Една жена се интересува от малко момиченце, което моли непознати да купят последния й чифт ботуши близо до църквата и решава да я последва – това, което открива по пътя, променя живота й завинаги.
Когато Райън Дженкинс загуби съпругата си Марта от левкемия, той знаеше, че нещата няма да бъдат лесни за него. В рамките на три месеца от диагнозата на Марта той вече се бореше да плаща сметките и да се грижи за дъщеря им Сали и нещата се влошиха когато Марта отиде в своя небесен дом.
Райън, сега самотен баща и дребен строителен работник в Пенсилвания, работеше ден и нощ, за да поддържа малката си Сали щастлива и да отговаря на всичките й изисквания.
Когато се почувства самотен и изоставен, вярвайки, че животът става все по-лош с всяка минута, той отиде в близката църква, умолявайки Бог да оправи нещата за тях и да пази него и дъщеря му. И той научи Сали на същото.
— Скъпа! — каза той. — Само защото нещо лошо се случва в живота, не означава, че Бог не бди над нас. Това е, защото той ни подлага на изпитание и ни прави по-силни до края на живота ни.
Сали, която беше само на 6, всъщност не разбираше какво означава всичко това. Въпреки това тя кимна и се усмихна топло на Райън.
За съжаление, един ден, когато Райън работеше на строителна площадка, той нарани крака си тежко. Лекарите казаха, че ще трябва да остане на легло за един месец след операцията и да се грижи добре за себе си, за да се възстанови бързо.
Райън вече беше с ограничен бюджет и упорито се опитваше да свърже двата края, така че плащането на операцията изглеждаше изключено.
— Докторе, няма ли друг начин? Не мисля, че операцията би била възможна за мен в момента. — попита безпомощно той.
— Е, г-н Дженкинс. — отвърна докторът. — Мога да ви пусна с една седмица пълна почивка на легло, но е необходима операция. До този момент можете да ходите само с патерици.
— Ще свърши работа, докторе. — отговори Райън, преди да подпише формуляра за изписване на следващата сутрин.
Когато малката Сали видя баща си да се мъчи да ходи, когато пристигна у дома, тя се притесни за това и се приближи до него.
— Татко? — попита любопитно тя. — Защо ходиш така? Г-жа Хол каза, че лекарите ще те задържат в болницата за лечение. Готово ли е?
Райън се усмихна на Сали.
— Няма нужда от това, Сали. Операцията е скъпа и татко не може да я плати. Но не се притеснявай, татко е силен, така че скоро ще се оправи.
Сали не беше убедена.
— Сигурен ли си, татко? — попита тя.
— Да, скъпа! — отвърна Райън. — Между другото, благодаря, че беше добро момиче с г-жа Хол, когато бях в болницата вчера. Тя каза, че си много добро момиче.
Сали се усмихна в отговор на комплимента на Райън и каза:
— Г-жа Хол ми направи палачинки, тате. Тя готви точно като мама. Тя направи закуска и за теб. — и след това се отдалечи в стаята си с куклата си.
Райън почувства как сърцето му пулсира от болка, когато Сали заговори за Марта. Любящата му Марта си беше отишла и изглеждаше, че спомените за нея вече се разсейват от съзнанието му.
Междувременно, обратно в стаята си, Сали мислеше как може да помогне на баща си. Той й беше казал, че нямат пари, но тя беше решена да му помогне. В резултат на това тя започна да продава своите играчки, дрехи и обувки на други ученици в нейното училище.
Един уикенд Сали напусна дома след закуска, казвайки на Райън, че отива в дома на приятелка си да играе, но тя избяга в близката църква. Носеше със себе си последния си чифт ботуши – специалните, които бяха последният подарък от Марта.
Тя не възнамеряваше някога да ги продава, защото бяха чисто нови и ги беше носила само веднъж, но се противопостави на желанието си, за да помогне на баща си – да събере пари за операцията му.
Тъй като беше неделя и много хора посещаваха църквата през почивните дни, Сали смяташе, че лесно ще намери купувач за чисто новите си обувки. Но за нейно голямо ужас никой не й обърна внимание.
Всички хора бързаха в църквата, отчасти за утринната литургия и отчасти за да се спасят от студа. Току-що пристигналите я изблъскаха, твърдейки, че не искат да купят нищо.
Въпреки това Сали не спираше да моли минувачите за помощ.
— Моля, помогнете ми. Имам нужда от пари. — молеше тя, но всичко беше напразно.
Когато така мина почти час, Сали започна да губи надежда, че някой ще купи ботушите. Тя също беше започнала да се чувства уморена, така че реши да се прибере вкъщи. Тогава една жена се приближи до нея.
— Здравей, млада госпожице! Аз съм Дженифър. Забелязах, че продаваш тези ботуши. Колко струват?
— Здравейте! Казвам се Сали. Продавам ги за 30 долара.
— Тези обувки са красиви! Ще ги купя.
— Наистина благодаря! — Сали отправи широка сърдечна усмивка на жената, когато й беше платено, и забърза към дома.
Междувременно Дженифър беше любопитна защо момиченцето продаваше обувки пред църквата. Беше облечена добре и не изглеждаше бездомна или спешно нуждаеща се от пари.
Дженифър не беше чест посетител на църквата, но я посещаваше, откакто загуби дъщеря си и съпруга си при фатална автомобилна катастрофа. Онзи ден, когато видя Сали да продава обувки, тя стана любопитна, така че реши да пропусне църквата и да последва момичето.
Няколко минути по-късно Дженифър се озова в стара къща в една от най-самотните части наквартала. След като видя вратата да се затваря зад Сали, тя се приближи до къщата и почука на вратата. Но нямаше отговор.
Мислейки си, че Сали е сама вкъщи, вероятно затова не отговаря, тя реши да си тръгне. Но точно тогава вратата се отвори и Райън излезе отвън.
— Здрасти, как мога да ти помогна?
— О, боже! — ахна Сали, като видя Райън с патерици. Освен това изглеждаше много уморен и болен.
— Здравей, аз съм Дженифър. Току-що срещнах Сали в църквата и…
— В църквата? — попита Райън объркан.
— Да, току-що купих чифт ботуши от нея. — отговори Дженифър, показвайки му обувките. — Всъщност не исках да ги купувам, но я видях да иска пари от непознати, така че просто реших да й помогна.
— Чудя се защо Сали ги е продала! Те са нейните любими! Моля, влез. — отговори Райън, канейки я вътре.
Влизайки вътре, Дженифър видя, че къщата не е особено чиста. На масата имаше мръсни чинии, а дрехите бяха разхвърляни из хола.
— Моля, не обръщайте внимание на бъркотията. — каза Райън смутен. — Да си самотен баща всъщност не е лесно.
— О, не, всичко е наред.
Точно тогава Сали дойде във всекидневната. Тя спря, когато видя Дженифър.
— О! Това си ти!
— Здравей, Сали. — Дженифър й се усмихна.
— Дженифър току-що ми каза, че си я срещнала в църквата, Сали! Продала си любимите си ботуши?! Какво става? Каза, че отиваш в къщата на твоята приятелка.
— Е, татко… — Сали сведе глава. — Не исках да лъжа, но исках да намеря много пари за твоята операция. Затова започнах да продавам моите книги, играчки и обувки. Продавах ботушите, които мама ми беше купила, когато срещнах Дженифър.
— Какво? — Райън беше изненадан. Но вместо да се скара на Сали, той търпеливо обясни, че тя не трябваше да прави това.
Дженифър, трогната от тежкото положение на бащата и дъщерята, реши да им помогне и същата вечер, докато беше вкъщи, тя създаде страница в GoFundMe, за да събере средства за операцията на Райън.
Три дни по-късно тя посети дома им с чек за 50 000 долара и Райън не можа да спре да й благодари. Най-накрая той беше опериран и отново беше на крака. Дженифър идваше да го вижда често след операцията и докато прекарваха времето си заедно, те се влюбиха.
Когато решиха да се оженят, те разговаряха със Сали за това и тя беше повече от щастлива да приеме Дженифър като майка.
След година Дженифър и Райън се сдобиха с дъщеря, въпреки че преди това лекарите казаха, че Дженифър не може да има повече деца. Дженифър и Райън вярват, че Божията воля е направила възможно да заченат.
