Събудих се като милиардер, след като целунах скитник, когото намерих припаднал на пътя. Загубих тогавашния си приятел заради това, но това беше решение, за което никога няма да съжалявам.
Случи се, когато бях на 22 и работех като медицинска сестра. Имах най-добрия живот; работата ми се плащаше добре, бях в добро здраве и преди всичко имах връзка с привлекателен мъж на име Рик.
Наслаждавахме се на компанията си, така че срещите бяха често срещано явление. Една вечер се връщахме от интересна среща, когато видях един беден бездомник, който се спъна и рухна на няколко крачки пред нас.
Рик също видя мъжа, но когато понечих да отида да помогна на непознатия, той ме дръпна назад и ме предупреди да не се забърквам.
— Не обръщай внимание на скитника, Ванеса. — каза той. — Доколкото знам, това е трик, за да ни ограбят.
— Изглежда, че има нужда от помощ. — отговорих аз. — Аз съм медицинска сестра, моята работа е да помагам на хората и той не може да се опита да ме ограби насред града, нали?
При това вдигнах рамене и хукнах към безпомощния мъж. Бърза проверка на жизнените му показатели показа, че току-що е претърпял инфаркт. Имаше нужда от CPR или щеше да получи сърдечен арест, така че реших да го направя.
Когато наведох лице, Рик ми изкрещя да спра.
— Ако устните ти докоснат неговите, никога повече няма да те целуна. — каза той.
Чух го силно и ясно, но все пак реших да не отразявам блъфа му. Нямаше да оставя горкия човек да умре под мое наблюдение, затова му направих дишане уста в уста.
Рик не беше доволен от това. Той ми се развика няколко пъти, преди да си тръгне. Накарах случаен наблюдател да се обади на 911 и останах със скитника по време на пътуването му до болницата. Беше същата, в която работех.
По някаква причина реших да не се разделям с горкия човек и след като пристигнах в болницата, поех лечението му и го настаних в частно отделение.
След това се прибрах да почистя. Рик не се виждаше никъде и нямах нищо против, тъй като не бях в настроение да ми крещи. Върнах се в болницата на следващата сутрин, за да видя скитника.
Когато отвори очи, аз бях първият човек, когото видя, но вместо да изрази загриженост за здравето си, той поиска вещите си. Донесох му ги и той извади от джоба си писмо, което ме молеше да му помогна да изпрати.
— За семейството ти ли е? — попитах го.
— Не — каза той. — Това е към компания.
Това беше всичко, което каза, а аз не исках да си пъхам носа в работата му, особено когато той не желаеше да говори за това.
Опитах се да говоря с него за семейството му, но той ми каза, че няма никого. Сега изглеждаше по-добре, отколкото когато го видях за първи път. Той беше привлекателен мъж и се наричаше Нейтън.
Говорихме известно време, преди да си тръгна от работа и на път за вкъщи му помогнах да изпрати писмото си. Рик беше у дома и беше ядосан. Спомням си как си помислих как не трябваше да му давам ключ, когато влязох и го чух да крещи.
— Къде беше цял ден? — попита той. — С този скитник?
— Знаеш, че работя като медицинска сестра Рик. — казах аз, уморена от неговата драма.
Предишния ден му се обадих многократно, за да говорим, но той не отговори на нито едно от обажданията ми. Държах телефона си близо, надявайки се да ми се обади, но той не го направи и ми крещеше, че съм изчезнала.
— Защо отказа да отговаряш на обажданията ми? — попитах.
— Това не е важно, Ванеса! — извика той. — Дойдох да ти кажа, че приключихме.
— Какво? — бях шокирана.
— Приключихме. Не мога да бъда с непокорна жена, която може или не може да обикаля и да обменя телесни течности с други мъже в името на тяхното спасяване! — каза той, след което излезе.
Плаках през останалата част от нощта. На следващия ден обикалях, когато открих, че бездомникът го няма. Другият персонал обаче каза, че той си е тръгнал в доста добро здраве предната вечер, така че реших да не се тревожа.
Няколко месеца по-късно бях шокирана, когато ми доставиха голям букет кървавочервени рози. Дойде с бележка.
„Скъпа Ванеса, благодаря ти, че направи всичко възможно да помогнеш. Моля, приеми този букет и тръгни с човека, който го достави.“
Бях объркана от съобщението, но другите медицински сестри ме призоваха да последвам човека, който достави розите, така че го направих. Той ме закара до луксозен ресторант, където срещнах Нейтън, скитника.
Нейтън изглеждаше различно, със сигурност не беше бездомен. Разговорът ни разкри всичко. Оказв се, че той е учен, който е продал всичко, което притежава, за да разработи ново лекарство.
Той публикувал откритията си в писмото, което ме помоли да пусна и това става причина да бъде одобрен от компанията да оглави създаването на лекарството.
Благодарение на своето революционно откритие, той беше направил много пари и беше станал богат. После протегна ръка, за да ми благодари, защото ако беше загубил живота си онзи ден, нямаше да изпълни мечтите си.
Толкова много ни хареса да разговаряме един с друг, той насрочи друга среща на следващия ден и бавно това се превърна в нещо постоянно. След няколко месеца ми предложи да се омъжа за него и аз се съгласих. Струваше ми се, че е било писано да се случи.
Нещо повече, бившият ми приятел се разболя по някое време и благодарение на изследванията на годеника ми той беше излекуван. По-късно той проследи адреса ми и ме помоли да се върна при него. Отказах, защото вече направих своя избор и той не само ми донесе щастие, но и ме направи богата.
