Тимъти Симпсън работеше във фабрика и получаваше скромна заплата, но тя му беше достатъчна, за да издържа трите си дъщери. Когато най-малката му дъщеря Линдзи навърши 25 години, той вече се беше пенсионирал и всичко, което имаше, бяха спестяванията му. Но беше нейният рожден ден и той искаше да я зарадва, затова й купи медальон, който Линдзи оцени едва няколко години след смъртта му.
— Не можеш да говориш сериозно, татко! Наистина, медальон? Това ли е всичко, за което се сети? — Линдзи се подигра на Тимъти, докато разопаковаше подаръка си и намери сребрист медальон в кутия.
— Но, скъпа — каза Тимъти. — Повярвай ми, това е най-ценният подарък, който бедният ти баща може да си позволи, а не е просто висулка! — каза той радостно. — Специален е, точно като теб!
— Хайде, татко — изръмжа Линдзи. — Аз не съм дете! Твоето ласкателство няма да скрие факта, че всеки, който го погледне, може да види, че е наистина евтино. Чакай малко. — ахна внезапно тя. — Исусе Христе! Втора употреба ли е? От битпазара ли го взе?
— Нещата втора употреба не са толкова ужасни, Линдзи. Не забравяй, скъпа, че след като майка ти почина, аз отгледах Софи, Бет и теб съвсем сам. Никога не съм ви позволявал, момичета, да пропуснете нещо, защото разумно харчех всички пари, които имаме.
— Не мога да повярвам, че ми купи евтин медальон за рождения ми ден, татко! Това е лудост!… Междувременно използва спестяванията си, за да помогнеш на Софи да изплати ипотеката за апартамента си, а също така плати за колата на Бет! Кълна се, татко! Мразя те за това! Не трябваше да се прибирам у дома за рождения си ден! — изсъска Линдзи, докато хвърляше висулката в едно чекмедже. — Утре се връщам в Ню Йорк, татко, и оттук нататък ще празнувам рождените си дни там!
Тимъти беше дълбоко наранен от подигравката на Линдзи с подаръка му, който той с любов беше подготвил за нея, но не каза нищо. Той изпъшка със съжаление, докато я гледаше как напуска къщата на следващия ден, чудейки се как са се променили времената и как дъщеря му, която го обичаше толкова много, не се замисля преди да му се подиграе.
Минаха години, след което Тимъти почина неочаквано поради инфаркт. След смъртта му Бет, Софи и Линдзи решиха да обявят къщата му за продажба. Софи и Бет бяха заети с нещо друго, така че не можаха да отделят време да почистят къщата преди продажбата, оставяйки Линдзи да се справи сама.
Един ден Линдзи чистеше стаята си, когато отвори чекмеджето и намери медальона. Тя го гледа известно време и се изсмя.
— Ах, това грозно нещо все още е тук. Чудя се колко пари е дал татко за това? — замисли се тя, докато го въртеше в ръцете си.
Точно тогава то се изплъзна от хватката й, падна на пода и се отвори с щракване. Линдзи коленичи, за да го вземе, и забеляза, че съдържа снимка на нея и Тимъти, когато тя беше дете. Линдзи стана малко емоционална, докато гледаше снимката. Тя я обърна и намери надпис с почерка на баща си: „Погледни зад картината“.
Линдзи се замисли какво може да означава това и внезапно й просветна. В къщата им имаше само една картина и тя беше в стаята на Тимъти! Момичето се втурна нагоре към картината на Тадж Махал, която Тимъти беше донесъл от пътуването си до Индия. Тя бързо я махна, но всичко, което видя, беше празна стена. Тя почука на стената и се опита да я бутне – нямаше таен проход!
— Каква загуба! — извика тя, проклинайки се, че е такъв идиот, за да се втурне към стаята му. Но когато отново погледна снимката, усети, че нещо й липсва – може би беше точно пред очите й и не можеше да го види! Така че тя препрочете думите: “Погледни зад картината.”
— Чакай, зад картината може да означава гърба на картината! — извика тя весело и вдигна картината, за да я разгледа. Тя я завъртя в ръцете си няколко пъти, но не можа да намери нищо. В този момент се почувства така, сякаш думите на бележката й се присмиват, че е глупава, и избухна в сълзи. В пристъп на гняв тя хвърли картината на пода.
Когато таблото се отдели от рамката, тя забеляза няколко банкноти, разпилени по пода.
Не можеше да повярва на очите си.
— Мили Боже!
Тя клекна и разглоби таблото.
Зад картината тя откри стари банкноти от различни страни. Линдзи ги събра и отиде до близкия антикварен магазин, за да ги оценят.
Оценителят й се усмихна, докато разглеждаше колекцията.
— Бих казал най-малко един милион долара. Имате прекрасна колекция! Много нумизмати биха умрели за нея!
— Сигурен ли сте? Това е фантастично! — отвърна тя на усмивката му, преди да излезе от магазина.
Докато се прибираше към дома, Линдзи не можеше да разбере защо Тимъти никога не е казвал на нея и сестрите й за колекцията. Защо я е скрил? Тя се върна в стаята му и реши да погледне отново картината.
Тя премахна всичките слоеве един по един и този път намери скрита бележка, забодена на платното. Тя я разгъна и сълзите й текнаха, когато свърши да чете написаното върху нея.
„Скъпа Линдзи,
Днес видях колко си нещастна, след като видя медальона, който ти подарих, и си помисли, че подаръкът ти за рождения ден не е специален или че сестрите ти са получили повече, отколкото ти някога си получила. Е, скъпа, никога не съм правил разлика между вас трите. Помогнах на всички вас, когато имахте нужда от това, и ще продължа да го правя до последния си дъх, защото ви обичам повече от всичко друго на света. Но този медальон не е това, което си мислиш.
Баща ти похарчи значителна част от спестяванията си, за да събира банкноти през годините и малко повече, за да ти вземе прекрасния медальон от битпазара и да организира тази малка изненада за теб. Знам, че не е от Gucci или Louis Vuitton, а Бог знае какви марки харесваш, но този беден татко направи всичко възможно, за да направи това специално за теб. Освен това не казах на сестрите ти за това, така че, моля, не ме съди. Ще ме намразят, ако разберат за това.
Обърни се, ако си прочела това писмо, баща ти чака да те прегърне.
С любов,
Баща ти, Тимъти.”
Линдзи се почувства много засрамена от себе си. Тя плачеше и плачеше, надявайки се да прегърне Тимъти, когато й даде подаръка.
— Как можах да бъда толкова зла? Толкова съжалявам, татко! — Тя се прокле. Нищо обаче нямаше да се промени.
Тя продаде къщата по-късно същата година и раздели печалбата поравно със сестрите си. Но така и не продаде колекцията на баща си, която беше последният му подарък за нея. И сега тя носеше медальона всеки ден в чест на Тимъти. Понякога това също й напомняше за нейното съжаление, че не можеше да му благодари за неговия обмислен подарък.
Какво можем да научим от тази история?
- Не съдете за книгата по корицата. Линдзи се подигра на медальона, само защото не е достатъчно скъпа за нея, но по-късно осъзна, че е сгрешила.
- Уважавайте нещата, които родителите ви правят за вас. Тимъти вложи сърцето си в това да направи 25-ия рожден ден на Линдзи незабравим за нея. Но беше твърде късно, когато тя го осъзна.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
