Силвия била самотна майка, отглеждаща сина си Оливър сама, докато не се омъжва за мъж на име Дерек. Една вечер тя се връща от работа и открива, че Оливър е изчезнал. Дерек е бил вкъщи цял ден, така че тя го пита къде е синът им. Но Дерек е също толкова шокиран и казва, че няма представа.
Силвия работеше като учителка в частно училище в Остин, Тексас. Работата й беше достатъчно сигурна, но тъй като заплатата не беше достатъчна, за да покрие месечните им разходи, тя даваше частни уроци онлайн вечер.
За съжаление на 8-годишния Оливър, Силвия винаги беше заета с едно или друго, така че той никога не прекарваше достатъчно време с нея, както правеха другите му връстници с родителите си. Той се връщаше от училище с автобус, докато тя се прибираше с колата, тъй като трябваше да се грижи за покупките и други неща сама.
Оливър редовно се оплакваше на Силвия защо тя не му отделя достатъчно време, но нейният типичен отговор беше, че прекарват достатъчно време заедно, защото тя преподава в неговия клас в училище.
Оливър се мръщеше всеки път, когато Силвия казваше това. Той искаше да прекарва време извън училище с нея, но това така и не се случваше, защото тя беше заета с работа или с телефона си.
Една вечер Оливър се върна от училище и започна да настоява пред Силвия, че иска да отиде в увеселителен парк през уикенда. Силвия беше заета с телефона си и в началото дори не го слушаше. И когато го направи, тя просто отказа, твърдейки, че води допълнителни часове през уикендите и няма да може да отдели време за това.
Оливър се нацупи на дивана до нея, опитвайки се да повтори, че иска да отиде в парка, но Силвия не го чу. Той се раздразни и се опита да надникне в екрана на телефона й, за да види какво прави тя, с какво е толкова заета, и зърна как тя изпраща съобщения на Дерек.
— Кой е Дерек, мамо? — внезапно попита той.
— Дерек е моето гадже, Оливър. Той ще дойде на вечеря този петък и… — Тя внезапно спря да пише и погледна Оливър, който имаше сълзи в очите. — Чакай, не исках да ти разказвам за това по този начин — каза тя смутена. — Ние… планирахме да ти кажем заедно, скъпи.
Оливър не каза нищо. Той се втурна горе към стаята си и затръшна вратата. Той ревнуваше Дерек и времето, което Силвия прекарваше с него, затова реши да отмъсти на мъжа.
Когато Дерек дойде за вечеря онзи петък, Силвия направи супа за всички. Докато Дерек помагаше на Силвия в кухнята да вземе чиниите, Оливър тайно добави още чили на прах и сол към супата на Дерек.
Когато всички взеха първите си лъжици супа, Силвия радостно попита Дерек как е храната.
— Харесва ли ти, скъпи? — попита тя с огромна усмивка на лицето си.
Дерек, който умираше отвътре от подправките и соленото, трябваше да се усмихне насила, преди да отговори.
— О, скъпа, вкусно е. Перфектно… Е, наистина е перфектно!
— Радвам се, че ти харесва. — отвърна тя, усмихвайки се. И точно тогава Дерек погледна усмихнатия Оливър и разбра, че това е негово дело. Той обаче не му се нахвърли. Вместо това, когато Силвия отиде в кухнята, той спокойно каза на Оливър, че не е ядосан. Но Оливър не се интересуваше от казаното от Дерек, добавяйки, че го мрази.
След вечеря Дерек и Силвия се заеха с телефоните си и никой не обърна внимание на Оливър. Тази практика се запази дори след като Дерек се ожени за Силвия и стана пастрок на Оливър. Те или работеха, или използваха телефоните си в свободното си време. Сякаш Оливър беше изчезнал от живота им.
Един ден Силвия помоли всичките си ученици в нейния клас да напишат есе, озаглавено „Моето желание“. Оливър също написа едно и беше развълнуван Силвия да го прочете.
Същата вечер той искаше да попита Силвия дали е прочела есето му, но Силвия не можа да отдели време за това, защото беше заета с приготовленията за вечеря веднага след като се върна от работа. Дерек също нямаше време за Оливър, тъй като винаги беше зает с телефона си след работа, така че момчето реши да направи нещо, за да привлече вниманието на родителите си.
Оливър потърси в YouTube трикове за фалшифициране на треска. Той разгледа няколко от тях и откри, че можете да симулира треска с помощта на лук. Той взе един лук от кухнята и опита номера, докато никой не го гледаше. Изненадващо, това подейства и той очакваше майка му да се разтревожи за него.
Но когато Оливър се опита да каже на Силвия, че не се чувства добре, тя каза, че трябва да излезе по спешна работа и го остави на грижите на Дерек. Оливър беше бесен и се нахвърли върху Дерек.
— Спри да се правиш на баща ми! Мразя те! — изпищя той, преди да се втурне в стаята си.
На следващия ден, на път за вкъщи от работа, Силвия се отби в магазин за хранителни стоки, за да вземе някои основни неща и се обади на Дерек, за да го попита дали има нужда от нещо. Цял ден беше вкъщи, защото беше в отпуск. Но Дерек не отговори на обаждането й. Това беше странно, като се има предвид, че беше залепен като лепило за телефона си през цялото време, помисли си Сливия. Затова тя му звънеше отново и отново, но нямаше отговор.
Силвия се втурна към къщи, притеснена дали всичко е наред. Тя пристигна у дома след около 15 минути и забеляза, че телефонът на Дерек се зарежда и той гледа филм в спалнята им.
— Дерек, какво става с теб?! Знаеш ли изобщо колко пъти съм ти звъняла? — попита тя раздразнена.
— Звъняла ли си? О, извинявай, телефонът беше без звук и се зареждаше! — каза той, след което се върна към филма.
— О! Недей да правиш това отново! Обещай ми! Аз буквално умрях, Дерек! Бях толкова притеснена!
— Съжалявам, скъпа. Но както виждаш, всичко е наред. Не се притеснявай, освежи се… Хайде тази вечер да хапнем любимата ти пица за вечеря. Нека ти се реванширам!
— Уф, както и да е. Ще се обадя на Оливър. — каза тя и се качи горе в стаята му. Когато обаче отвори вратата, с изненада видя, че стаята е празна, без следа от Оливър. Тя погледна в банята, под леглото и из цялата къща, но Оливър не се виждаше никъде.
— Дерек! — извика тя, докато бързаше вътре от задния двор. — Къде е Оливър? Той не е вкъщи! Търсих навсякъде, включително задния двор! Ти си тук цял ден. Къде е синът ми?!
— Какво? — Дерек направи пауза. — Но той беше вкъщи… Видях го да се връща от училище! Може би е отишъл в дома на приятел… Успокой се, добре, нека да проверя при приятелите му. Имаш техните данни за контакт, нали?
— Да, мисля, че дневникът е в стаята на Оливър. Помолих го да записва номера там, в случай че намери нови приятели.
Те отидоха в стаята на Оливър и започнаха да звънят на приятелите му, но никой от тях не беше с Оливър този ден след училище. Силвия изпадна в паника, чудейки се къде е изчезнал 8-годишният й син и се отпусна в леглото, плачейки.
Точно в този момент Дерек забеляза нещо на екрана на компютъра на Оливър.
— Силвия. — каза той. — Предполагам, че го намерихме! — добави той, като посочи уебсайта на увеселителния парк, където Оливър искаше да отиде. Беше чул Оливър да моли Силвия няколко пъти да го заведе в парка и те предположиха, че може да е там.
Отидоха с колата до парка и го намериха да седи на една пейка, да държи чантата си и да яде сладолед.
— Оливър! — Силвия му изкрещя. — Кой ти позволи да напуснеш дома си, без да ни уведомиш?
— Мамо, опитах се да те помоля да дойдеш с мен, но…
— О, Оливър! Няма да слушам нищо, което казваш! Ще бъдеш наказан за действията си. Без видеоигри цял месец и дори няма да излизаш да играеш с приятелите си!
Силвия беше толкова бясна, че заключи Оливър в стаята му, след като се върнаха от увеселителния парк. Оливър вечеря в стаята си, а Силвия не проговори нито веднъж с него.
Преди да си легне същата вечер, тя започна да чете есетата, които беше задала на учениците си, и едно от тях я разплака.
— Силвия, какво стана? — попита притеснен Дерек. — Все още ли си разстроена от това, което направи Оливър? Нормално е, скъпа; той е просто дете. Той ще разбере как да…
— Не е това въпросът, Дерек. — обясни тя. „Моля те, прочети това. — Тя подаде на Дерек листа и той се почувства ужасно, когато започна да чете.
“Моето желание е напълно различно от това, което другите биха искали.” — започваше есето, — “Но майка ми винаги ми казва, че нищо не е невъзможно.”
„Това, което искам, е да помоля учен да ми помогне да стана смартфон. Родителите ми винаги са заети с телефоните си. Играят игри на тях, изпращат си съобщения и се усмихват, след като ги прочетат, и прекарват цялото си свободно време с тях.
Може би един ден, ако стана смартфон, ще мога да прекарвам повече време с тях. Те ще ми обърнат цялото си внимание, ще си играят с мен и ще се радват да ме видят в свободното си време. Когато помоля за нещо, биха ми отговорили. Често, когато питам мама дали може да прекара време с мен, тя казва не. Не ми харесва, когато казва това. Искам тя да прекарва време с мен.
Надявам се един ден желанието ми да се сбъдне, защото ако бях смартфон, знам, че ще получавам повече внимание от родителите си.“
— Уау! — каза Дерек, след като свърши да чете. — Това е малко есе. Тъжно ми е за детето обаче. Родителите му трябва да са твърде заети, за да забележат, че иска да прекарва време с тях. Кой е написал това, между другото? Той ли е любимият ти ученик, затова ли си толкова емоционална?
— Обърни листа, Дерек — каза тя. — Учениците написаха имената си отзад, както ги помолих.
Дерек обърна листа и едва не го изпусна от ръцете си, когато видя името на Оливър върху листа.
— Какво? Оливър?
Силвия кимна.
— Нашият син е толкова нещастен от нас, Дерек. Прав е. Толкова съм заета с работа, че почти не му обръщам внимание. Дори не забелязах колко силно искаше да отиде в увеселителния парк!
— Права си, Силвия. И аз се чувствам ужасно. Трябва да му се извиним… Ела с мен. Имам идея.
Дерек и Силвия отидоха в стаята на Оливър и забелязаха, че той седи тихо на леглото си, гледайки през прозореца.
— Оливър, скъпи! — каза Силвия. — Може ли мама и татко да влязат?
Оливър се обърна, все още ядосан.
— Можеш да правиш каквото искаш. Това винаги правиш. — каза той и отново се обърна към прозореца.
Дерек и Силвия си размениха смутен поглед.
— Е, Оливър. — каза Дерек. — Мислехме да си направим пикник този уикенд и се чудим дали би искал да се присъединиш към нас, само тримата. Ако искаш, можем да отидем и до увеселителния парк!
— Какво? — Оливър се обърна развълнуван. — Ние тримата? Наистина ли ще излезем?
— Да, скъпи. — кимна Силвия. — И никога няма да използваме телефони след работа у дома. Винаги ще отделяме време за теб. Съжалявам. — каза тя, докато се приближаваше до него и го прегръщаше. — Извинявам се, че не прекарвах повече време с теб, скъпи. Току-що прочетох есето ти. Моля те, прости ни.
— И аз съжалявам, Оливър. Трябваше да съм по-загрижен. Обещавам, че отсега нататък няма да те разочаровам. — добави Дерек.
Оливър прикова поглед към тях за момент, преди да разтвори ръце към тях.
— Всичко е наред. Все пак ние сме семейство. Просто бях разстроен, че и двамата никога не ми отделяте време, така че направих всичко, за да привлека вниманието ви. И съжалявам за супата, татко… Надявам се, че мога наричам те така.
— О, разбира се, че можеш, шампионе. Обичам те! — каза Дерек и го прегърна.
— Супа? – попита объркана Силвия.
Дерек и Оливър се спогледаха и се усмихнаха.
— Нищо, мамо. — каза Оливър. — Татко просто искаше да ми направи супа веднъж и аз казах не. Това е.
