Кристин се премести от Тампа в Аляска, след като си намери страхотна работа там, за да може да помогне на брат си Роналд с болничните сметки за родителите им. Но тя се върна за изненадващо посещение, за да открие нещо ужасно, което промени семейството й завинаги.
— Ах, хубаво е да се върна. — въздъхна Кристин, когато пристигна в Тампа след години на отсъствие от родния си град и семейството. За съжаление, семейството им беше в трудна ситуация и тя беше принудена да поеме добре платена работа и да се премести в Аляска, за да издържа всички.
Това беше правилното нещо. Родителите й бяха изключителни хора, които отгледаха нея и брат й, Роналд, с цялата любов и подкрепа на света. Но майка й се разболя, трябваше да напусне работа, а болничните й сметки бяха твърде големи. Баща й не можеше да си позволи да поддържа начина им на живот. Освен това Кристин знаеше, че той остарява твърде много за този стрес.
Така че тя говори с Роналд и те решиха да помогнат, доколкото е възможно. Най-накрая Кристин получи тази фантастична възможност и промени живота си, оставяйки Роналд да се справя с нещата в Тампа. Тя му изпращаше пари всеки месец и той я уверяваше, че всичко върви добре.
Но след толкова години, Кристин най-накрая реши да си вземе почивка и да посети семейството си. Беше изненада и тя нямаше търпение да види лицата им.
***
— Какво правиш тук? — попита Роналд с шокирано изражение, след като отвори вратата.
— Какъв поздрав е това, Рон? Изненада! — каза Кристин, разтвори ръце и го прегърна силно, въпреки че Роналд се държеше неловко. Тя забеляза съпругата на Роналд, Хана, в хола, но не можа да види родителите си никъде.
— Къде са мама и татко?
— Ъъъ… слушай, Кристин… има нещо, което трябва да знаеш. — започна Роналд, като се почеса по главата и направи твърде дълга пауза.
— О, не. Мама пак ли е в болницата? Не мога да повярвам! Защо не ми каза? Татко също трябва да е с нея, нали? Веднага ме заведи при тях. — настоя тя, притеснявайки се, че Роналд пази здравето им в тайна, за да не я тревожи.
— Не, всъщност… просто е… добре… — продължи той, но не успя да изрече думите.
— За бога, Роналд. Просто й кажи! — жена му се присмя от мястото си на дивана и скръсти ръце. Кристин я погледна, намръщена от тона й.
— Какво става? — попита Кристин отново.
— Добре! — сопна се Роналд. — Кристин, седни.
Тя се подчини, но също скръсти ръце, без да знае защо брат й се държи толкова странно.
— Мама почина преди няколко месеца. Не исках да те тревожа, затова просто не ти казах. — разкри Роналд, шокирайки Кристин до дъното на душата й.
— Какво? — въздъхна тя невярващо.
— Е, тя беше стара и болна. Крайно време беше. Толкова се уморих да се грижа за нея. — добави Хана. Това бяха най-безчувствените думи, които Кристин бе чувала.
— Не разбирам. Къде е татко тогава? — Кристин продължи, без да знае какво да попита или как да се почувства в объркването си.
— Той е в старчески дом — каза Роналд.
— Какво? — извика Кристин, рязко стана от мястото си и погледна брат си с гняв. — Настанил си баща ни в старчески дом?
— Моля те, успокой се, Кристин. Случиха се много неща! — каза Роналд с вдигнати ръце в отбранителна поза.
— Кажи ми всичко сега! — настоя Кристин.
Но тя никога не би могла да си представи какво е направил брат й. Майка й починала и Роналд настанил баща им в старчески дом почти веднага, за да могат той и съпругата му да се преместят в къщата.
— Роналд, това е почти престъпно! — извика тя.
— Не, ти живееш в Аляска и тази къща е твърде голяма, за да живее сам човек в нея. — възрази той.
— Ами парите, които изпращах през цялото това време? Къде отиваха? — попита Кристин, продължавайки да крещи на брат си.
— Ами… — отвърна той, като отново се почеса нервно по главата.
— Заслужихме ги, защото се грижихме за родителите ти през цялото това време. — намеси се Хана с пренебрежителния си тон и отношение.
Кристин чу достатъчно. Тя беше приключила с брат си и не искаше да има нищо общо с него. Тя просто изхвърча от къщата и хукна към старческия дом. Баща й беше физически добре, но изглеждаше изключително депресиран. Тогава тя взе сериозно решение. Взе го със себе си в Аляска.
Тя уреди всичко със старческия дом, измъкна го и взе самолетни билети за следващия ден. Посетиха гроба на майка й с цветя, сбогуваха се и напуснаха Тампа. От Аляска тя нае адвокат, за да съди брат си за лъжа и присвояване на парите й за нещо различно от грижата за родителите им.
Тя спечели и той беше принуден да напусне къщата, защото все още принадлежеше на бащата на Кристин. Тя я продаде, постави парите в банкова сметка, за да може баща й да има достъп до тях и да живее комфортно.
Семейството й се чувстваше разбито без брат й, но тя никога не можеше да му прости. Не знаеше какво се е случило с него след продажбата на къщата и не я интересуваше.
Какво можем да научим от тази история?
- Има някои неща, които просто не можете да простите. Кристин не можеше да прости как брат й я измами и използва парите й.
- Трябва да се грижите за възрастните си родители. Ако сте имали любящи родители, правилното нещо, което трябва да направите, е да се грижите за тях по всякакъв възможен начин на стари години, а не да се възползвате от тях за собствена изгода.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
