Докато дъщерята, която е изгонил преди 12 години, се бори за живота си, един баща решава да се откаже от част от себе си, за да спечели повече време за нея. Тя не е подготвена за това, което я очаква, когато идва в съзнание.
— Да, да, изглеждаш наистина щастлив днес! — Старите приятели на г-н Мърфи се смееха, докато той излизаше от църквата след неделната литургия.
— Някакви предположения, момчета? Отивам вкъщи, за да кажа на жена ми да се подготви да изпрати най-голямата ни дъщеря Ребека!
— Да изпрати Ребека?
— Да! Току-що срещнах стар приятел, чийто син си търси булка. Той се пошегува, че от „просто приятели“ ставаме роднини. Мисля, че това е невероятна идея. Закъснявам, приятели! Трябва да подготвим нещата за сватбата на моето момиче!!
Г-н Мърфи беше весел и развълнуван на път за вкъщи, мечтаейки за брака на дъщеря си. Но какво видя, щом влезе през портата? Ребека се измъкваше до контейнера за боклук, за да изхвърли нещо. Той беше на път да разбере, че това е тест за бременност и резултатът щеше да го шокира още повече…
— Какво прави Ребека в контейнера? Какво крие? — Г-н Мърфи се чудеше, докато тихо се прокрадваше зад стената и гледаше как дъщеря му хвърля нещо, увито в хартия, в коша.
След като Ребека се върна вътре, баща й отиде до контейнера и разрови.
— Какво е това нещо?? — размишляваше той, докато вдигаше теста за бременност. Г-н Мърфи беше дълбоко шокиран, когато разбра какво е. Той се втурна към къщата си, надявайки се, че греши.
— Ребека? Ела тук, какво е това? Какво става?
Ребека пребледня и онемя, след като видя теста за бременност в ръката на баща си.
— Татко, исках да ти кажа. Съжалявам. Беше… инцидент по време на лагера ми с приятелите ми.
— Какво, по дяволите?? Бременна ли си??
Мълчанието на Ребека отговори на въпроса на г-н Мърфи. Целият му свят се срина под краката му и той беше изненадан невероятно.
— Ти си такъв срам за семейството. Как можа да ми причиниш това? Как ще се изправя срещу всички? Хората ще ми се подиграват в църквата. „Каква дъщеря си отгледал?“ те ще се смеят.
Г-н Мърфи яростно тръгна към стаята на Ребека и след миг се върна с нейните вещи.
— Махни се от къщата ми! Никога не се връщай. Ти не съществуваш за мен! — той хвърли куфара й и я изгони, без да мисли повече.
— Татко, моля те, позволи ми да обясня.
Г-н Мърфи затръшна вратата в лицето на Ребека, изключвайки я от живота си завинаги. Но къде щеше да отиде горката Ребека? Не познаваше никого и семейството й беше единствената й опора. Сега дори те я бяха изоставили.
Бременността на Ребека беше горчивият резултат от връзка за една нощ с непознат, когото срещна в лагера. Те се разделиха, приемайки, че всичко е свършено. За съжаление бременността й символизира грешката й, която не можеше да бъде поправена, защото беше твърде късно.
Г-н Мърфи изгони Ребека в една студена нощ, за да се грижи сама за себе си и за малкия живот, растящ в нея. Какво би се случило с тази бедна бъдеща майка сама в жестокия свят? Но това беше най-малката грижа на баща й.
Минаха месеци и 23-годишната Ребека се сдоби с красиво момченце. Тя живя известно време в приют за бездомни и намери приятели, които я насочиха за работа във фабрика за бои.
Ребека лавираше между работата и отглеждането на сина си Джон.
12 години отлетяха и тя посвети живота си, за да даде на сина си обещаващо бъдеще. Те се преместиха в каравана и светът им изглеждаше малък и уютен, но не за дълго, тъй като бурята беше на път. Състезанието на Ребека с времето, за да отгледа сина си и да му осигури щастлив живот, й костваше здравето.
Поради излагането на тежки химикали във фабриката за бои, черният дроб на Ребека бавно започва да отказва. Тя не усети какво се случва в тялото й, докато не изпадна в безсъзнание във фабриката, докато работеше втора смяна един ден.
— 911, какъв е вашият спешен случай?
— Една колежка е изпаднала в безсъзнание. Не се събужда дори след като наплискахме лицето й с вода. — отговори колегата на Ребека.
Миг по-късно пристигна линейка и закара Ребека в болницата. Лекарите я прегледаха и установиха, че черният й дроб е сериозно увреден от продължително излагане на химикали. Последната мярка беше незабавно да се направи трансплантация.
— Познавам я. Тя е дъщерята на г-н Мърфи. Срещах ги заедно в църквата преди няколко години. Веднага ще го информирам. — разкри един от лекарите, след като разпозна Ребека.
Миг по-късно, в къщата на г-н Мърфи…
— Господи! Докторе, дъщеря ми добре ли е? Тръгвам. Моля, спасете я! — извика бащата, когато лекарят го информира за прогнозата на Ребека. Той хукна към болницата, без да знае, че ще бъде този, който ще даде втори шанс в живота на любимата си дъщеря.
Г-н Мърфи пристигна в болницата, сърцето му биеше от вълнение да види дъщеря си. Той не можа веднага да разпознае 12-годишния Джон, който плачеше до леглото й, молейки Бог да спаси майка му.
— Това синът на дъщеря ми ли е… внукът ми??
Но Джон не можа да разпознае г-н Мърфи като негов дядо. Ребека никога не му беше казвала нищо за миналото или семейството си. Докато г-н Мърфи вървеше към Джон, за да го утеши, гласът на лекаря наруши тишината в отделението и го прекъсна.
— Г-н Мърфи, Ребека се нуждае от спешна трансплантация на черен дроб. Може да сте перфектен донор, защото сте нейният баща. — каза лекарят на г-н Мърфи, който беше обзет от вина и беше готов да премести планини, за да спаси живота на Ребека.
— Ще направя всичко, за да спася дъщеря си, докторе. Какво трябва да направя? — отвърна той през сълзи.
— Г-н Мърфи, това са тестовете, на които трябва да се подложите, преди да започнем с процедурата. Моля, елате насам.
Тестовете се оказаха положителни и на г-н Мърфи беше казано, че е годен за донорство на органи. Скоро операцията започна и след двадесет и осем часа Ребека дойде в съзнание. Лекарите я поздравиха и казаха:
— Мис Ребека, той спаси живота ви!
Любопитна да срещне човека, който я е спасил от смъртта, Ребека се обърна настрани и видя баща си на съседното легло. Тя не можеше да повярва на очите си и го извика, разтопявайки се в сълзи, след като го видя отблизо.
— Татко???! — прошепна тя и от очите й бликнаха сълзи. — Татко… татко!!
Г-н Мърфи дойде в съзнание и се обърна. Той беше щастлив да види дъщеря си жива и далеч от лапите на смъртта. Ребека и баща й не спираха да се гледат в очите, предавайки през сълзи дванадесетгодишната си агония.
— Съжалявам, скъпа. Наистина съжалявам! Моля, прости ми, че те разочаровах. И си отгледала толкова прекрасен син, скъпа моя. — прошепна той, докато Ребека се усмихваше през сълзи.
— Мамо, кой е той?? — Джон се включи любопитно.
— Той е твой дядо. Моля те, иди и го прегърни от мое име, скъпа!
Джон благодари на Всевишния, че е спасил живота на майка му и изтича при дядо си.
— Дядо, къде беше през всичките тези години? — извика той.
Г-н Мърфи не можа веднага да отговори на въпроса на Джон. Той остави на времето да излекува всичко и беше щастлив, че получи шанса да изкупи грешката си.
Минаха месеци и Ребека бавно се излекува. Тя се върна при родителите си и напусна работа. Мистър Мърфи и Ребека си простиха и никога не поглеждаха назад към миналото си. Вместо това те направиха всичко възможно, за да направят живота си по-добър и щастлив.
Какво можем да научим от тази история?
- Когато обичаш някого искрено, няма да го измъчваш за грешките му, а ще му простиш. Г-н Мърфи изгони дъщеря си заради бременността й от връзка за една нощ. Когато я видя да се бори за живота си 12 години по-късно, той й прости и дари черния си дроб, за да спаси живота й.
- Прошката не променя миналото, но може да оформи бъдещето ви. Когато г-н Мърфи и Ребека се срещнаха 12 години по-късно, те не се караха за миналото си. Вместо това те си простиха един на друг и продължиха към по-добро бъдеще.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
