея по-рано, но отне известно време, за да съберем смелост… Нямахме избор, когато я оставихме, и бихме искали тя да ни прости. Но сега изглежда, че не можем сами да й кажем.
Кристин и Ерик видяха тъжните лица на двойката и се почувстваха ужасно за тях, но вече бяха решили, че няма да кажат нищо на Хоуп, докато не навърши 18 години, така че просто помолиха Андрю и Сандра да стоят настрана от живота им.
— Може да изглеждам груб с вас. — твърдо им каза Ерик, — Но Хоуп вече не е Лили. Тя е наша дъщеря! Отгледахме я, откакто беше само на няколко месеца, и решихме, че няма да й казваме нищо, докато не порасне достатъчно, за да разбере всичко!
Когато Ерик каза това, Сандра и Андрю се спогледаха притеснени.
— Но тя е наше дете! Нашата кръв! Тя трябва да знае, че родителите й не са направили нищо умишлено! — отвърна Андрю.
— Не сега! Тя е още млада и не вярвам, че е подходящият момент. — каза Ерик, след което се изправи и се отдалечи. Кристин съжали за биологичните родители на Хоуп и се извини. Но преди да си тръгне, тя им каза, че подкрепя решението на Ерик да каже истината на Хоуп, когато навърши 18 години.
— Така че, моля, не ни безпокойте повече! — добави тя, преди да си тръгне.
Минаха години и Хоуп най-накрая навърши 18. Време беше тя да разбере истината за живота си, така че Ерик и Кристин я помолиха да седне и й казаха всичко, включително че са се срещали с биологичните й родители преди, но не са им позволили да се срещнат с нея, защото искали тя да е достатъчно голяма, за да знае истината и тогава да реши какво иска за себе си.
Хоуп беше меко казано разтърсена от истината.
— Мамо, татко! Кажете ми, че е шега! — каза тя, неспособна да повярва на това, което чува. — Как мога да бъда осиновена? Имам сините очи на мама, татко! Аз съм твоя дъщеря!
— Съжалявам, скъпа — извини се Ерик. — Но това е истината. Имаме нещо, което твоите биологични родители ти оставиха, когато те изоставиха в болницата… — Те предадоха на Хоуп писмото и снимката, които родителите й оставиха, и тя избухна в сълзи, докато четеше писмото им.
Ерик и Кристин бяха посетили сиропиталището на Хоуп няколко дни преди рождения й ден и бяха взели писмото и снимката за нея оттам. Те най-накрая искаха да свалят от гърдите си тежестта да крият миналото на Хоуп от нея, но нямаха представа, че това ще се обърне срещу тях.
— Мразя ви! — каза Хоуп, когато свърши да чете писмото. — Кой, по дяволите, ви даде право да ме държите далеч от тях?
— Хоуп! — каза Кристин. — Направихме го, защото чакахме…
— Чакаше ме да порасна? Добре! Вече съм по-голяма, затова реших да ги намеря и да се върна при тях… Осъзнавате ли, че са ме изоставили, защото не са искали да съм на улицата с тях? Пише го в писмото! Те са ме оставили, защото са искали по-добър живот за мен… Но какво направихте вие двамата? Не им позволихте да се срещнат с мен! Колко егоцентрични сте!
Кристин и Ерик се опитаха да обяснят на Хоуп, че това, което направиха, е в нейна полза, но тя не го разбра. Беше толкова ядосана, че умишлено избра университет в друг град и никога повече не говори с осиновителите си, след като се изнесе.
Междувременно тя не спря да търси Сандра и Андрю. Потърси ги във Facebook, свърза се със сиропиталището и дори провери публичните бази данни, но нищо не излезе.
Накрая тя публикува запитване онлайн, използвайки снимката на нейните биологични родители. Две години по-късно някой й изпрати съобщение, в което твърдеше, че познава мъжа на снимката…
Съобщението включваше снимка на слаб, възрастен мъж, работещ в магазин в родния град на Хоуп, а мъжът, който й изпрати съобщението, заедно с адрес, пишеше: „Мисля, че човекът, когото търсите, е мой служител. Той се представи като Питър. Винаги сте добре дошли да се срещнете с него! Включих адреса на моя магазин. Той работи вечерна смяна.
Очите на Хоуп се разшириха, когато погледна снимката! Това наистина беше баща й, Андрю! Тя отговори на съобщението, като помоли мъжа да препрати съобщението й на Питър/Андрю. Тя написа: „Хей, татко! Аз съм, Лили! Толкова се радвам, че най-накрая те намерих! Ще бъда там утре, за да се видим. Моля, вземи мама с теб. Прикачих адреса на кафене към това съобщение. Надявам се ще се видим с мама там. Обичам те толкова много!”
На следващия ден Хоуп отлетя за родния си град, за да се срещне с родителите си. И когато най-накрая видя родния си баща, сълзите не спряха да се стичат по бузите й.
— Татко? — попита тя, докато се приближаваше до една маса, на която седеше слаб, възрастен мъж в опърпани дрехи. — Здравей, аз съм, Лили! Съжалявам, че ми отне известно време, за да стигна до теб!
Мъжът вдигна глава, за да я погледне, очите му се напълниха.
— О… Лили, ти ли си? Моето бебе… — извика той, когато стана от мястото си и я обгърна с ръце.
— Къде е мама? Искам да я видя! — настоя Хоуп и лицето на Андрю помръкна.
— Твоята майка? — попита тихо той. — Тя няма да може да се срещне с теб, Лили — въздъхна той. — Тя няма да…
— След всички тези години тя няма да ме срещне? Какво имаш предвид, татко? — попита Хоуп с пълни очи. — Когато за първи път е срещнала моите осиновители, тя е била развълнувана да ме срещне. Татко, моля те, кажи ми къде е майка ми. — помоли тя разтревожено.
Андрю въздъхна и взе ръцете на Хоуп в своите.
— Моля, седни, скъпа… Има много неща, които трябва да знаеш.
Докато Лили се настаняваше, Андрю разкри своята история, която разплака Хоуп отново…
Оказа се, че Андрю е променил името си на Питър след среща с осиновителите на Хоуп. Тази среща го накарала да разбере, че дъщеря му е в добри ръце, тъй като Ерик и Кристин много защитавали Хоуп.
Андрю и Сандра знаеха, че Хоуп може да се опита да ги намери един ден, но им било неудобно да се срещнат с нея, защото бяха оставили дъщеря си в болницата. Така те започнали нов живот с нова самоличност, така че Хоуп да не ги намери. Той разкри още, че за съжаление преди три месеца Сандра е починала от рак.
— Тя те обожаваше, Лили. — добави Андрю. — И двамата те обожавахме, и след като се запознахме с твоите осиновители, знаехме, че имаш добри грижи. Извиняваме се, че не можехме да ти осигурим добър живот. Бяхме много бедни и не искахме да имаш лош живот като нас…
— Повярвай ми, беше ни трудно да не се обърнем и да те вземем, когато те оставихме в болницата, но нямахме избор… Съжалявам. — успя да завърши той, преди да се разплаче .
— Всичко е наред, татко — увери го Хоуп. — Никога не съм обвинявала теб или мама за нищо. Бясна съм, че моите осиновители криеха истината от мен толкова дълго! Пропуснах възможността да се срещна с майка си заради тях! Просто не е правилно.
— О, не, Лили — каза Андрю, бършейки сълзите си. — Те са тези, които са ти осигурили добър живот. Няма да повярваш колко много те обичат. Видях загрижеността и привързаността им към теб в очите им, когато ги срещнах. Повярвай ми… трябва да си благодарна, че се грижеха за теб точно както майка ти и аз бихме. Смъртта на майка ти беше предопределена, скъпа… Не можехме да го предотвратим…
След като чу Андрю да говори така за Ерик и Кристин, Хоуп разбра, че е била твърде груба към осиновителите си и е реагирала прекалено емоционално. Те дадоха всичко от себе си, за да я отгледат и никога не са я карали да се чувства сякаш не е тяхната кръв.
Хоуп знаеше, че ги е наранила и искаше да се поправи. Тя обаче нямаше да изостави Андрю. Тя го взе у дома със себе си и реши да се извини на Ерик и Кристин.
— Съжалявам, мамо и татко — каза тя, докато ги прегръщаше. — Просто бях твърде груба и не се замислих колко много сте направили за мен. Съжалявам… Доведох и татко с мен, за да може да живее с нас! Надявам се, че нямате нищо против.
— О, скъпа. — извика Кристин, докато прегръщаше дъщеря си. — Много се радваме, че се върна! Нямаме нищо против Андрю да остане при нас. Нали, Ерик? Все пак той е твой баща.
Ерик кимна.
— Абсолютно! Винаги сме искали да можеш да избираш каквото искаш, Хоуп. Ето защо изчакахме да пораснеш, за да ти обясним всичко!
— Много ви благодаря, мамо и татко… и отново се извинявам… — каза Хоуп и ги прегърна силно.
Този ден донесе множество промени в живота на Андрю, Хоуп, Ерик и Кристин, но най-хубавото беше, че те бяха щастливи да се съберат отново като семейство.
Какво можем да научим от тази история?
- Не правете прибързани заключения, без да знаете цялата история. Хоуп твърде бързо заключи, че нейните осиновители са скрили истината от нея по егоистични причини. Тя не осъзнаваше, че никога не са имали намерение да я държат далеч от нейните биологични родители. Те просто искаха тя да е по-голяма, за да може сама да взема решения.
- Семейството се гради с любов, а не непременно с биология. Ерик и Кристин отгледаха Хоуп като своя дъщеря и в крайна сметка приеха Андрю с цялото си сърце.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
