— Жена ми е извън града. Нямам търпение да те държа в ръцете си! — Лорън получава анонимно съобщение с екранна снимка на чата на съпруга си и решава да го хване с любовницата му. Тя се скрива на балкона и го вижда да влиза в спалнята с учителката на сина им.
Телефонът на 45-годишната Лорън иззвъня, докато тя стягаше багажа за служебното си пътуване до Маями. Тя с любопитство отвори съобщението от непознат номер и намери шокиращ скрийншот от интимния чат на съпруга й Дъстин с друга жена.
— Жена ми е извън града, а децата са при баба си. Тази вечер ще имаме къщата само за себе си, скъпа! — прочетете съобщението на 46-годишния Дъстин. — Нямам търпение да те държа в ръцете си и в спалнята си.
Лорън не можеше да повярва, че нейният съпруг от 25 години й е изневерил.
Но тя не можеше просто да стои там и да плаче, когато не беше направила нищо лошо. Трябваше да разгадае дълбините на тази афера. Лорън скри багажа си и загаси всички светлини, за да изглежда, че е тръгнала на път. След това се скри зад гъстата палма в саксия на балкона.
Часовете на тревожно чакане приключиха, когато тя чу джипа на Дъстин на чакълестата алея. Сърцето й започна да бие, искайки да види коя е жената с Дъстин.
Лорън надникна през завесата и стана свидетел как съпругът й нагло влиза в спалнята с любовницата си минути по-късно. Очите й се разшириха в пълно недоверие, когато разпозна жената като Мадисън, учителката по математика на нейния син тийнейджър.
Облегната на леглото, Мадисън палаво протегна тънкия си пръст и кимна на Дъстин. За част от секундата той свали ризата си и се настани уютно до нея.
Лорън не можеше да гледа повече. Тя излезе от скривалището си и нахлу в спалнята, поднасяйки на Дъстин най-гадната изненада в живота му.
— Дтстин, какво по дяволите става!? — извика Лорън.
Дъстин скочи на крака.
— Ло… Лорън… Ти… вкъщи ли си? — Дъстин заекна. — Мислех, че…
— Мислеше си, че ще бъда на полета си за Маями, докато ти се забавляваш с любовницата си… на нашето легло! Колко болно!
— Чакай, Лорън. — намеси се Мадисън. — Аз не съм любовница на съпруга ти. Аз съм негова дъщеря! И аз изпратих това съобщение на телефона ти тази сутрин. — каза Мадисън.
— Но… как е възможно? — Лорън заекна, гледайки Дъстин за отговори.
Но широко отворените му очи бяха приковани в Мадисън, докато хиляди мисли проблясваха в ума му. Имаше чувството, че е бутнат от ръба на скала, когато се отпусна на леглото, държейки се за главата.
— Ти ли си… дъщерята на Брук? — попита той с агония, изписана на лицето му.
— Да! Аз съм. — отвърна Мадисън, кръстосвайки ръце.
— О, Боже… Сега разбирам всичко. — пречупи се Дъстин, обръщайки се към Лорън. — Помниш ли деня, в който се скарахме преди 25 години?
Беше есента на 1995 г. Дъстин и Лорън се срещнаха на обичайното си място в парка. Дъстин беше донесъл букет от бели рози и шоколадови бонбони, за да изненада приятелката си, но Лорън пристигна с разтърсваща новина.
— Това са само три години, Дъстин. — каза Лорън. — Обсъдихме това. Родителите ми искат да уча интериорен дизайн в Ню Йорк. Не мога да се противопоставя на думата им.
— Лорън, твърде далеч е. Защо не разбираш? — възрази той. — Току-що започнах работа на половин работен ден и не мога да пътувам толкова далеч, за да те видя.
— Не те помолих да ме посетиш, Дъстин. Можем да си пишем писма… и да си звъним. Господи… защо трябва да усложняваш нещата през цялото време? Отивам там да уча, а не да те оставя завинаги. Не можеш ли да чакаш три години?
Дъстин не беше убеден.
— Връзка от разстояние няма да работи. Хайде да се разделим. Прави това, което родителите ти искат, става ли? Забрави ме.
— Добре! — Лорън беше разбита. Тя избяга със сълзи на очи.
Дъстин видя как стройната фигура на Лорън изчезва през портата на парка. Година на вихрен романс приключи внезапно и той беше ужасно наранен.
— Човече, тя просто си тръгна. Всичко, което каза, беше “Добре!”. — Дъстин отпи от бирата си и изля сърцето си пред приятелите си в бара онази вечер.
— Е, хайде, човече… има много мацки по света. — увери го един от приятелите му и го потупа по рамото. — Просто я забрави.
Дъстин тъжно кимна. Той беше пиян, когато един от приятелите му се приближи до него с момиче, което той представи като Брук. Красотата на Брук и нейните опушени сиви очи очароваха Дъстин. В момента, в който я погледна в очите, мислите за Лорън и раздялата им изчезнаха от съзнанието му.
— Мога ли да те почерпя с едно питие? — каза Дъстин, вперил поглед в Брук, докато тя флиртуващо се усмихваше и кимаше.
Нещата се нажежиха бързо. Дъстин и Брук прекараха дълго време в бара. След като купонът приключи, Дъстин закара Брук до двустайния си апартамент, където прекараха страстна нощ заедно.
Той се събуди от топлите слънчеви лъчи и се озова сам в спалнята си. Брук беше изчезнала безследно.
Минаха две седмици. Дъстин се готвеше да се срещне с приятели, когато на вратата му се звънна. Той обу маратонките си и небрежно отвори вратата, само за да намери Лорън да стои на прага му със сълзи на очи.
— Лорън? Какво правиш тук? — възкликна той шокиран.
— Няма да отида в Ню Йорк. Тъй като ще съм далеч от теб… осъзнах, че те обичам. Не мога без теб, Дъстин. Моля те, прости ми. — помоли тя.
Дъстин беше зашеметен.
— Чакай… какво? Отказваш ли се да станеш интериорен дизайнер заради мен? Ами родителите ти?
— Това е моят живот и аз го реших. — Лорън се усмихна. — Ти си по-важен за мен от мечтите ми. Можем да използваме парите от колежа, за да започнем бъдещето си заедно. Да започнем ли… отначало?
Дъстин беше на седмото небе относно връщането на приятелката си. Тези две седмици без нея… те бяха истински ад. Той се хвърли в прегръдките на Лорън и я целуна. Въпреки това връзката му за една нощ с Брук проблесна в съзнанието му и той се отдръпна от Лорън.
— Какво не е наред? — попита тя.
— Ъъъ… нищо… влез. — Дъстин реши, че е най-добре да замълчи за онази нощ с Брук и просто да продължи.
Дъстин и Лорън прекараха целия ден в дома му, смеейки се и планирайки бъдещето си. Те готвеха, когато Лорън го помоли да купи някои неща от близкия хранителен магазин.
— …и имаме нужда от черен шоколад… и халапеньо. — каза тя, когато Дъстин я целуна и побърза да излезе.
Той беше развълнуван от плановете си за вечеря с Лорън, докато не видя Брук да стои пред дома му. Студена пот изби челото му.
— Брук… какво правиш тук? — Дъстин се втурна към Брук. — Виж… не можеш да идваш отново в дома ми, нали? Това, което се случи онази вечер, беше инцидент… бяхме пияни. Моля, забрави за това. Знаеш ли, аз… — Дъстин разтревожено обясни, но Брук го прекъсна с разтърсващо откровение.
— Дъстин, бременна съм… — каза тя.
— Не… не, не… това не може да бъде. — паникьоса се Дъстин. — Брук, не можем да имаме това дете, става ли? Нека просто прекъснем тази бременност… моля те.
— Задържам това дете, Дъстин. — отвърна Брук със строг, студен тон. — Дойдох тук, за да те попитам дали си готов да станеш баща.
Гробна тишина погълна Дъстин. Сърцето му започна да бие. Нямаше да рискува отново да загуби Лорън и знаеше, че не може да бъде родител на това дете.
— Брук, виж…обичам Лорън. Тя се върна…
Брук отново го прекъсна.
— Добре! Това е всичко, което трябваше да чуя. Готова съм да скрия факта, че ти си бащата на бебето ми. Но ще ми трябват пари, за да отгледам детето си. 100 000 долара в брой. Не е много, тъй като ще отгледам това дете сама. Дай ми парите и никога повече няма да ме видиш.
Това беше огромна сума за младия Дъстин, който току-що беше започнал първата си работа на половин работен ден. Той погледна умолително Брук, но осъзна, че тя няма да промени решението си.
— Дай ми няколко дни, става ли? — каза Дъстин. — Ще измисля нещо. Сега, моля те, тръгвайте, преди Лорън да ви е видяла.
— Ще те чакам в 11 сутринта… в парка… след две седмици. — каза Брук, докато се обръщаше, оставяйки Дъстин замаян.
Дъстин се усмихна престорено на Лорън, когато се върна от магазина. Вечеряха. След това се гушнаха на дивана и гледаха DVD. Дъстин обаче беше преследван от бременността на Брук. Той не знаеше откъде да вземе парите, за да изпълни исканията й. Той погледна Лорън за няколко секунди и си спомни нещо.
Когато Дъстин и Лорън за първи път започнаха да излизат, той се промъкна в задния й двор, за да се срещне с нея. Забелязал бащата на Лорън на балкона, Дъстин се скри в гаража им. Там той намери незаключен капак, скрит под торби за боклук. Вътре имаше куфар с пари. Дъстин беше избягал, преструвайки се, че не е видял парите.
Сега Дъстин се усмихна, когато в ума му се зароди план. Когато Лорън заспа след филма, той прерови дамската й чанта и открадна ключа с надпис „Гаражът на татко“.
На следващата вечер Дъстин изпрати Лорън до вкъщи. Той видя как светлините в спалнята и хола угасват в къщата на Лорън и се приближи до гаража.
Вмъкна се вътре и взе куфара с парите. Обратно в апартамента си, той преброи зашеметяващите 120 000 долара в брой. Същата вечер Дъстин се срещна с Брук пред наетия й апартамент и й даде парите. Тя се съгласи да напусне града… с тяхната малка тайна.
— …не съм я виждал след това. — завърши Дъстин с тежка въздишка.
— Не мога да повярвам! — извика Лорън. „Ти си бил крадецът, който нахлу в гаража на баща ми? Ти си убиец! Татко получи сърдечен удар след като парите бяха откраднати. Ти беше там…с нас…утешаваше ме в болницата, когато баща ми почина! Ти ми каза, че крадецът, който е откраднал парите, ще плати за греховете си някой ден!
— Аз… съжалявам, Лорън… нямах избор… — Дъстин се озова без думи.
— Как можа да ми причиниш това? — извика Лорън.
— Пожертвах мечтата си за теб! Загубих баща си заради теб! Оставих всичко заради мъж, който ми изневери… и открадна парите на баща ми, за да плати за тайното си дете!
В този момент Мадисън разбра, че вече не може да мълчи.
— Майка ми никога не ми е казвала за биологичния ми баща. — включи се тя. — Продължавах да я питам кой е баща ми. Но тя никога не отговори на този въпрос… докато не беше на смъртното си легло преди шест месеца. Поглеждайки назад към всички борби, които майка ми и аз преживяхме заради този човек, реших да го накарам да плати.
— Беше лесно да го проследя с адреса, който майка ми ми даде. По-късно открих, че сте имали по-голяма къща в същия квартал. Намерих работа като учител в училището на сина ви. Беше ми адски интересно да разбера как човекът, който е изневерил с майка ми, е живял, след като е платил толкова малка цена за лъжите си… и ме лиши от баща.
Мадисън посочи Дъстин с яростен поглед.
— Открих много интересни неща, като го наблюдавах… тайни, които никога не би разбрала, въпреки че си негова съпруга! За мен е огромно удоволствие да споделя това, което открих с всички, Лорън!
След това Мадисън показа дузина снимки на масата – снимки на Дъстин в компрометиращи пози с няколко любовници.
— Това е жената на шефа ти!! — Лорън ахна, докато се взираше в съпруга си. Точно тогава телефонът на Дъстин иззвъня. Беше неговият шеф.
— Здравей, Дъстин… Какво, по дяволите, току що получих в пощата си? – излая шефът му от другия край на линията.
